Определение № 5211 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2627/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 78/24.02.2026 г. по в.гр.д. № 12/2026 г., с което Окръжен съд – Благоевград, потвърждавайки решение № 834/27.10.2025 г. по гр.д. № 303/2025 г. на Районен съд – Благоевград в обжалваната част за уважаването на иск по чл. 49 ЗЗД, е осъдил Община Благоевград да заплати на Т. И. Х. сумата 5 000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от инцидент от 16.12.2024 г., ведно със законните лихви от 16.12.2024 г., и е определил отговорността на страните за разноските по делото. Решението се обжалва от Общината с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост, евентуално — правилност. Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с довод, че въззивният съд да се е произнесъл по непредявен иск, като е приел ищцата да е претърпяла увреждания, падайки поради разместена тротоарна плочка, вместо да разгледа въведеното с исковата молба основание на иска – увреждане поради пропадане през метална решетка в шахта на тротоар. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът повдига процесуалноправни въпроси за пределите на произнасянето на въззивния съд, задължението да разгледа своевременно въведените и поддържани с оплакванията в жалбата възражения и за вида на порока на решението по чл. 271 ГПК, когато възприетия увреждащ механизъм не съответства на установения по делото и възприет в първоинстанционното решение, когато оплакванията в жалбата не са относно него. Поставя и материалноправни въпроси за отговорността на общината за вреди от опасно съоръжение, което макар да е разположено върху тротоара, не е собственост на Общината, и нормативното основание на нейното задължение за обезопасяване. Поддържа, че въпросите са обуславящи – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като също са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, тъй като в нарушение на диспозитивното начало въззивният съд е подменил предмета на делото – касационното основание по чл. 281, т. 2 ГПК. Евентуално поддържа, че е неправилно. Оплаква се, че при съществено нарушение по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил възражението за липса материална легитимация, защото неизпълненото нормативно задължение не е на Общината, а на собственика на съоръжението; необоснованост – в решението е възприет един увреждащ механизъм, а правните изводи са изградени върху друг, нетвърдян и недоказван, и нарушение на чл. 49 ЗЗД. Претендира направените разноски по делото. Ответникът по касация Т. Х. възразява, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, а решението е допустимо и правилно. Претендира разноски в настоящото производство. С исковата молба ищцата е твърдяла, че на 16.12.2024 г., около 11.30 ч., при почистване на пространството пред търговски обект в Благоевград, [улица], където работела по трудово правоотношение, стъпила върху метална решетка, разположена на общинския тротоар. Поради компрометирана бетонна опора решетката поддала и се обърнала, вследствие на което ищцата пропаднала в шахтата на около два метра дълбочина. Обезщетението е за болките и страданията от преживения стрес, и от телесните увреждания при пропадането, включително комоцио. В отговора на исковата молба Общината е оспорила иска по основание с възражение, че макар решетката да е разположена на тротоара, тя покрива английски двор към мазе на жилищната сграда на адреса. Съоръжението е частна собственост, за чието поддържане отговаря собственикът, а не Общината. Оспорила е наличието на предпоставките за предприемане на неотложни мерки от общинските органи и основавайки се на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, е твърдяла, че за опасното състояние на съоръжението не е постъпвал сигнал. С първоинстанционното решение въз основа на събраните доказателства – гласни и чрез заключение на съдебнотехническа експертиза, първостепенният съд е намерил за установено, че металната решетка се намира върху тротоара, но покрива осветителна шахта на английски двор към мазе, принадлежност на жилище, собственост на трето за процеса лице, а пропадането е следствие на компрометираната конструкция на съоръжението. Уважил е иска частично, като е приел, че Общината не е изпълнила нормативното си задължение да поддържа транспортната техническа инфраструктура в изправно и безопасно състояние. Не е изложил мотиви по възражението за липса на материална легитимация поради това, че съоръжението е частна, а не общинска собственост. С въззивната жалба Общината е поддържала, че при правилно установените факти за увреждащия механизъм в първоинстанционното решение отговорността за поддържането на английския двор е на неговия собственик. Оплакала се е, че първата инстанция не е разгледала своевременно въведеното възражение за липса на материална легитимация. В своето решение въззивният съд е възпроизвел доводите и възраженията на страните, оплакванията във въззивната жалба и събраните доказателства, като от фактическа страна е намерил, че увреждащият механизъм е същият какъвто е установен от първата инстанция. В правните си изводи обаче е възприел различен механизъм на увреждането - загуба на равновесие и падане на ищцата поради разместена тротоарна плочка, какъвто страните не са твърдели и какъвто не изглежда от двете решения да се установява, и въз основа на него е присъдил обезщетението. Не е обсъдил възражението, поддържано с оплакванията в жалбата, че след като съоръжението е частна собственост, вредите са последица единствено от неизпълненото задължение на собственика да го поддържа в изправно състояние. Настоящият състав намира, че повдигнатите въпроси обуславят решението. Уточнени и конкретизирани съобразно разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните: 1. Недопустимо или неправилно е въззивното решение по иск по чл. 49 ЗЗД, с което е потвърдено първоинстанционно решение, но правните изводи са основани на увреждащ механизъм, различен от въведения с исковата молба и възприет за установен от самия въззивен съд? 2. Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 269, изр. 2, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди възражение, от което зависи отговорността на ответника по иска по чл. 49 ЗЗД и което се поддържа с оплакванията в жалбата? 3. Кои нормативни задължения на общината определят противоправността по чл. 49 ЗЗД при вреди от опасно съоръжение - частна собственост, разположено върху тротоар, и изключва ли частната собственост задължението на общината да осигури безопасно използване на тротоара като част от транспортната техническа инфраструктура? Начинът, по който решението е мотивирано, поставя процесуалноправните въпроси (първите два) за пределите на произнасянето на въззивния съд и за задължението му като инстанция по същество да разгледа възраженията, които се поддържат с оплакванията в жалбата от ответника. Начинът, по който въззивният съд им е отговорил, е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По двата въпроса са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – общата и допълнителната, за допускане на касационния контрол. Твърдението за вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК също налага проверка за естеството на порока, без на този етап да е необходимо настоящият състав да решава дали засяга допустимостта или правилността на решението. Третият материалноправен въпрос също е обуславящ. Спорът за отговорността на Общината се концентрира върху разграничението между задължението на собственика да поддържа съоръжението си в състояние, което не създава опасност за други, и задължението на общината да осигурява безопасното използване на тротоара като част от техническата инфраструктура. Систематичното приложение на чл. 64, ал. 1, т. 1 и ал. 3, връзка с чл. 75, ал. 3 ЗУТ към подобно съоръжение и отношението на тези нормативни задължения към правомощията на общината обуславя допускането на касационния контрол за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд