Определение № 586 от 06.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 296/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец” против решение № 2719 от 06.12.2019г. по в.т.д. № 4571/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1258 от 10.07.2019г. по т.д.№ 1533/2018г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от „Рилекшън пропъртис България” ЕООД срещу застрахователното дружество обективно съединени искове: по чл.208 КЗ (отм.), вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за сумата от 166 081 евро, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 06.08.2015г., кражба на лек автомобил Мерцедес, цвят черен, с рег. [рег.номер на МПС], застрахован от ответника по имуществена застраховка „Каско”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 19.07.2018г. до окончателното изплащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 43 008,64 евро, представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 20.11.2015г. до 08.06.2018г., като в полза на ищеца са присъдени и разноски. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Намира, че съдът е обсъдил едностранно доказателствата, а не в тяхната съвкупност, поради което е направил неверни изводи. Посочва за необосновано приетото от съда, че уговореното в т.16.14.3 във вр. с т.16.14 от Общите условия на застрахователния договор не представлява изключен от покритието риск. Риск, изключен от покритието по договора е кражбата на МПС, настъпила, докато ключът, дистанционното управление на сигнално-охранителната система и свидетелството за регистрация на МПС – част втора, са оставени без необходимия контрол извън МПС. Намира за безспорно установено по делото, че ищецът не е представил необходимите документи и реквизити пред застрахователя в уговорения по чл.59.6.8 от Общите условия за застраховка „Каско” срок - до 24 часа от установяване на настъпилото събитие, а именно: оригиналите на свидетелството за регистрация на МПС – част І и ІІ, документ за собственост на МПС, както и всички заключващи устройства на МПС. Поддържа, че с оставянето на посочените документи и реквизити при трети лица застрахованият не е взел мерки за предпазване на МПС от вреди. Претендира сторените разноски пред трите инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Рилекшън пропъртис България” ЕООД, в писмен отговор излага становище за липса на предпоставките за допускане на решението до касация, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК в размер на 9900 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивната инстанция е възприел установената още от първоинстанционния съд следна фактическа обстановка: На 22.06.2015г. между „Порше лизинг БГ" ЕООД, като собственик, и ЗАД „Армеец" АД, в качеството му на застраховател, е сключена комбинирана застрахователна полица № [ЕГН] за лек автомобил марка „Мерцедес", модел S 63 AMG, цвят: черен, с датата на първа регистрация 22.06.2015г., със срок на покритието от 22.06.2015г. до 21.06.2020г., като за първата година застрахователната сума е 170 000 евро, по рискове - Клауза „П" - Пълно каско. От приетите по делото Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /„Каско"/ е установено, че в т. 11.1. и т. 11.2. страните са договорили застрахователят да покрие риска от настъпване на застрахователно събитие кражба на цяло МПС и грабеж на цяло МПС. В т. 16.14.1. е предвидено, че претенция по рискове в клауза „К4” не се покриват от действия, извършени със знанието и съдействието на застрахования или от трето ползващо се лице. Съгласно т. 16.14.3. от Общите условия, не се покрива претенцията, изброена в клауза „К", когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителна система и/или свидетелство за регистрация на МПС - част I и/или част II и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол. В т. 50.4. е посочено, че застрахованият е длъжен при напускане на МПС да не оставя ключовете /контактни и/или за заключване/, дистанционното управление на алармата, и/или свидетелство за регистрация на МПС - част I и/или част II, и/или документ за собственост и винаги да го заключва и да включва сигнално-охранителната система на автомобила. В т. 50.9. е предвидено, че при неспазване на което и да е било задължение на застрахования по посочената точка, застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение. На 06.08.2015 г. до ответника е подадено заявление за противозаконно отнемане на автомобил на същата дата по сведение от И. И. Н., в качеството му на ползвател на същия, като при застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 10015030125163. Същевременно по повод кражбата на 06.08.2015 г. е започнало досъдебно производство 3382 ЗМК - 2156/15 г. срещу неизвестен извършител, като наказателното производство е спряно с постановление от 16.02.2016 г. на прокурор при СРП, поради неразкриване на извършителя. С писмо №100-8707 от 20.11.2015 г. ЗАД „Армеец" АД е уведомило „Порше лизинг БГ" ЕООД, с копие до ЕТ „Т. 91-И. Н." и „Порше Иншурънс Брокер БГ" ЕООД, за постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната при ответника щета за процесния лек автомобил, тъй като е прието, че застрахователят не дължи обезщетение на основание т. 50.9 във вр. с т. 50.4 от Общите условия на застраховката, поради неизпълнение на задължението на застрахования по време на действие на застраховката при напускане на МПС да не оставя свидетелство за регистрация на МПС част II, което представлява неизпълнение на задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и поради това е изрично предвидено в общите условия, като основание за отказ от изплащане изцяло на застрахователно обезщетение. На 05.04.2016 г. с договор за цесия „Порше лизинг БГ" ЕООД, в качеството му на цедент, е прехвърлил на основание чл. 99 ЗЗД на ЕТ „Т. 91-И. Н.", в качеството му на цесионер, изцяло всички свои права, породени от застрахователна щета № 10015030125163/2015 по застрахователна полица № [ЕГН], за което застрахователното дружество е уведомено от цедента. С договор за цесия от 31.05.2017 г., с нотариална заверка на подписите, ЕТ „Т. 91-И. Н." е цедирал на „Рилекшън Пропъртис България" ЕООД изцяло вземането си, което има към ЗАД „Армеец" АД, като ответникът отново е уведомен за прехвърленото вземане от цедента. Съдът е обсъдил приетите по делото заключения съответно: съдебно-счетоводна експертиза, от която е установена мораторната лихва върху главница от 170 000 евро, за периода от 20.11.2015 г. до 08.06.2018 г. в размер на 44 023,67 евро, и съдебно-автотехническа експертиза, от която е установена действителната стойност на процесния автомобил, определена към датата на противозаконно отнемане - 06.08.2015 г., в размер на 297 580 лева с ДДС, като по искане на ищеца е изслушана и тройна съдебно-автотехническа експертиза, от която е установено, че действителната стойност на лекия автомобил към 06.08.2015 г., като се вземе предвид придобивната стойност, възлиза на 166 081 евро или 324 825 лева. Съдът е възприел изслушаните пред първоинстанционния съд показанията на свидетелите Г. Ц. и И. Н.. Ц. е заявил, че автомивка „Вектор", в която е реализирана процесната кражбата, се намира в Студентски град и е собственост на бившата му жена. Научил за кражбата от обаждане на служителка от автомивката, която му казала, че когато отишла да отвори кафето видяла, че всичко е разбито - задните врати, които са две за складовото помещение и за заведението, камерите били на земята и бил разбит шкафът, в който държат документи на клиенти, които са оставили колите за пране, както и оборотът от вечерта. Посочил, че автомивката е с четири клетки, като има две клетки за самостоятелно обслужване и две клетки за миене от работници. След кражбата веднага сигнализирали на полицията. Към 8:30 ч. бил в автомивката и видял, че всичко е разбито. Установили първо, че липсва оборота на заведението от предния ден, а впоследствие видели, че липсват ключовете от колата и документите на И., който е собственикът на лекия автомобил Мерцедес АМГ. Автомобилът бил оставен от И. един, два дни по-рано за пране, миене и стелка. Заявява, че клиентите оставят автомобила на момчето, което ще извърши цялата услуга по почистването. Момчето дава документите на свидетеля и той ги заключва в шкафа с оборота. Посочва, че за процесния автомобил вечерта заключил в шкафа всички документи и ключове. На сутринта този шкаф бил разбит и всичко било разпиляно. Бил изкъртен целият. Посочва, че цялата автомивка има видео наблюдение. Документите, които прибират са зелени талони, сини талони за прегледи и малък талон на колата. Те са им необходими, ако дойдат на проверка за установяване собствеността на колата. Н. посочива, че му е известен процесният автомобил, който бил закупен на лизинг от фирма на баща му и той го управлявал. Оставил следобед автомобила за основно почистване на автомивка в кв. Студентски град. Собственикът на автомивката му бил познат. Оставил колата, документите за нея и си тръгнал. На следващия ден не си взел колата, тъй като не била изсъхнала и я оставил да пренощува още една вечер. На сутринта му се обадили от автомивката, за да му кажат, че автомобилът е откраднат. С автомобила оставил цяло тефтерче, в което били всички документи - талон, гражданска, преглед. Ползвал много пъти услугите на автомивката и с други негови автомобили. Знае, че когато преспива автомобилът, прибират ключовете и документите вътре и след това той ги взима от офиса. За да постанови потвърдителното си решение, апелативният състав е намерил за неоснователни доводите на ответника, изложени във въззивната жалба, че настъпилото събитие не е покрит застрахователен риск. Приел е, че съгласно ОУ, действали към процесната застраховка, покрити рискове по застраховка с клауза „П"-Пълно Каско са пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М", „Ч" и „К", като клауза „К" предвижда, че застрахователят покрива кражба на цяло МПС, грабеж на цяло МПС, противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване и т.н. В случая в т. 16.14.3 вр. т.16.14 съдът е намерил, че страните не са договорили изключен застрахователен риск, а са уговорили основания за отказ за плащане, въпреки настъпил покрит риск. Мотивирал се е, че по сключения договор за застраховка покритият риск е „кражба", а обстоятелството, че ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителна система и/или свидетелство за регистрация на МПС - част I и/или част II и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол, не води до извод за ненастъпването му, а представлява основание, при което застрахователят, макар да е настъпил застрахователният риск, има право да откаже плащане на принципно дължимо обезщетение. По отношение непредставянето на застрахователя на свидетелството за регистрация на МПС част II при предявяване на претенция, решаващият съд е счел, че непредставянето на т. нар. "малък талон" не способства за увеличението на риска от настъпване на застрахователното събитие, тъй като не улеснява разпореждането с автомобила, нито пререгистрацията му. След като е обсъдил разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.33 от Наредба № I - 45/24.03.2000 г. е достигнал до извода, че част II от свидетелството за регистрация е документа, задължително носен от водача на МПС при движение и достатъчен за упражняване на контрол по пътя, вкл. относно собствеността на автомобила. Част първа на свидетелството за регистрация е необходима при разпоредителни действия от собственика му и предпоставя носенето му от същия само при необходимост. За да се произнесе по оплакванията за наличие на предпоставките по чл.207 от КЗ (отм.) или чл.211 от КЗ (отм.), съдът след като е разяснил приложението на разпоредбите е приел, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. В КЗ (отм.) изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно: /1/ ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или на новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието - чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.) и чл. 191, ал. 2 КЗ (отм.); /2/ ако застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя - чл. 206, ал. 3 ТЗ; /3/ ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.). Въз основа на гореприетото съдът е заключил, че оставянето в автомобила на т.нар. „малък талон" е с характеристика, отговаряща на предпоставките на чл.207, ал.2, пр.2 от КЗ (отм.) и поради това е основание за намаляване, но не и за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Позовал се е на следната съдебна практика: решение № 79 от 29.06.2012г. по т.д.№ 802/2011г. на II т.о. на ВКС; решение № 211 от 06.12.2012 по т.д.№ 1029/2011г. II т.о. на ВКС; решение № 22 от 12.09.2013 г. по т.д.№ 679/2011г. на II т.о. на ВКС, решение № 86 от 18.07.2014г. по т. д. № 2230/2013 г. на II т. о. На ВКС и решение № 49 от 29.07.2013г. по т. д. № 840/2012г. на І т.о. на ВКС. За да постанови потвърдителното си решение, решаващият апелативен състав е приел, че в процесния случай ползвателят на застрахования автомобил не е оставил т.нар. „малък талон" и ключовете в автомобила или извън него без необходимия контрол. Споделил е изводите на СГС, че не са налице данни за извършено поведение, улесняващо извършената кражба. Ползвателят е проявил дължимата грижа и оставяйки автомобила в автомивката, се е уверил, че ключът и документите ще бъдат съхранявани извън него в обезопасено място. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, и за които се твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Следва ли съдът да тълкува клаузите на застрахователния договор при наличието на изрични клаузи в Общите условия на същия, според които в обхвата на застрахователното покритие не е включено в покритието Кражба на МПС, настъпила, докато ключът дистанционното управление на сигнално-охранителната система и свидетелството за регистрация на МПС –част ІІ, са оставени без необходимия контрол извън МПС? Твърди се постановяване в противоречие с решение № 81/07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г. на І т.о. на ВКС; 2/ Възниква ли задължение за застрахователя по имуществена застраховка да заплати застрахователно обезщетение за събитие, което няма качеството „застрахователно” и е извън обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове?; 3/ Представлява ли изключен риск Кражба на МПС, настъпила, докато ключът дистанционното управление на сигнално-охранителната система и свидетелството за регистрация на МПС –част ІІ, са оставени без необходимия контрол извън МПС или е хипотеза на основание за отказ за пращане, въпреки настъпил покрит риск?; 4/ Уговорените между страните в застрахователния договор изключения от покритие ограничават ли обема на покритите рискове?; 5/ Приложима ли е разпоредбата на чл.20 ЗЗД към застрахователния договор за имуществена застраховка?” Касаторът се позова на наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първи и трети въпрос не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като отговорът на същите е предпоставен от твърдението, че кражбата е извършена при оставяне на ключа, дистанционното управление на сигнално-охранителната система и на свидетелството за регистрация на МПС – част ІІ, без необходимия контрол извън МПС, противно на приетото от въззивната инстанция, че в процесния случай ползвателят на застрахования автомобил не е оставил т.нар. „малък талон" и ключовете в автомобила или извън него без необходимия контрол, тъй като същите са били на съхранение в разбития при кражбата шкаф, в който служителите на автомивката държат документи на клиенти, които са оставили колите за пране. С оглед тези обусловили изхода на спора обстоятелства, неотносим за изхода на делото се явява и пети въпрос, тъй като съдът в решението си не е извел, че разпоредбата на чл.20 ЗЗД не намира приложение към договорите за имуществена застраховка. Общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не намира проявление и по отношение на втори въпрос, доколкото съдът, противно на твърдението във въпроса, е приел, че събитието не е извън обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове. Четвърти въпрос, дали уговорените между страните в застрахователния договор изключения от покритие ограничават обема на покритите рискове, също не се явява обуславящ за изхода на спора, тъй като от фактическа страна по делото е прието, че изключенията от покритие не са се осъществили. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, като безпредметно е обсъждането на наведените от застрахователя допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Предвид изхода на спора, на „Рилекшън пропъртис България” ЕООД следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 9900 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно разписката за плащане, съдържаща се в представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение