Определение № 1212 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2143/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 87 от 11.07.2024 г. по т. д. № 63/2024 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2 от 11.01.2024г. по т. д. № 22/2023 г. на Ловешки окръжен съд, предявеният от А. А.-София Л. от [населено място], действащ чрез своята майка и законен представител А.-София М. Л., срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 09.10.2022 г., е уважен за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същото е прекомерно завишено и не съответства на действително претърпените от ответника вреди. Счита, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е съобразил константната съдебната практика по аналогични казуси, вида и тежестта на получените от пострадалия травматични увреждания, критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП, поради което присъдените му 30 000 лв. се явяват в случая средство за обогатяване. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; 3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението“. Твърди се, че първи и втори въпрос са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г., както и с конкретно посочена казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. За третия въпрос също е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не се сочи практика, в противоречие с която е постановено решението. По отношение на всички въпроси бланкетно се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, касаторът моли за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без да излага конкретни съображения в подкрепа на същото. Ответникът по касация – А. А.-София Л. от [населено място], действащ чрез своята майка и законен представител А.-София М. Л. – моли за недопускане на решението до касационно обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 26.09.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, а също и съобразявайки, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за присъденото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди до размер на сумата 15 000 лв., е приел за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на пострадалия ищец за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие от 09.10.2022 г. Като спорни по делото е счел само въпросите за размера на дължимото обезщетение и за наличието на съпричиняване на вредите. По въпроса за обема на неимуществените вреди решаващият състав е преценил, че присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на 30 000 лв. би могло адекватно да компенсира причинените болки, страдания и неудобства. Този извод е направен при съобразяване на следните обстоятелства: получените от ищеца травматични увреждания – счупване на лява бедрена кост и разкъсно-контузна рана под брадичката; проведеното лечение – консервативно, с репозиция под обща анестезия с поставяне на гипсова имобилизация; престой в лечебно заведение за период от 2 дни; продължителността на имобилизацията – месец и половина; интензитета и продължителността на болките – особено силни през първите 2-3 дни, след наложената имобилизация постепенно отшумяващи; наложилия се прием на медикаменти; възстановителен период за 10-15 дни за раната на брадичката и затрудняване на движението на левия крак поне 3-4 месеца; търпените физически неудобства през лечебния период и особено през периода на гипсова имобилизация, като се съобразява възрастта на пострадалото лице – дете на 2 години и 2 месеца; последиците от увреждането на здравето към настоящия момент – констатирана хипотрофия на мускулатурата на левия крак; преживяната уплаха. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид също конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в нивата на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Като неоснователни са преценени оплакванията и на двете страни относно размера на обезщетението. Във връзка с оплакванията на ищеца, че размерът е занижен: Решаващият състав не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, че в момента ищецът ходи затруднено, с накуцване, тъй като същите са в противоречие с установеното при прегледа от вещото лице; Не е възприел и показанията на бабата на детето, че кракът още го боли, защото не е зараснал както трябва, предвид липсата на представени доказателства за това; Поради неангажирането на конкретни доказателства не е споделил и довода, че детето не е превъзмогнало психическата травма от произшествието. Във връзка с оплакванията на ответника, че размерът е завишен: Въззивният съд е съобразил обществено-икономическите условия в страната към момента на произшествието, както и съдебната практика по сходни случаи, която служи като ориентир за прилагане критериите за справедливост; Отчел е обстоятелството, че се касае за малко дете, на което с обща анестезия е извършена репозиция на мястото на счупването, при което неудобството и затрудненията да бъде обездвижено с поставената гипсова имобилизация са завишени спрямо осъзнат възрастен човек; Взел е предвид факта, че и към момента на прегледа от вещото лице е била налична последица от счупването, изразяваща се в хипотрофия на мускулатурата, прогнозата за която последица е благоприятна. Въззивният съд е изразил несъгласие с приетото от първата инстанция наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец, изразяващо се в това, че е пътувал на задната седалка на автомобила, в средата, без поставен обезопасителен колан и обезопасителна система за деца. Посочил е, че приносът на увреденото лице, както и причинната връзка между конкретното противоправно поведение и вредоносния резултат, следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, и че приносът не може да е само предполагаем. Според съдебния състав, в случая няма категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този обем, ако по време на произшествието детето е било с поставена обезопасителна система за деца. Този извод е направен с оглед становището на вещото лице автоексперт, че ако детето е било поставено в детска седалка, травмите биха се редуцирали с 15-20 %, но никой не би могъл да каже дали кракът би се счупил или не, тъй като при установения механизъм на произшествието и скорост на автомобила, пътникът може да се удари въпреки колана, както се е случило с пътниците, които са били с поставени колани. Съобразено е становището на вещото лице лекар, че до определена скорост детското обезопасително столче предпазва, но над 50 км/ч, както е в случая, това не може да се приеме категорично. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият от поставените въпроси не може да бъде преценен като значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият е неадекватен с оглед конкретната хипотеза. Доколкото ищецът е малолетен (на около 2 години към датата на ПТП), „загубата на работоспособност, финансовият му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време“ са обстоятелства, които са напълно ирелевантни за определяне обема на претърпените от него неимуществени вреди. Останалите два въпроса също не отговарят на общото изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият формулиран въпрос е поставен принципно, а не с оглед на конкретния случай. Отделно, въззивният съд не се е отклонил от указанията, дадени в ППВС № 4/68 г. и доразвити във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС относно критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне обема на претърпените неимуществени вреди. Видно от мотивите на обжалваното решение, при определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите в съдебната практика критерии и ги е съобразил, след подробно обсъждане на всички конкретни факти по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност, като е изложил подробно съображенията си по тях. В допълнение, преценката на правнорелевантните факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае неговата правилност, проверката на която не е предмет на настоящото производство. Поставеният трети въпрос е изцяло относим към правилността на обжалвания акт. Твърдението на касатора, че лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната не са взети предвид при определяне на обезщетението не съответства на данните по делото. Видно от мотивите на решението, съдът е съобразил тези обстоятелства. Дори да се счете за релевантен обаче, въпросът не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване и поради това, че в подкрепа на поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е посочена конкретна практика на ВКС и ВС, т. е. основанието е недоказано. Неоснователно е и становището, че поставените от касатора въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и поради тази причина принципно не следва да се обсъжда, наличието на същото е изключено предвид съществуващата обилна съдебна практика по приложението на чл. 52 ГПК, в т. ч. и задължителна такава. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като такава не се констатира – решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма). Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липса на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК