Определение № 50642 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2399/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Строителна механизация“ АД срещу решение №269 от 31.05.2022 г. по в.т.д.№238/2022 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №139 от 07.12.2021 г. по т.д.№ 1255/21 г. на ОС Стара Загора, с което „Строителна механизация“ АД е обявено в неплатежоспособност с начална дата - 01.01.2021 г., открито е производство по несъстоятелност спрямо дружеството, наложен е запор върху цялото му движимо имущество и вземания и обща възбрана върху недвижимите му имоти, спрени са изпълнителните дела против имуществото му, постановено е прекратяване дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. В жалбата са наведени доводи, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато поради вероятната недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на жалбата и не е разгледал възраженията на длъжника, че не е в състояние на неплатежоспособност. Ответникът по касация „Юробанк България“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касация „Сороков инструментс“ ООД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че „Строителна механизация“ АД е поело задължения по търговски сделки, сключени със „Сороков инструментс“ ООД и с „Юробанк България“ АД, по които дължи съответно - на кредитора „Сороков инструментс“ ООД, сума в размер на 55 073.10 лв., а на кредитора „Юробанк България“ АД, сума в размер на 5 617 294.93лв., като са установени и публични задължения към НАП в общ размер на 2 292 356.28 лв. към 17.09.2021 г. Посочил е, че съобразно заключението на ССЕ, непогасените задължения на „Строителна механизация“ АД към 31.07.2021г. по счетоводни данни на дружеството са в общ размер на 10 262 097.60 лв. и съобразно изчислените коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, към 31.12.2020 г. дружеството не е могло да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като това му състояние е чувствително влошено към 2021 г. в сравнение с 2020 г. Същевременно е констатирал значителна зависимост на предприятието от външни източници на средства, съобразно получената стойност на коефициента на задлъжнялост и коефициента на финансова зависимост и към 31.12.2020 г., и към 31.07.2021 г., както и обстоятелството, че дружеството не разполага със средства, достатъчни да покрият началните разноски в производството по несъстоятелност. В този смисъл е достигнал до извод, че е налице неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, тъй като дружеството не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения отнасящи се до търговски сделки, както и публично-правни задължения, свързани с търговската му дейност, респективно, че са били налице предпоставките на хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй като по реда на чл.629б от ТЗ съдът е задължил кредиторите да предплатят разноски в определен размер, но това не е сторено в указания срок. Изразил е становище за ирелевантност на единствено развитите в подадената въззивна жалба съображения относно прекратяването дейността на предприятието, изразяващи се в това, че: дружеството длъжник е иновативна инженерингова компания, специализирана в областта на безизкопните технологии за изграждане и рехабилитация на подземна тръбопроводна инфраструктура; че е развило сериозна търговска дейност през последните 25 години, като има принос в развитието на ключови политики, че има договор за грант от ЕБРВ за разработка на План за развитие на дейността през периода 2019 – 2023 г. и участва в текущи преговори в напреднала фаза за създаване на джойнт венчър за участие в конкурси за изпълнение на два проекта с общ обем над 15 милиона евро за рехабилитация на канализационни колектори с големи размери в И., като притежава необходимата квалификация и референция за участие в тези конкурси; че има потенциал след подходящо реструктуриране на задълженията в много скоро време да поднови тяхното погасяване. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Съобразно константната практика на ВКС, изборът на конкретната хипотеза, в която ще се открие производство по несъстоятелност – по чл.630, ал.1 или по чл.632, ал.1 от ТЗ, принадлежи на съда по несъстоятелността, с оглед конкретните обстоятелства по случая, а основанията, с които съдът е обвързан в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са „неплатежоспособност“ или „свръхзадълженост“, съгласно чл.607а от ТЗ. Също така е разяснено, че решението по откриване производство по несъстоятелност има т.нар. „същинска част“ - обявяване в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника и откриване производство по несъстоятелност, и „производни“ /вторични/ части - определянето на началната дата на неплатежоспособността, назначаването на временен синдик, допускането на обезпечителни мерки, прекратяването на дейността на длъжника, обявяването в несъстоятелност и спирането на производството /чл.632, ал.1 от ТЗ/, макар и тия производни части да са задължителна последица от откриване производството по несъстоятелност. Обжалването на решението само в някои от тези „производни“ части, без да е обжалвано в същинската му част, е допустимо и ограничава преценката на въззивния съд, вкл. по допустимостта на първоинстанционното решение, само до тази негова част. В случая обаче дружеството касатор е обжалвало първоинстанционното решение изцяло, като в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК и посочените по-горе разяснения, въззивният съд се е произнесъл по валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в неговата цялост, респективно не се установява наличие на произнасяне извън предмета на жалбата, както се твърди от касатора. В този смисъл не се установява и вероятност, въззивното решение да е недопустимо, поради което касационно обжалване на поддържаното основание не може да бъде допуснато. Всъщност в случая касаторът твърди наличие на допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с необсъждане на възраженията на длъжника, че не е в състояние на неплатежоспособност /с оглед твърдения за наличие на бъдещи вземания в размер на 15 млн.лв./, като по същество се оспорва правилността на обжалваното решение, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като касаторът не е формулирал материално или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба /правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който ВКС не е длъжен и не може да извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/, настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,