Определение № 2818 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 87/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280 ГПК. Oбразувано е по касационна жалба на Г. С. Б., чрез адв. И. К. и касационна жалба на Б. С. П., чрез адв. Г. Б., срещу въззивно решение № 217/11.07.2022 г. по в. гр. д. № 233/2022 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение от 10.01.2022 г. по гр. д. № 3178/2020 г. на Пернишки районен съд за допускане извършването на съдебна делба между Г. С. Б., Б. С. П., И. Т. П., В. А. К. и А. А. В. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда с идентификатор ****, съставляващ етаж 0 /сутерен/, с площ 77,33 кв. м. и прилежащите към обекта части: северно мазе № 3, североизточно мазе № 4 и североизточно таванско помещение № 3, ведно с прилежащата 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при квоти: по 3/9 ид. ч. за съделителите – ищци Г. С. Б. и Б. С. П. и по 1/9 ид. ч. за съделителите – ответници И. Т. П., В. А. К. и А. А. В., като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен иска за делба. В изложенията към подадените касационни жалби на Б. С. П. и Г. С. Б. се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК, като са поставени следните идентични процесуално-правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи собствени мотиви защо приема едни доказателства, а други отхвърля и да обсъди доводите на страните по предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК; следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани“; 2. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло установените факти по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност“. Сочи се противоречие с решение № 60085/18.06.2021 г. по гр. д. № 3620/2020 г. на първо г. о., решение № 60126/21.01.2022 г. по гр. д. № 4044/2020 г. на първо г. о., решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на първо г. о., решение 43/11.06.2021 г. по гр. д. № 1772/2020 г. на първо г. о., ППВС № 1/13.07.1953 г. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата В. А. К. е подала отговор на касационните жалби, като поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: В исковата молба са изложени твърдения, че страните са наследници по закон на В. Г. /починала на 18.02.2016 г./, като ищците са нейни деца, а ответниците – съпруга и низходящи на А. П. /син на наследодателката, починал на 14.03.2016 г./. В първото съдебно заседание ответницата В. К. е въвела възражение, че е придобила по давност целия делбен имот, чрез упражнявано владение от 2004 г. Твърдяла е, че през тази година баба й неформално й го е дарила, за да го преустрои от работилница в жилище и да живее в него със семейството си. По делото е установено, че със съдебна спогодба от 12.09.1985 г. по гр. д. № 915/1985 г. на Пернишки районен съд в дял на общата наследодателка са поставени: 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел ** в кв. 95а по плана на [населено място] и сутеренния етаж от масивната жилищна сграда, заедно с две мазета и таванско помещение. По силата на спогодбата в дял на Б. С. П. са поставени 1/3 ид. ч. от дворното място и първия етаж от масивната жилищна сграда, заедно с мазе и таван, а в дял на А. С. П. - 1/3 ид. ч. от дворното място и втория етаж от масивната жилищна сграда, заедно с мазе и таван. Съделителката Г. С. Б. е получила парично уравнение на дела си. Първоинстанционният съд е анализирал подробно събраните гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели. Кредитирал е показанията на втората от тях, като е посочил е, че същите са непротиворечиви относно обстоятелството, че ответницата и съпругът й са преустроили процесния етаж от гараж и работилница в жилище, като ремонтните дейности са извършвани последователно във времето. Тези показания са непротиворечиви и относно факта, че в даден момент на всеки от тях е станало известно от бабата, че тя е предоставила имота на своята внучка. Отчел е противоречието между показанията на свидетелката М. относно годината, в която ответницата В. К. е заживяла в имота и останалите показания на свидетелите Г., В., Г. и В.. Съдът е дал вяра на показанията на първата свидетелка относно това обстоятелство, защото единствено тя е споделила, че е виждала Г. Б. и Б. П. в имота, което съответства и на показанията на свидетелите Т., Б. и Д.. Останалите свидетели – съседи, от тази група твърдят, че не са виждали ищците, а някои от тях не ги и познават. Същевременно те твърдят първо, че са провели разговор с бабата когато се е върнала от село след земетресението - 2012 г., в който тя им разказала за намерението си да дари имота на внучката си, като после поясняват, че това тя им казала през 2004-2005 г. /св. В./ или преди 15-16 години /св. Г./. Свидетелят В. пък сочи, че подобно изявление бабата е направила преди да отиде на село /преди 2012 г./, а от другите показания става ясно, че тя през 2012 г. се е върнала оттам. Съдът е съобразил изложеното и основавайки се на непосредствените си възприятия при изслушване на свидетелите, не е кредитирал показанията на тези свидетели в описаната им част, тъй като същите не са последователни, поднесени са като предварително заучена информация и свидетелите не ги свързват с конкретно странично събитие, което да обоснове точен времеви спомен. Обосновал е извод, че общата наследодателка е предала владението чрез конклудентни действия на ответницата през 2012 г. От този момент тя е установила самостоятелна фактическа власт с намерение за своене на имота, като след смъртта на В. Г. не е било необходимо да се извършват конкретни действия, с които се манифестира спрямо другите сънаследници намерението за своене. Срокът на придобивната давност обаче не е изтекъл към момента на предявяване на иска за делба – 01.07.2020 г., поради което е приел за неоснователно възражението на ответницата за изтекла придобивна давност. В обжалваното въззивно решение е прието, че е доказано правоизключващото възражение на ответницата. Без да са обсъдени свидетелските показания, е прието за безспорно установено, че В. К. е живеела на третия етаж заедно с родителите си, като през 2003 г.-2005 г. заедно със съпруга си започнала да ремонтира и преустройства в жилище процесния етаж. Счетено е също така, че в показанията на нито един от свидетелите не е посочено ищците да са посещавали имота или да са заявявали по някакъв начин собственически претенции по отношение на същия. Няма данни след 1990 г. общата наследодателка да е посещавала имота. Обосновал е извод, че след 2005 г. само ответницата е упражнявала фактическа власт върху него. Ищците не са оспорили установеното от нея еднолично владение. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените процесуално-правни въпроси, които са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото. Обобщени, същите следва да бъдат формулирани по следния начин: задължен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, включително и представената с жалбите. Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационните жалби по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение