Определение № 4529 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 339/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 138 от 25.07.2023 г. по гр.д.№ 185/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 276/ 2022 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. К. В. иск за признаване за установено, че М. К. не дължи на Г. В. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, предмет на изпълнителен лист, издаден на 06.01.2010 г. въз основа на присъда № 74/ 14.07.2006 г. по НОХД № 415/ 2016 година на Великотърновски окръжен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело /и.д./ № 1114/ 2020 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № ..., ведно със лихвата за забава, начислена към 18.08.2022 г. в размер на 92 521,79 лева и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят излага твърдения, че въззивното решение е очевидно неправилно, без да посочи конкретно в какво тази неправилност се състои. Освен това формулира правните въпроси „Допустимо ли е, при издаден изпълнителен лист на законен представител на лице, в чиято полза има присъдено обезщетение по наказателно производство, същият да е валиден и след навършване на пълнолетие на лицето, предвид че изпълнителното производство е било образувано два пъти в периода преди навършване на пълнолетие и същото е прекратено по поискване на законния представител, респективно изпълнителния лист е оттеглен?“; „Приложима ли е нормата на чл. 112 от ЗЗД в случай на издаден изпълнителен лист на името на законен представител на лице, в чиято полза има присъдено обезщетение по наказателно производство, след като от издаването са изминали повече от 15 години и лицето е навършило пълнолетие?“; „Следва ли да се приеме, че е налице ясен изпълнителен титул, предвид, че процесният изпълнителен лист е издаден на името на майката на лицето, в чиято полза е присъдено обезщетение, без това лице да е посочено в изпълнителния лист като титуляр на изпълняемото право и при тази ситуация лице, което не е посочено в изпълнителния лист може ли да има качеството на ВЗИСКАТЕЛ?“; и „Налице ли е нищожност на процесния изпълнителен лист, предвид че същият е издаден на законен представител на лице, в чиято полза е присъдено обезщетение?“. Касаторът не е обосновал наличие на никое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Ответната страна Г. В. оспорва жалбата. Счита, че касаторът не е формулирал никакви твърдения, които могат да се отнесат към основанието за достъп до касационен контрол „очевидна неправилност“. Относно поставените правни въпроси поддържа, че са формулирани подвеждащо и некоректно и нямат отношение към правните разрешения на въззивния съд. Моли за недопускане на касационния контрол, а при условията на евентуалност излага доводи за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1114/2020 година по описа на ЧСИ рег.№ ..., бил издаден на 06.01.2010 г. В него било посочено, че ищецът М. К. е осъден да заплати на С. Г., като майка и законна представителка на малолетния си син Г. В., 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление. Съгласно чл.112 ал.3 т.2 ЗЗД десетгодишната абсолютна давност не се прилагала за вземания от непозволено увреждане и чл.112 ал.1 ЗЗД бил неприложим. Затова доводите за погасяване поради изтекла десетгодишна давност на вземането по изпълнително дело № 1114/ 2020 г. били несъстоятелни. Неоснователни били и доводите за нищожност на изпълнителния лист. Те не касаели обстоятелства, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание и не били релевантни по смисъла на чл.439 ГПК. Освен това нищожен бил този съдебен акт, който е издаден от ненадлежен /несъдебен/ орган или от съдебен орган в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в законовата форма, неподписан от мнозинството или абсолютно неразбираем. Конкретният изпълнителен лист от 06.01.2010 г. бил издаден от надлежен орган и състав, в рамките на правомощията на съда, в писмена форма, подписан и разбираем. Съдът посочил още, че съобразно чл.3 ЗЛС лицата, които не са навършили четиринадесетгодишна възраст, са малолетни, не могат да извършват валидни правни действия и вместо тях и от тяхно име такива действия извършват техните законни представители – родители или настойници. В изпълнителния лист изрично било посочено, че се издава на С. Г. като майка и законен представител на Г. В., който към момента на постановяване на присъдата бил малолетен. От съдържанието на листа било очевидно, че титуляр на вземането за сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, бил Г. В., а не неговата майка. След навършването на пълнолетие В. сам предприел действия за събиране на присъденото в негова полза вземане, което не било погасено на основания, настъпили след издаването на листа. С оглед тези мотиви на въззивния съд, формулираните от касатора правни въпроси не обуславят обжалваното въззивно решение. Мотивите, поради които съдът е отхвърлил иска, са за неприложимост на разпоредбата на чл.112 ал.1 ЗЗД за обезщетения за вреди, причинени с престъпление; че листът е издаден от надлежен орган в надлежната форма и че не е нищожен съдебен акт, а такъв, в който ясно е посочено, че титуляр на вземането е ответникът Г. В., а не майка му; и че няма настъпили обстоятелства след издаването му, който да погасяват присъденото в полза на ответника обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, извършено от ищеца. По отношение на тези решаващи съображения на въззивния съд нито един от поставените от касатора въпроси не е релевантен. Затова не са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените по делото процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Тези предпоставки не се обосновават от жалбоподателя, поради което касационно обжалване и на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд