Определение № 4048 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 24652 от 04.08.2023 г., подадена от Р. М. Б. и Г. Р. Б., чрез адвокат А. П. от АК - П., срещу въззивно Решение № 908 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 1303/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 260050 от 13.06.2022 г. по гр.д.№ 1965/2020 г. на Районен съд – Асеновград, вместо което е признато за установено по отношение на С. Н. Г., Н. К. Ш., С. К. Ц., В. Г. К., Л. В. Т., М. В. Г., Ц. Х. Т., В. К. Т., Х. К. Т., Г. А. Г. и К. А. Г., че Р. М. Б. и Г. Р. Б. не са собственици на поземлен имот № * по КККР на [населено място], район Д. в., адрес на поземления имот: [населено място] - Д. в., площ 1 168 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен идентификатор *, номер по предходен план *, съседи: *, *, *, *, ***, както и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № 187, том ІІ, рег.№ 2119, дело № 362 от 02.05.2017 г. на нотариус С. К., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № * с район на действие Районен съд - Асеновград, с който Р. М. Б. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], район Д. в..

Подаден е отговор на касационната жалба от насрещните страни С. Н. Г., Н. К. Ш., С. К. Ц., В. Г. К., Л. В. Т., М. В. Г., Ц. Х. Т., В. К. Т., Х. К. Т., Г. А. Г. и К. А. Г., чрез адвокат В. К. от АК - П., в който се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по предявен от настоящите ответници по касация иск, обоснован с твърдения, че са наследници на К. С. М.; в това им качество им било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с кадастрален идентификатор № *** в местност Г. и Д. В., в землището на квартал Д. В., [населено място], с площ 1 168 кв.м. Това станало със заповед № А-154 от 14.02.2006 г., допълнена със заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на Кмета на Община Асеновград. След това узнали, че през 2017 г. ответникът по иска (сега касатор) Р. М. Б. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. Поддържат, че той не е владял този имот в продължение на 10 години и не е придобил правото на собственост върху него, с оглед което са формулирали исканията си да бъде признато за установено по отношение на Б., че те не са собственици на имота, както и да бъде отменен КНА № 1565/2017 г.

Ответниците по иска са заявили, че живеят в кв. Д. в., а спорният имот се намира в близост до дома им. От 1990 г. родителите на Р. М. Б. владеели спорния имот, като го обработвали. Засадили в него овощни дръвчета. През 2004 г. е сключен гражданския брак на ответниците и оттогава те двамата владеят имота. Започнали да подменят засадените дръвчета с нови, да сеят и различни зеленчуци. През последните 16 години, а и преди това, никой не е оспорвал собствеността им. Оспорват твърденията, че заповедта за възстановяване на правото на собственост е влязла в сила, като твърдят, че същата не е връчена на всички заинтересувани страни. Твърдят, че са придобили имота по давностно владение, упражнявано от 2004 г. до сега и молят предявения иск да бъде отхвърлен, евентуално - ищците да бъдат осъдени да заплатят сумата 7 000 лева, представляваща стойността на направените необходими и полезни разноски, до заплащането на която имотът да бъде задържан.

От фактическа страна е установено, че със Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на Кмета на Община Асеновград е възстановено правото на собственост на наследници на К. С. М. върху новообразуван имот * в местност „Г. и Д. В.”, землище кв. Д. в., площ 1 168 кв.м. В заповедта е отразено, че е влязла в сила на 28.06.2006 г. Тази заповед е допълнена със Заповед № А-998 от 03.06.2013 г., съгласно която идентификаторът на имота по КККР на [населено място], район Д. в., е ***. Между страните няма спор, че ищците са наследници на К. С. М..

С нотариален акт № 187, том 2, дело № 362/2017 г. по описа на нотариус С. К., Р. М. Б. е признат за собственик на същия недвижим имот по давностно владение.

Въззивният съд е приел, че издадената в полза на ищците заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на Кмета на Община Асеновград, допълнена със заповед № А-998 от 03.06.2013 г., обуславя правния им интерес като наследници на лице с признато право на възстановяване върху имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да предявят иск във връзка с възникналата конкуренция на права. Този спор следва да се разреши по съдебен ред в исковото производство, като няма пречка това да стане и с отрицателен установителен иск. Когато предмет на възстановяване са имоти, които попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е в разглеждания случай, общинската комисия по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи - чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Собствеността се възстановява след настъпването на множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28, чл. 28а ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти. Възстановяването на правото на собственост, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален административен акт по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета на общината. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Въззивният съд е приел за установено по делото, че реституираният имот е новообразуван имот с номер *, като към заповедта на кмета няма приложена скица. Приел е още, че имотът по реституционната заповед не е бил индивидуализиран с номер по кадастрален план. Едва с издаването на Заповед № А-998 от 03.06.2013 г., с която е допълнена заповед № А-154 от 14.02.2006 г., процесният имот е описан с идентификатор *** по КККР на [населено място], район Д. в., т.е. извършена е индивидуализацията на имота с номер и е настъпил конститутивният ефект на заповедта така, че собствеността по отношение на реституирания имот да стане годна за защита. Юридическият състав, от който произтича правото на собственост на ищците, е завършен едва след издаването на Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на Кмета на Община Асеновград, тъй като, макар с ПНИ да се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, със заповедта се извършва фактическото възстановяване на заявения имот, който се индивидуализира, като обект на собственост, като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие. По конкретния казус е прието, че ответникът може да установи давностно владение едва след 18.06.2013 г., тъй като на тази дата е влязла в сила заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като до предявяване на иска в съда, не е изтекъл достатъчен срок за придобиването му по давност.

Въззивният съд е приел, че планът за новообразуваните имоти не създава права, а отразява вече придобити права; до издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на ищците не е налице приключила процедура по възстановяване на имота, обектът, подлежащ на възстановяване по преписката, не е индивидуалиризан като конкретна вещ, върху която ищците да са в състояние да осъществят собственически претенции. С оглед това до постановяването на заповедта от 03.06.2013 г., влязла в законна сила на 18.06.2013 г., давност срещу ищците не е текла, защото не са могли да се защитят - като предявят против ответниците положителен, респективно отрицателен иск за собственост (какъвто би бил и недопустим, защото за тях реституционната процедура не е приключила).

В обобщение - предявеният отрицателен установителен иск е намерен за основателен и е уважен, с оглед което и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издаденият в полза на Р. Б. констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност.

Относно направеното възражение за подобрения и искането за признаване на право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС, въззивния съд е приел същите за недопустими, предвид характера на предявения иск - отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. При наличието на заповед на Кмета на основание § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28А, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ и решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, и Заповед на Кмета, с която е допълнен кадастралният номер на имота по одобрена впоследствие кадастрална карта, с кой е акт е приключила административната процедура по възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизираната територия;

2. Какво по своята същност представлява Заповед на Кмета, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с изискванията на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията.

Твърди, че въпрос № 1 е разрешен в противоречие с Решение № 184 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 1012/2019 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 60077 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 3677/2020 г. на ВКС, І г.о., а по въпрос № 2 - че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпрос, обобщен от касационната инстанция (в съответствие с разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК) в питането: Може ли да се приеме, че е налице приключена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в хипотеза, когато възстановяването на собствеността е извършено след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти със заповед на кмета на общината по реда на § 4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако след издаване на заповедта на кмета е одобрена кадастрална карта и с допълнителна заповед описанието на имота е съобразено и с нея? Въпросът има обуславящо значение за изхода на спора, като не се установява произнасяне на ВКС по този правен проблем, което налага извод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При допускане на обжалването страната-касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия