Определение № 547 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 117/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Поделение за товарни превози“ – Г. Оряховица, поделение на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД срещу решение № 266/11.10.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 451/2021 г. на Плевенския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановено частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260177/26.02.2021 г. по гр. дело № 7632/2019 г. на Плевенския районен съд, са уважени, предявени от Л. С. К. срещу поделението-жалбоподател, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № ЛС47/30.10.2019 г. на директора на ответното поделение; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „стрелочник, маневрен, Н.” в гара П.-з. към Б.-ц. – Г. О. при поделението-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 4 203.16 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за периода 01.11.2019 г. - 02.03.2020 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна по делото срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от същото, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на поделението-касатор, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото свидетелски показания съвкупно и взаимосвързано, като оцени тяхната достоверност с оглед евентуална заинтересованост на свидетели и спазвайки логическите и опитните правила при обсъждането им, а при противоречие в показанията – да се обоснове защо кредитира една част от тях и не кредитира друга; 2) може ли съдът да постанови решението си върху избрани гласни доказателства; 3) допустимо ли е в бързото производство въззивният съд да основе решението си на писмени доказателства, представени пред първоинстанционния съд след изтичане на срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК; 4) писмена декларация, в която работникът твърди, че е останал без работа след уволнението, доказва ли този факт и длъжен ли е работникът да докаже оставането си без работа не само в началния момент, а през целия претендиран период; и 5) може ли оставането без работа да се докаже от работника с копие на трудова книжка, представена само до страницата, в която е вписано прекратяването на трудовия договор. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първите два въпроса – с решение № 110/17.07.2018 г. по гр. дело № 3763/2017 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 52/07.06.2017 г. по гр. дело № 3463/2016 г. на І-во гр. отд., решение № 205/02.11.2016 г. по гр. дело № 1499/2016 г. на І-во гр. отд., решение № 136/30.10.2020 г. по гр. дело № 4746/2019 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 22/04.02.2019 г. по гр. дело № 2644/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 207/17.03.2021 г. по гр. дело № 165/2020 г. на ІV-то гр. отд., решение № 29/01.03.2017 г. по гр. дело № 60176/2016 г. на ІV-то гр. отд., решение № 177/28.07.2015 г. по гр. дело № 6369/2014 г. на ІV-то гр. отд., решение № 190/07.02.2020 г. по гр. дело № 24/2019 г. на І-во гр. отд., решение № 79/12.07.2017 г. по гр. дело № 3244/2016 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 149/03.07.2012 г. по гр. дело № 1084/2011 г. на ІІІ-то гр. отд.; третият въпрос – с решение № 80/02.06.2020 г. по гр. дело № 4031/2019 г. на ІV-то гр. отд., решение № 34/11.03.2014 г. по гр. дело № 1425/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. и решение № 416/12.07.2010 г. по гр. дело № 531/2009 г. на ІV-то гр. отд.; четвъртият въпрос – с тълкувателно решение (ТР) № 6/15.07.2014 г. на ОСГК и решение № 129/20.05.2019 г. по гр. дело № 4466/2018 г. на ІV-то гр. отд.; и петият въпрос – с решение № 854/30.05.2006 г. по гр. дело № 2670/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. и решение № 66/01.02.2010 г. по гр. дело № 5401/2008 г. на І-во гр. отд. Ответникът по касационната жалба – ищецът Л. К., в отговора си излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата. По наведените основания за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното: Първите два въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя, обобщени, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) се свеждат до следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях. Разрешение на въпроса е дадено в трайно установената практика на ВКС, като в обобщение на същата в посоченото от касатора решение № 79/12.07.2017 г. по гр. дело № 3244/2016 г. на ІV-то гр. отд., е разяснено следното: Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица, за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено. Съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства. В същия смисъл са и останалите решения на ВКС, посочени от страна на жалбоподателя във връзка с този процесуалноправен въпрос относно обсъждането на свидетелските показания. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с цитираната практика на ВКС, при формирането на решаващия си извод по делото, че вменените във вина на ищеца процесни дисциплинарни нарушения са недоказани, който от своя страна е обосновал и крайните му изводи за основателност на трите иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, уважени с обжалваната част от решението. С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне по този процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход и по трите иска по делото; респ. – не следва да се допуска по останалите въпроси, които са от обуславящо значение само за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 134.06 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение