Определение № 1572 от 02.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 906/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу въззивно решение № 1463/09.12.2025 г. по в. гр. д. № 1449/2025 г. на Апелативен съд София, с което е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените от касатора срещу С. А. С. искове с правно основание чл. 500 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 344 015, 27 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода 29.12.2017 г. – 10.01.2024 г. и законната лихва от подаване на исковата молба -09.02.2024 г.

В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 223, ал. 2 ГПК, както и нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е тълкувал понятието „пътнотранспортно произшествие“ и „напускане на мястото на ПТП“, както и неправилно е интерпретирал материалноправното значение на влязло в сила решение по НАХД, постановено по реда на ЗАНН. Поддържа се, че въззивното решение е необосновано, тъй като съдът е достигнал до взаимноизключващи се правни изводи – от една страна е приел, че влязлото в сила решение по прекия иск има сила на пресъдено нещо относно противоправното поведение на водача на автобуса, а от друга страна е посочил, че липсата на съприкосновение между автобуса и пострадалия означава липса на задължение за който и да е участник да остане на мястото на произшествието и на това основание е отхвърлил иска. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „При наличие на ПТП с пострадал и задължително посещение на контролните органи възниква ли регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, когато водачът напусне местопроизшествието преди идването им без да докаже изключението /неотложна причина/медицинска помощ/?“

2. „Представлява ли липсата на пряк физически контакт между МПС и увредения обстоятелство, което изключва настъпването на „пътнотранспортното произшествие“ деликтната отговорност на водача?“

3. „Какво е доказателственото и правно значение на отменено наказателно постановление по ЗАНН /с влязло в сила решение по НАХД/ за настъпило ПТП и нарушение на водача? Обвързан ли е гражданският съд от такава отмяна при преценката на деликтната отговорност с оглед границите на силата на пресъдено нещо и уредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК?“

4. „Може ли извънсъдебно признание на неизгодни факти от страна на ответника, направено в досъдебното производство /напр. обяснения пред разследващ орган/, да бъде ценено от гражданския съд като доказателство за вината и механизма на ПТП? Следва ли съдът да зачете подобно извънсъдебно признание по реда на чл. 175 ГПК?“

5. „Длъжен ли е съдът в последващ регресен процес по чл. 500 КЗ да зачете задължителната сила по чл. 223, ал. 2 ГПК на установеното в мотивите на влязлото в сила решение по прекия иск по чл. 432 КЗ, постановено при участие на виновния водач като трето лице помагач на страната на застрахователя и допустимо ли е в регресното производство да се пререшават установените там правнорелевантни факти /настъпване и механизъм на ПТП, противоправно поведение/вина, причинна връзка, релевантни факти относно поведението на водача непосредствено след инцидента, вкл. напускане на местопроизшествието?“

На самостоятелно основание се твърди наличие на порока очевидна неправилност.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат отхвърлени, както и бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация С. А. С. е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде селектирано за осъществяване на касационен контрол. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД претенция с правно основание чл. 500 КЗ за заплащане на сума в размер 344 015, 27 лв. – сбор от изплатени от дружеството обезщетения на наследници на починалия С. С., чиято смърт е в причинно-следствена връзка с извършено от ответника деяние, за което е било постановено влязло в сила съдебно решение. Последният е напуснал мястото на ПТП, което обосновава отговорността му по реда на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Претендирана е и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от застрахователното дружество иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховане е неоснователен. В мотивите на въззивното решение съдът е аргументирал теза, че, след като не е било констатирано съприкосновение между МПС и пострадалия, то за никой от участниците в движението не е налице задължение да остане на мястото на произшествието до идване на органите за контрол по пътищата. Акцентирал е на факта, че няма данни да е била реализирана наказателната отговорност на водача за това, че е причинил на пешеходеца телесна повреда, която е довела впоследствие до неговата смърт. Констатирал е, че по отношение на водача е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е било издадено наказателно постановление на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за това, че е нарушил задължението си като участник в пътнотранспортното произшествие да остане на място, което впоследствие е било отменено с влязло в сила решение на наказателен съд. Посочил е в мотивите, че решението на наказателния съд е задължително за всички, с което е обосновал извод, че поведението на водача на автобуса, разгледано през призмата на задължението на участниците в едно ПТП да не го напускат и да не променят местоположението на МПС, не представлява административно нарушение – противоправно деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Касационно обжалване следва да се допусне.

Соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, осигуряващо пряк достъп до инстанционен контрол, не е обосновано от касатора с проявленията, които практиката е утвърдила, а с оплаквания за обикновена неправилност, които представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Формулираният от застрахователното дружество въпрос под номер три е обусловил ключовите мотиви на Апелативен съд София, поради което отговаря на общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото по сочения въпрос липсва практика, а решенията на първоинстанционния и въззивния съд противоречиво разрешават този въпрос, удовлетворен се явява и соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – необходимост от развитие на правото. С оглед правомощията на касационната инстанция, разяснени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК, ВКС, настоящият състав уточнява въпроса в следния смисъл: „ При преценка налице ли е деликтна отговорност в тежест на ответника, обосноваваща иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, обвързан ли е съдът от силата на пресъдено нещо, формирана с решение за отмяна на наказателно постановление по ЗАНН, и от приложението на чл. 223, ал. 2 ГПК? “

Първият въпрос намира своя отговор директно в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Петият въпрос се припокрива с третия. А втори и четвърти въпроси стоят встрани от решаващите мотиви на въззивния съд и на тях съдът ще даде отговор с акта си по същество.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 3 517, 70 евро.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС