Определение № 332 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, образувано по частна жалба В. Д. Д. срещу определение №16 от 10.01.2014. по ч. гр.д. № 40/2014г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено определение от 07.10.2013г по гр.д № 13270/2013 на СГС, ІІ д в. състав. Оставено е без разглеждане искане за допускане на обезпечителна мярка в полза на органичено запретено лице ,предявено без негово знание. В частната жалба и изложението към нея не се формулира въпрос извън тезата, че с уважаване на искането следва да бъде защитен интересът на поставеното по запрещение лице. В изложение е посочено основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Върховен касационен съд ІІІ г.о намира ,че частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като в изложението не е формулиран правен въпрос, общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. .Формално посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че обжалваното определение противоречи на практиата на ВКС, също не е подкрепено с обосновка. Въззивният съд е потвърдил изводът на районния съдия за недопустимо сезиране по постъпила молба за допускане на обезпечение ,оставена без разглеждане, макар и по други съображения .Изтъкната е липсата на заявен бъдещ иск, който ще се обезпечава, както и липсата на изразена сезираща съда воля от страна на ограничено запретена молителка, от която искането не изхожда. Съображенията на лично подалата молбата попечителка, сега касатор, нямат характера на обосновка по правен въпрос, нямат и връзка с решаващите съображения на съда как ограничено запретените лица извършват съдопроизводствени действия и биват представлявани, съгласно изискванията на закона. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.