Определение № 142 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по подадената от А. В. Я. чрез адвокат А. С. от АК – Б. касационна частна жалба с вх.№ 3799 от 22.03.2022 г. срещу Определение № 599 от 14.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 7/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

С оглед характера на постановения акт не се дължи връчване на преписи от касационната частна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от А. В. Я. жалба по чл. 32а, ал. 4 ПВ срещу Определение от 29.11.2021 г., постановено от Съдията по вписванията при Районен съд – Бургас, по силата на което е отказано вписване на Искова молба, входирана под № 18361 от 29.11.2021 г. в Службата по вписванията при Районен съд – Бургас от А. В. Я. поради неизпълнение на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията относно индивидуализацията на страните и на имотите, предмет на исковата молба.

Въззивният съд е приел за безспорно, че пред Служба по вписванията при Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за вписване с вх.№ 18361 от 29.11.2021 г. от А. В. Я., с което се иска да бъде разпоредено вписването на искова молба за съдебна делба на имот, описан като дворно място с идентификатор *, *, * – целият имот – урегулиран, съдържащ 240 кв.м., при граници на имота: *, *, *, *, *, номер по предходен план: *, квартал 21, парцел *, находящ се в [населено място], кв. А.. В заявлението е посочено, че предявеният иск е против ответниците – М. И. И., Г. И. И., А. С. И. и П. С. П., като в заявлението са посочени и единните граждански номера на ответниците, но същите не са вписани в самата искова молба.

За да постанови атакувания отказ, съдията по вписванията е посочил, че подлежащите на вписване искови молби трябва да съдържат данни относно страните в процеса – собствено, бащино и фамилно име, постоянен адрес и единен граждански номер на страните, а когато няма такъв – дата и място на раждане, както и описания на имота, за който се отнася акта – с посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите, а в представената за вписване искова молба не са изпълнени изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията относно посочване на единните граждански номера на ответниците, като липсва и индивидуализация на предмета на исковата молба относно площ и граници на всеки от трите, описани поземлени имота – *, * и ***, които са основен индивидуализиращ белег на недвижимите имоти и задължително изискване за вписване.

Бургаският окръжен съд е приел, че, за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 от Правилника за вписванията, на основание чл. 12, ал. 1 ПВ се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ. На основание чл. 12, ал. 2 ПВ вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитума на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. На основание чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 от ЗРБУЛСТАТ - ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане. На основание чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВ подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. При тези предпоставки може да бъде извършено вписване на депозирана в съд искова молба. В случая с представената за вписване искова молба, входирана в Районен съд – Бургас на 09.11.2021 г. от А. В. Я., е предявен иск за делба от него против М. И. И., Г. И. И., А. С. И. и П. С. П. (след извършено уточнение на ответниците, съгласно което последните двама са наследници на С. П. С.), с който се претендира да бъде допусната делба по отношение на следния недвижим имот „дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *, * и ***, целият имот урегулиран съдържащ 240 кв.м.”, с номер по предходен план – *, кв. 21, парцел *, с посочени граници: „*, *, *, * и *”. В исковата молба е посочено, че ищецът заедно с ответниците са съсобственици на дворно място, представляващо поземлен имот, за който са посочени горните три идентификатора - *, * и * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с уточнението, че имотът не е поделян, нито е разпределяно правото на ползване между съсобствениците, но при изготвянето на кадастралната карта при самото заснемане на имота, съсобствениците устно са се разбрали коя част да ползва всеки от тях и са имали оградни съоръжения, поради което имотът е заснет на няколко части и има издадени три отдели скици, но всъщност той е цял и не е разделен. Към исковата молба са представени и три броя Скици на поземлен имот - № 15-155308 от 15.02.2021 г., № 15-155300 от 15.02.2021 г. и № 15-155292 от 15.02.2021 г. – издадени от СГКК – гр. Бургас, от които е видно, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] съществуват три отделни поземлени имота с три отделни идентификатора, като всеки един от тези имоти си има собствена площ и собствени граници. Единствено по отношение на поземлен имот с идентификатор *** е отразено, че има номер по предходен план и това е посоченият от ищеца в исковата молба – *, кв. 21, парцел *.

Окръжният съд е приел, че твърденията в исковата молба на ищеца, касаещи статута на недвижимия имот, по отношение на който се иска да бъде допусната съдебна делба подлежат на доказване, което следва да стане в хода на производството и след представяне на доказателства в тяхна подкрепа. В този смисъл – не може да се приеме единствено на основание твърдяното в исковата молба, че е налице един недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 240 кв.м. Обективните данни сочат, че са налице три поземлени имота с три отделни идентификатора, които имат самостоятелна площ и самостоятелни граници и за да бъдат изпълнени предпоставките на чл. 12 ПВ във връзка с чл. 6, ал. 1 ПВ и трите имота следва да бъдат описани така, както изисква цитирания по-горе текст, а именно – с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. В случая имотът, който се претендира да бъде поделен, е описан като общ имот от трите поземлени имота, но реално за кадастралната карта и кадастралните регистри такъв имот не съществува – налице са три отделни имота и ищецът следва да опише състоянието на имотите съобразно тяхното актуално състояние на основание чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията. Обстоятелството, че те „изкуствено са посочени като три отделни имота” са твърдения в исковата молба, които подлежат на доказване и съдът ще се произнесе по тези твърдения с крайния си съдебен акт след анализ на всички представени по делото доказателства, но не следва тези твърдения да се считат за установени само и единствено въз основа на изложените обстоятелства в исковата молба. В този смисъл е прието, че правилно Съдията по вписванията е отчел, че не са налице предпоставките за вписване на исковата молба, тъй като имотите не са индивидуализирани с посочване на тяхната площ и граници поотделно за всеки един.

По отношение на второто основание за постановения отказ, а именно – липса на посочени единни граждански номера на ответниците в исковата молба е изложено, че към настоящия момент в страната все още действа персоналната система на вписванията и вписването на актовете, които подлежат на вписване се извършва по реда на Правилника за вписванията. В този смисъл са разпоредбите на чл. 74 от Закона за кадастъра и имотния регистър, чл.116 от Закона за собствеността и чл. 1 от Правилника за вписванията. Подробно е описана технологията на вписването по този ред, съгласно който партидите се откриват по името на собственика, а за имотът - предмет на вписвания акт се откриват помощни партиди, но само в случаите, когато в съответната служба по вписванията има въведен програмен продукт за водене на такива помощни партиди. На основание чл. 38 ПВ всяко лице, за което следва да се открие партида следва да бъде означено с данните, посочени в чл. 6, ал. 1, б. „а”, а именно - собствено, бащино и фамилно име, местожителство (постоянен адрес) и единния граждански номер на страните, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане. При това положение съдът е приел, че посочването на единните граждански номера в исковата молба е предпоставка, за да бъде извършено вписването на тази искова молба, поради което и Съдията по вписванията правилно е посочил, че така представена за вписване искова молба не отговаря на изискванията на Правилника за вписванията.

В обобщение съдът е намерил, че са неоснователни доводите в частната жалба, тъй като изводите на Съдията по вписванията не са свързани с материалноправните предпоставки на акта, а с неговото необходимо минимално съдържание, което следва да бъде налице, за да бъде извършено исканото вписване и в този смисъл. Молителят не е представил необходимите данни, визирани в чл. 12 ПВвъв връзка с чл. 6, ал. 1, б. „а” и „в” ПВ, поради което и не са били налице предвидените предпоставки, за да бъде уважено депозираното Заявление с вх.№ 18361 от 29.11.2021 г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд – Бургас, за да бъде вписана депозираната искова молба.

В изложението, приложено към подадената частна касационна жалба са поставени въпросите:

1. „Доколко липсата на реквизити по чл. 6 ПВ обуславя отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба при изрично разпореждане на Районния съд за вписване на исковата молба ?”

2. „При изрично разпореждане за вписване на исковата молба, може ли Окръжен съд, респ. Съдията по вписванията, да навлиза в същността на спора, като обсъжда и се произнася по направени твърдения от страните ?”

Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.

В настоящия случай окръжният съд е извършил детайлна преценка дали представената за вписване искова молба отговаря на изискванията за извършването на вписване, а именно дали актът подлежи на вписване и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Констатирани са несъответствия с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а” и „в” ВП, които препятстват вписването. Не е извършвана проверка за материалноправни предпоставки. Не е констатирано и наличие на акт на районния съд, с който да е наредено вписване на исковата молба. Данните по делото също свидетелстват за отсъствието на такъв акт. Касаторът се позовава на Разпореждането с № 7975 от 11.11.2021 г. по гр.д.№ 869/2021 г. по описа на РС, Бургас, XL състав, но съдържанието на този акт не обективира нареждане да се извърши поисканото от А. В. Я. вписване. Напротив – с разпореждането е констатирано, че исковата молба е нередовна, което само по себе си изключва постановяването на нареждане за вписване, тъй като на вписване подлежат само редовни искови молби. С разпореждането районният съдия е дал указания за отстраняване на част от нередовностите (относно конституирането на всички съсобственици като страни в производството). По тази причина се налага извод, че вписаното в текста на разпореждането указание за извършване на вписване е такова с принципен характер и не обективира разпореждане за извършването на такова, най-малко поради факта, че към момента на постановяването на Разпореждане № 7975 от 11.11.2021 г. не би могло да съществува сигурност дали страната въобще ще изпълни указанието относно конституирането на всички съсобственици като страни в производството и дали предприетото изпълнение ще бъде зачетено от районния съдия като удовлетворяващо изискванията на закона.

Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК вписването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ. Именно такъв е настоящият случай, поради което както съдията по вписванията, така и контролиращият актовете му окръжен съд, са били оправомощени и длъжни да извършат преценката дали исковата молба отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Негативният резултат от тази преценка предопределя отказ да се извърши вписването. Произнасянето на окръжния съд е в пълно съответствие с цитираната задължителна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение