Определение № 180 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба И. И. Б. срещу определение № 602 /16.05.2025 г. по ч.гр.д. № 313 /2025 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 11.03.2025 г. по гр.д. № 3806/2024 г. на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му, в която се оспорва верността на съдържанието на писмен документ – становище от 17.06.2024 г., издаден от д-р А. А. С., дентален лекар.

Насрещната страна А. А. С. е подала отговор, в който обосновава липсата на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователността на подадената частна жалба.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от лице, което има право и интерес да обжалва срещу определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. И. Б., с която е предявила срещу А. А. С. иск за установяване неистинността досежно авторството и верността на съдържанието на съставения от нея документ, представляващ становище от 17.06.2024 г., съставен във връзка с констатациите й за проведено от ищцата дентално лечение на Г. Е. Г., направено по повод извършена по реда на Закона за здравното осигуряване проверка на „Медико-дентален център Рестарт“ ЕООД посредством който ищцата упражнява своята медицинска практика като зъболекар.

Редът за осъществяване на контрол върху задължителното здравно осигуряване, в това число на изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на дентална помощ, е уреден в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Процедурата за извършване на проверка е уредена в чл.72, а съгласно чл.74 в случай на констатирани нарушения резултатите се обективират в констативен протокол, въз основана който административният орган – управител на НЗОК или РЗОК издава заповед за налагане на санкция.. Законът предвижда ред за оспорване на такава заповед, която представлява краен административен акт, пред арбитражни комисии, респ. пред административните съдилища.

Разпоредбата на чл.72, ал.4 ЗЗО предвижда, че при извършването на проверките по ал.3 могат да присъстват експерти от съсловните организации на лекарите по дентална медицина, които представят писмени становища, които са неразделна част от протокола, който бива изготвен от извършващите проверката длъжностни лица в случай на констатирани нарушения.

Следователно експертите от съсловните организации по чл.72, ал.4 ЗЗО не са длъжностни лица, а изготвените от тях становища не представляват официални удостоверяващи документи.

Законът е категоричен кои са лицата, извършващи проверката и които имат качеството на длъжностни лица и това са единствено представителите на административните органи, на които законът е възложил компетенции на контрол. Те са служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или оправомощени от него длъжностни лица и длъжностни лица контрольори.

Официални документи представляват констативните протоколи по чл.74, ал.3 ЗЗО, които биват изготвени от извършилите проверката длъжностни лица, неразделна част от които представляват становищата на експертите. Предмет на оспорване на верността на съдържанието могат да бъдат самите констативни протоколи, а за тази проверка законът предвижда специален административен ред, който изключва предвидения в ГПК общ ред за оспорване истинността на документи чрез иск по чл.124, ал.4 ГПК.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Частната жалбоподателка поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Лекарите по дентална медицина, които присъстват на проверките по реда на чл.72, ал.4 от ЗЗО, при извършването на тези проверки представляват ли длъжностни лица?, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 73 /23.12.1974 г. по н.д. № 66 /1974 г. на ОСНК на ВС;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните?

Частната жалбоподателка поставя и въпрос, за който твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

3. Издадените становища от лекарите по дентална медицина, които присъстват ни проверките но реда на чл.72, ал.4 от ЗЗО, представляват ли официални удостоверителни документи?

Първият и последният от поставените въпроси се отнасят до това дали лекарите по дентална медицина, които присъстват на проверките по реда на чл.72, ал.4 ЗЗО представляват длъжностни лица и дали издаваните от тях становища са официални удостоверителни документи. Тези въпроси са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както е предвидено в т.2 на ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По първия въпрос:

В мотивите на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 /2009 г. е разяснено следното: Извън обхвата на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата (предвидена в основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК) са и тълкувателните решения на общото събрание на колегиите на Върховния съд, постановени при действието на чл. 52, ал. 1 ЗУС (отм.), които решения служат за ръководство на съдилищата. Възприетите в тези актове разрешения по тълкуването на правни норми не са задължителни, поради което след постановяването им е създадена противоречива практика - явление, обяснимо не само с незадължителния им характер, но и с настъпилите след приемането им промени в обществено политическия живот и законодателството.

Извън това следва да се отбележи и следното:

Посоченото от частната жалбоподателка тълкувателно решение (№ 73 /23.12.1974 г.) е постановено много преди приемането на Закона за здравното осигуряване (обнародван през 1998 г.) и с него не е дадено определение на длъжностно лице, в което да попада лекар от съсловна организация в областта на здравеопазването, който действа в описаната в чл.72, ал.4 ЗЗО хипотеза. В него въобще не се споменават думите лекар, зъболекар, съсловна организация, нито служител в областта на здравеопазването.

В това тълкувателно решение не е обсъждана описаната във въпроса хипотеза, а е отговорено на въпроса за характерните признаци на понятието длъжностно лице, в качеството му на субект на различни престъпления. С оглед на това, не може да се установи противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос и посоченото от жалбоподателката тълкувателно решение.

За пълнота може да се посочи, че въззивният съд е действал в съответствие с установеното в съдебната практика разбиране за съдържанието на понятието длъжностно лице. В разпоредбата на чл.72, ал.4 ЗЗО е предвидено, че експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ, могат да присъстват на проверките и да предоставят писмени становища. Законът не ги определя като длъжностни лица, докато определя като такива служителите на НЗОК, които извършват проверките (чл.72, ал.2 НЗОК).

Експертите на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които присъстват на проверки по чл.72, ал.4 ЗЗО в това им качество, не са длъжностни лица, тъй като не изпълняват служба в държавно учреждение, не са натоварени с властнически функции и не вземат решения по съществото на контролната дейност. В чл.72, ал.2 ЗЗО изрично е предвидено кои са длъжностните лица, които извършват проверките, експертите по ал.4 не са между тях. Проверките по чл.72, ал.2 ЗЗО могат да бъдат извършени и без експертите по ал.4 да присъстват – тяхното присъствие не е условие за законосъобразността на проверките. Когато те присъстват на проверките и предоставят становища, тези становища подпомагат контролната дейност на НЗОК. Тяхната роля е консултативна и подпомагаща.

По третия въпрос:

От изложеното по поставения първи въпрос следва, че този въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика, на която се позовава частната жалбоподателка и че издаваните от експертите на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина становища по чл.72, ал.4 ЗЗО нямат качеството на официални удостоверителни документи по смисъла на чл.179 ГПК.

По отношение на този (третия) въпрос частната жалбоподателка не е обосновала и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава, така, както е предвидено в т.4 на ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС– не сочи създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито такава, която се нуждае от осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, не сочи кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви и за които е необходимо разглеждането на въпроса, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Вторият въпрос също е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като въззивният съд е обсъдил доводите на частната жалбоподателка, които имат значение за проверка на законосъобразността на обжалваното пред него първоинстанционно определение.

По отношение на него частната жалбоподателка също не е обосновала допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, както е предвидено в ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Частната жалбоподателка се позовава и на очевидната неправилност на обжалваното определение - основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалвания акт трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на обжалвания акт (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с атакуваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното определение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение.

С оглед на този изход от производството жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответницата за присъждане на направените разноски в производството пред ВКС следва да бъде уважено в размер на 766.94 евро (равностойността на 1 500 лева) – сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното съдът