Определение № 60701 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Е. Г. срещу въззивно решение № 10071/20.01.2021 г. по в. гр. д. № 570/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 6755 от 03.10.2019 г. по гр.д. № 15812/2017 г. на Софийски градски съд, с което предявените от Г. срещу И. Ц. Ц. искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 150 000 щатски долара, дължими по договор за паричен заем от 11.01.2011 г.,, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка по същия договор в размер от 15 000 щатски долара, начислена за периода от 16.11.2017 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 05.12.2017 г. до окончателното плащане. Касаторът иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: „1. Датата на сключването на договора за заем става ли част от съдържанието му, съответно елемент от основанието на вземането на заемодателя, когато предаването на сума е уговорено „при подписване на договора“? Какъв е критерият датата на сключване на бъде част от съдържанието на договора? Влиза ли в предмета на доказване датата, ако не е част от съдържанието на уговорката за предаване на сумата по договора от заемодателя на заемателя?; 2. Може ли да се проведе пълно доказване на факта на коя дата е предадена в заем една сума от заемодателя на заемателя само с косвени доказателства?“. ВКС, състав на ІІІ ГО, счита, че искането на касатора е неоснователно. Първата група въпроси са неотносими, а по втория въпрос не се установява въззивният съд да е тълкувал правна норма в противоречие с практиката на ВКС, а съгласно т.р.№1/10г. на ОСГТК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 или 3 ГПК, е необходимо, кумулативно, поставените правни въпроси да са обуславящи и въззивният съд да им е отговорил в противоречие с практиката на ВКС или алтернативно да са налице условия за изменение на съдебната практика по поставените обуславящи въпроси. С исковата молба, ищецът е поискал връщане на заем от 150000 щ.д., даден на 24.01.11г., а като доказателство за сключения договор и за предаването на сумата е представил договор за заем от 11.01.11г., в който се съдържа волеизявление (разписка) на заемополучателя (ответника), че сумата е предадена на датата на подписване на договора- 11.01.11г.. Представен е и запис на заповед за същата сума, издаден от ответника на 11.01.11г.. Според ищеца договорът за заем е сключен на 24.01.11г., когато е предадена и сумата, а датата 11.01.11г., посочена в договора, е без значение за договора и предаването на сумата. Ответникът е възразил, че не е получил сумата от 150000щ.д.. Въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че с договора за заем от 11.01.11г. и изявлението в него, че сумата е получена на същата дата, не може да се докажат твърденията на ищеца, че договорът е подписан на 24.01.11г. и тогава е предадена заеманата сума. Решаващите мотиви на въззивния съд, че не е доказано предаване на заеманата сумата, съответстват на трайната практика на ВКС, според която договорът за заем е реален договор и заемодателят е длъжен да докаже предаването на сумата по договора, при условията на пълно и главно доказване (решение №174/10г. на ІV ГО); че разписката за получаване на сумата от заемополучателя може да се опровергае (обяви за симулативна) с всички доказателствени средства за установяване на симулация, без свидетелски показания (решение №192/14г. на І ТО); че предаването на сумата от заемодателя може да се докаже и с косвени доказателства, когато от тях може да се направи единствен, категоричен и положителен извод за този факт (решение №11/17г. на ІІІ ГО). Първата група въпроси от изложението за значението на датата от договора за заем- дали е част от съдържанието и основанието му, са неотносими, нямат значение за изхода на делото, защото решаващо за делото е какъв факт удостоверява разписката, която се съдържа в договора за заем, а тя очевидно съдържа изявление, че сумата е предадена, при сключване на договора- на 11.01.11г.. В случая разписката, съдържаща се в договора за заем, че сумата е предадена при подписване на договора на 11.01.11г. е опровергана с признанието на ищеца, че на тази дата не е предал сумата на заемополучателя. Оттук следва, че разписката е документ с невярно съдържание, а изявлението на заемополучателя, съдържащо се в разписката, е симулативно. С разписка, която представлява документ с невярно съдържание, не може да се установи пълно и главно доказване на предаване/получаване на заеманата сума. Симулативното изявление в разписката е доказано, изявлението е опровергано, следователно заемополучателят не желае правните му последици- на разписка, която доказва плащане. В случай, че с процесната разписка се удостоверява друго действително предаване на заеманата сума, е необходимо издаване на обратен документ от замополучателя, за да се разкрие истинската му воля, а такъв липсва по делото. По втория въпрос от изложението- за косвените доказателства и тяхната роля за доказване, не се установява противоречие с практиката на ВКС. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност- договорът за заем от 11.01.11г., съдържащ разписка с невярно съдържание за предаване на сумата на 11.01.11г., записът на заповед, издаден на 11.01.11г. за поемане на задължение, което не е възникнало на тази дата (по признание на ищеца, че не е предал сумата на тази дата), и доказателствата за доходите на ищеца, не налагат безспорен извод, че сумата е предадена на 24.01.11г., за да се приеме, че с косвени доказателства е доказано предаване на заеманата сума. Липсват причини за изменение на практиката на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.р. №1/2010г. за изменение на практиката е необходимо изменение на закона или изменение на обществените отношения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: