Определение № 871 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3390/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ф. Б. против решение от 25.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 725/2013 г. от ІІІ”в” състав на СГС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Въззивният съд е приел за установено, че за исковия период от време ответникът е ползвал процесния лек автомобил без основание, като този факт е довел до обогатяването му, а собственикът на вещта в случая въззивника-ищец, се е обеднил. Размерът на това обогатяване и обедняване се съизмерва със средния пазарен наем за исковия период, който съдът е приел, че следва да се определи съгласно допълнителното заключение на вещото лице, прието при разглеждане на делото пред първата инстанция, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. Въз основа на него, съдът е приел, че наемната цена, която ищеца би получил при отдаване на спорния лек автомобил под наем за исковия период – 30.04.2007г. – 07.0.2008г., възлиза на сумата от 2300 лв., до който размер като основателен и доказан следва да бъде уважен иска, предявен от ищеца, като в останалата част до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в тази насока касаторът се позовава на противоречие с т.12 на ТР № 1/2001 г. на ВКС, като твърди, че решението е необосновано. Други доводи и правни въпроси в изложението не са посочени. Необосноваността не е сред основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, доколкото необосноваността е касационно основание по чл.281 ГПК. Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС