Определение № 3839 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 602/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение, съдържащо се в диспозитива на решение № 1 от 04.01.2022г. по гр.д. № 453/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. Я. В. и М. Б. В. против определение № 260868 от 06.04.2021г. по гр.д. № 1343/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата им за изменение на решението по същото дело в частта му за разноските. Жалбоподателите Н. Я. В. и М. Б. В. намират определението за неправилно. Считат, че съдът неправилно е приложил чл.78, ал.2 ГПК. Правният интерес на ищците от предявяване на иска е обоснован с извънпроцесуалното поведение на всички десет ответници, които са участници в договора за доброволна делба. Затова разноските, дължими на ищците, следва да бъдат разпределени между всички ответници, а да не се носят само от жалбоподателите. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставят въпросите: достатъчно ли е признанието на иска от страна на част от ответниците, за да се освободят от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищеца; когато е налице съсобственост и всички съсобственици с извънпроцесуалното поведение са станали причина за завеждане на иска, следва ли само един от ответниците да понесе тежестта на разноските. Позовават се на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като сочат практика на Върховния касационен съд, на която обжалваният акт противоречи. Ответниците по частната жалба К. Д. Г., Ц. Н. Г., К. Д. Г., С. Т. Б., Й. В. Б., Т. Б. Н., П. Т. Б. и М. А. Б. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок и е допустима. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 604/2023г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на Н. Я. В. и М. Б. В. срещу въззивното решение по спора. С решението на Пловдивски апелативен съд № 1 от 04.01.2022г. по гр.д. № 453/2021г. е потвърдено уважаването на предявения от З. С. Г., П. А. Г. и К. А. Г. против жалбоподателите Н. Я. В. и М. Б. В. и против К. Д. Г., Ц. Н. Г., К. Д. Г., С. Т. Б., П. Т. Б., М. А. Б., Й. В. Б. и Т. Б. Н. установителен иск за собственост на жилище, гараж и 1/8 ид.ч. от поземлен имот в [населено място]. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С решението на първата инстанция Пловдивски окръжен съд в тежест на ответниците Н. и М. В. са поставени разноските, направени от ищците в размер на 7521,20лв. С молба по чл. 248 ГПК В. са поискали отговорността за разноски да бъде разпределена съразмерно между всички десет ответници. Пловдивски окръжен съд с определението си от 06.04.2021г. не е уважил тази молба по съображения, че в тежест на останалите ответници не следва да се възлагат разноски, тъй като те са признали иска и с поведението си не са дали повод за завеждането му; оспорване на ищцовите права е заявено само от ответниците В.. Въззивният съд с обжалваното определение, съдържащо се в решението, е приел, че ответниците В. са тези, които в нотариалния акт за делба от 07.08.2020г. са изявили претенции и са посочени като собственици на процесните имоти, така че именно те са дали повод за завеждане на иска. В рамките на процеса само те са оспорили иска, а останалите осем ответници са го признали. Затова останалите осем ответници могат да се ползват от привилегията на чл. 78, ал.2 ГПК. При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на определението. Поставените правни въпроси: дали е достатъчно признанието на иска от страна на част от ответниците, за да се освободят от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищеца; когато е налице съсобственост и всички съсобственици с извънпроцесуалното поведение са станали причина за завеждане на иска, следва ли само един от ответниците да понесе тежестта на разноските, не са изрично разрешени от съда в обжалвания акт. Съдът е приел, че са налице двете предпоставки на чл. 78, ал.2 ГПК спрямо останалите ответници (с изключение на В.), а именно, че те са признали иска и че не са дали повод за завеждането му с извънпроцесуалното си поведение. Съображения дали в случая сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищците съдът не е излагал, въпреки че такива доводи в частната жалба се съдържат. Спорната предпоставка на чл. 78, ал.2 ГПК в случая е дали останалите ответници (извън В.) са дали повод за завеждане на иска. Съдът е мотивирал наличието й с довод, че в договора за делба само В. са претендирали да са собственици на процесните имоти - апартамент и гараж, заедно с идеалните части от терена. Липсва противоречие с посочената от жалбоподателите практика, защото тя не разглежда искове, идентични или сходни като настоящия, респ. подобно извънпроцесуално поведение на ответника. В определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. № 2062/2018г. на ІV г.о. се приема, че сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца, когато ищецът - длъжник в изпълнително производство се позовава на изтекла погасителна давност, което може да стане само в исков процес. Определение № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2010г. на І г.о. визира конститутивен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД относно вещно право, в който случай правото на ищеца да развали договора се упражнява задължително по съдебен ред. Затова в този случай сезирането на съда е условие ищецът да упражни правото си. Определение № 181 от 30.10.2017г. по ч.гр.д. № 3852/2017г. на ІІ г.о. разглежда случай, в който ответникът е дал повод за завеждане на делото, отразявайки имота като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и посредством предявяването на иска ще стане възможна промяната в собствеността. Определение № 11 от 14.03.2016г. по ч.гр.д. № 815/2016г. на ІІІ г.о. е за хипотеза, при която на ответното дружество е възложен при публична продан част от недвижим имот и тъй като постановлението за възлагане го легитимира като собственик на чуждия имот пред трети лица, то е необходимо действителният собственик да предяви установителния иск. Определение № 178 от 28.10.2019г. по ч.гр.д. № 3037/2019г. на І г.о. разглежда случай на признание на иска, направено след първоначалното му оспорване. Горните хипотези не могат да бъдат съотнесени към настоящата, при която е сключен договор за доброволна делба на множество самостоятелни обекти между всички ответници, но само двама от тях претендират, че са собственици на обектите, които са предмет на предявения установителен иск. Предвид изложеното липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Извършената от въззивния съд преценка дали ответниците са дали повод за завеждане на иска е конкретна и съобразена с обстоятелствата по делото. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.