Определение № 350 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6767/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] К. чрез адв.Р. Т. срещу решение № 342 от 13.06.13г.по в.гр.дело № 247/13г.на Окръжен съд – Плевен.С него е отменено решение № 181 от 27.12.12г.по гр.дело № 130/12г.на Районен съд - Кнежа и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника Т. Д. Б. за сумата 5305.02 лв,представляваща начислена такса за консумирана,но незаплатена вода за периода 5.03.09г.до 27.10.11г.,ведно със законната лихва,считано от 12.04.12г.до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за разглеждане на непредявен иск. В отговор по чл.287 ал.1 1 ГПК ответникът по жалбата моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая това основание за допустимост на касационно обжалване изрично е въведено.За проверка на процесуалната допустимост на решението следва да се допусне касационното му обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.