Определение № 2559 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4200/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 140 от 04.08.2022 г. по в. гр. д. № 193/2022 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение № 375 от 05.06.2022 г. по гр. д. № 693/2021 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Б. Й. срещу Община Разград иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от 930 кв. м. от нива, цялата от 7417 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м. „Ясак", трета категория, съставляваща поземлен имот с идентификатор № ....... по КККР на селото, при граници на имота: имоти с идентификатори ....., ....., ....., ....., ..... и ....., а в условията на евентуалност за признаване правото му на правото на собственост върху 930/7417 ид.ч. от целия описан недвижим имот. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че своевременно и в съответствие с процесуалния закон е навел ново фактическо основание за придобиване на имота по давност в съдебното заседание, проведено на 10.03.2022 г., което не е било последно по делото и не е бил променян петитума на предявения иск за установяване на правото на собственост върху процесния недвижим имот, но същото в нарушение на съдопроизводствените правила не е разгледано от съда. Излагат се твърдения, че изводите на въззивната инстанция по съществото на спора са необосновани, тъй като съдът не е обсъждал основанието, на което общината претендира собствеността върху същия имот. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдение за противоречието му със задължителната практика на ВКС по въпроса за задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Ответникът по касационната жалба – [община] не е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № .... от 22.06.1989 г., том III, дело 726/1989 г. на Разградски районен съд, ищецът е придобил незастроено дворно място с площ от 2085 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Р., обл. Р., съставляващо УПИ № VI-.... от кв. № .... по плана на селото, при съседи: блок на ОСГО [населено място], П. А. и улица. Имотът не е бил отчуждаван и не е бил включван в блокове на ТКЗС и АПК. Приел е за установено и това не е било спорно между страните, че за поземлен имот с идентификатор №..... по КККР на [населено място], общ. Р., съгласно протоколно решение № 2/29.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, е съставен по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ Акт за частна общинска собственост № 1593/11.06.2013г., вписан в Служба по вписвания - Р. на 14.06.2013 г. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което първият регулационен план за [населено място] е бил одобрен през 1931 г. По този план за имот пл.№ 181 е бил отреден парцел VІІ-.... в кв. .... Във връзка с изпълнението на ПМС № 216/1961 г. югозападната част от парцел VІІ-.... е била изключена от границите на урбанизираната територия. За останалата част от бившия парцел VІІ-.... е бил отреден нов парцел VІ-...., който от 1962 г. до настоящия момент не е променян по площ и местонахождение. Този план е бил в сила към 1989 г., когато ищецът закупил парцел VІ - .... Спорната площ от 930 кв.м, за която ищецът е твърдял да е била част от закупения от него имот и впоследствие изключена от регулационния план, не е била част от парцел VІ-.... в кв. .... по плана на [населено място] към момента на придобиване на имота от ищеца на основание сключения през 1989 г. договор за продажба. Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице като е намерил, че същото е пълно, ясно и обосновано и не е оспорено от страните. Въз основа на направените в него констатации е приел, че спорният имот не е придобит от ищеца на заявеното от него деривативно основание - договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт 56/1989 г. В отговор на оплакванията във въззивната жалба е посочил, че предявеният иск е неоснователен на предявеното от ищеца основание, тъй като неговият предмет включва не само установяване на това на кой субект принадлежи правото на собственост, но и чрез какъв придобивен способ е придобито това право. Изложил е съображения, че съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК съдът разглежда само такива искания за защита на граждански права, каквито са предявени, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в исковата си молба ищецът следва да изложи твърдения за обстоятелствата /т. е. фактите/, от които произтича правото му. Посочил е, че основанието на положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на собственост. Когато съдът установи, че ищецът в едно производство не е придобил собственост на заявеното в исковата молба основание, искът се отхвърля, независимо дали се е реализирал друг придобивен способ спрямо същото лице, и в този смисъл съдът не следва да се произнася дали собствеността върху процесния имот е придобита от ищеца на друго основание, както и на кого принадлежи правото на собственост върху процесната част /реална или идеална/ от имот с идентификатор № ..... Въззивният съд не е разгледал релевираното от ищеца К. Й. придобивно основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, като е приел, че то не е заявено нито в исковата молба, нито по реда на чл. 214, ал.1 ГПК. По отношение на твърденията на ищеца, че процесния имот незаконосъобразно е включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като никога не е бил отчуждаван, а издадения АЧОС е незаконосъобразен, е прието, че при положителния установителен иск за собственост, ищецът доказва придобиване на собствеността на посоченото в исковата молба основание и недоказването му е достатъчно за отхвърляне на иска, независимо дали ответникът е доказал противопоставените вещни права. Формулираният от касатора правен въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви по направените искания и възражения, и да извърши анализ на доказателствата при постановяване на своето решение, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което по отношение на него не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск в рамките на изложените в исковата молба фактически твърдения за придобиване на правото на собственост върху спорния имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ..../1989 г. Изяснил е регулационния статут на процесния имот към момента на продажбата и е обосновал извод, че той не е бил част от закупения от ищеца недвижим имот. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираното от жалбоподателя оплакване, че въззивният съд не е разгледал заявеното от него в съдебно заседание на 10.03.2022 г. искане да бъде признат за собственик на имота на основание придобивна давност, като поддържа, че се касае за своевременно предприето изменение на иска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което задължава съда да се произнесе по него. Тази теза на жалбоподателя не може да бъде споделена. Основанието на иска за собственост е не самото право на собственост, а фактическите обстоятелства, относими към конкретен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС, от които ищецът извежда това право и посочени от него в исковата молба. При посочването на ново основание на иска за собственост, наред или при условията на евентуалност с първоначално заявеното основание, се стига до обективно съединяване /кумулативно или евентуално/ на два иска: искът за собственост, предявен на заявеното в исковата молба основание и искът за собственост, предявен на по-късно заявеното основание. Когато в исковата молба ищецът се е позовал на деривативно придобиване на правото на собственост, напр. покупко-продажба, както е в случая, а в последствие вместо първоначалното основание или наред с него се позовава и на придобивна давност, е налице изменение на основанието на иска, което принципно е допустимо, ако е съобразено с нормата на чл. 214, ал.1, пр.1 ГПК, която предвижда, че ищецът може да измени основанието на своя иск в първото заседание за разглеждане на делото. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск или да премине от установителен към осъдителен иск и обратно - чл. 214, ал.1, пр.3 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице. Видно от данните по настоящото дело, дори да се приеме, че жалбоподателят е въвел като основание за придобиване на правото на собственост и придобивна давност, то това е станало много след указания в чл. 214, ал.1, пр. 1 ГПК процесуален срок. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът