Определение № 9581 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, представлявано от д-р С. К., чрез процесуален представител, против определение №18037 от 12.05.2026г., постановено по адм.д. № 3908/2026г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението, като частният жалбоподател моли за отмяната му и връщане делото за продължаване на съдебния процес. Не претендира разноски. В частната жалба се съдържа искане за произнасяне на съдебния състав относно евентуално наличие на конфликт на интереси. Ответникът в настоящото производство- председателят на Върховния административен съд на РБ, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ, на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалба на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, срещу мълчалив отказ на председателя на Върховния административен съд на РБ за предоставяне на обществена информация по заявление с рег.№50-51 от 27.02.2026г., и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че в разглеждания случай търсената информация е обществена, но е налице хипотезата на чл.4, ал.1 ЗДОИ, допълнена от нормативната уредба на чл.7, ал.1 ЗДОИ. Съдът е счел, че в настоящия случай е налице изключение, доколкото в ЗСВ е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация, изключващ приложението на ЗДОИ (чл.5, ал.2 вр. чл.64, ал.1, чл.360н, чл.360о, чл.360с ЗСВ). Съдът е споделил становището, че предвиденият със ЗСВ публичен достъп до съдебните актове чрез интернет страницата на съответния съд е в отговор на обществения интерес от информация за съдебната практика и няма за цел свободното осигуряване на технически възможности за обработка и интеграция на тази информация в информационни системи на трети лица. Приел е, че за предоставянето на търсената информация е налице друг ред по см. на чл.4, ал.1 ЗДОИ, респективно председателят на ВАС е нямал задължение да се произнесе по заявлението, с което се иска предоставянето й, при условията и по реда на ЗДОИ, и в случая липсва формиран мълчалив отказ. Определението е правилно като краен резултат. Предвид направеното искане за произнасяне на съдебния състав относно евентуално наличие на конфликт на интереси, настоящият състав намира, че в случая не са налице основания по чл.22, 1 ГПК вр. чл.144 АПК. В конкретния казус подаденото от частния жалбоподател заявление от 26.02.2026г., макар с посочено основание „Глава четвърта от ЗДОИ“, представлява искане за предоставяне достъп за повторно използване на информация от уеб-базиран интерфейс за публикуване съдебните актове на ВАС. Заявената от искателя цел е установяване на автоматизирана свързаност (API) с цел извличане на влезли в сила съдебни решения, касаещи правни спорове в сектор „Здравеопазване“. От цитираното съдържание на искането е видно, че същото не представлява такова по реда на Глава трета, Раздел I, чл.24- чл.27 ЗДОИ - не съдържа волеизявление за предоставяне от задължения субект на обществена информация по см. на чл.2 ЗДОИ. При липса на волеизявление от частния жалбоподател в тази насока, за задължения субект не е възникнало задължение за произнасяне с акт по см. на чл.28, ал.2 ЗДОИ, а произнасяне в този смисъл не и налице. Това налага извод за съответно с приложимия материален закон заключение на АССГ, че в настоящия случай за сезирания административен орган не няма задължение за предоставяне обществена информация, съответно липсва формиран мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК. При тези факти законосъобразно жалбата против мълчалив отказ е оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство пред АССГ е прекратено като недопустимо на основание чл.159, т.1 от АПК. Обжалваното определение като правилно трябва да се остави в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение