Определение № 670 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2654/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Д. против решение № 45/ 02.06.2014 год. по т.д.№ 126 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3/31.01.2014 год. по т.д.№ 65/2013 год. на Ямболски окръжен съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] в обективно кумулативно и пасивно субективно съединение искове за установяване по отношение ищеца, че ответниците – [фирма], Г. Т. Д. и И. Д. Д. дължат солидарно на банката сумата от 52 000 евро – главница по сключен договор за кредит № 118 / 08.06.2007 год. и 5 броя анекси към същия, 5 678,48 договорна лихва за периода 21.05.2010 год. – 21.05.2012 год., 7 222,49 евро - лихва върху просрочена главница,за периода 21.05.2010 год. – 21.05.2012 год., 5 286,66 евро - наказателна лихва при просрочие за същия период ,ведно със законната лихва върху всяка от сумите, от завеждането на исковата молба до окончателното й заплащане. Касаторката оспорва въззивното решение в частта,в която е потвърдено първоинстанционното досежно собствената й отговорност.Намира същото неправилно, тъй като в противоречие с чл. 107 вр. с чл.124 ал.1 ЗЗД, въпреки неподписването от нея на анекси № 4 и № 5,от което следва че не е обвързана със съществените изменения в условията на договора за кредит, обективиращи новация, е ангажирана отговорността й.Оспорва извода на въззивния съд относно правните последици на уговореното в пар. 7 на анекс № 3, с който въззивният съд е мотивирал извод за запазени от кредитодателя права спрямо Г. Д. и при действието на последващите анекси № 4 и № 5, независимо че не носят нейния подпис.Страната намира,че съдът неправилно е тълкувал пар.7 от анекс № 3,разширявайки постигнатото съгласие не по отношение на вече сключените до момента анекси, а и по отношение на бъдещи такива,каквато не е вложеният в клаузата смисъл.Поддържа се и тезата, че като не е подписала първоначалния договор за кредит, с подписването единствено на анексите, не би могла да бъде обвързана отговорността й в хипотезата на встъпване в дълг, доколкото липсва изрично приемане на действащите по договора Общи условия на банката. Ответната страна - [фирма] оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Договорът за кредит с кредитодател [фирма] е сключен на 08.06.2007 год. с кредитополучател [фирма] и солидарни съдлъжници - съдружниците К. Д. и И. Д..След смъртта на съпруга си К. Д., придобивайки и припадащите се по наследство на дъщеря им дружествени дялове от [фирма], касаторката Г. Д. е придобила качеството съдружник в дружеството, като е подписала последващи анекси № 2 и № 3 в качеството на такъв и солидарно задължено с кредитополучателя трето лице.Анекси № 4 и № 5 ,относими към периода на предявените претенции,не носят подпис на Г. Д..В анекс № 4 – неподписан от ответницата - не се променя цената на кредита, уговаря се нов срок за ползване и погасяване на кредита, в същия размер от 52 000 евро, като се постига и уговорка за замяна на приложимите Общи условия,като Общите условия при които банката поема кредитни ангажименти към лица, осъществяващи стопанска дейност, се заменят с Общи условия при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, в редакцията им към м. ноември 2008 год., в сила от 08.12.2008 година.С анекс № 5 - неподписан от Г. Д. - освен нов срок за ползване и погасяване на кредита,е променена и цената на кредита, като при сравнение с показателите в подписания от същата анекс № 3 промяна се отчита единствено в пар.4 б.”б” - годишен лихвен процент върху просрочена главница – 12,25 %, но в намаление спрямо визирания в анекс № 3 процент - 13,75 %.На практика с анекс № 4 и досежно условията за обявяване предсрочната изискуемост на кредита е уговорено прилагането на Общите условия при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, в сила от 08.12.2008 год. – т.е. тези Общи условия, които са уговорени и в анекс № 3 / пар. 8 /. В отговора на исковата молба ответницата е оспорвала обвързаността си предвид промяна в следните съществени, според нея, елементи от съдържанието на договора за кредит – срок, цел на кредита, приложими лихвени проценти / цена на кредита /. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете, въззивният съд е приел, че договарянето с анекси № 4 и № 5 не съставлява новация, поради което в качеството на трето задължено лице Г. Д. ,по силата на подписаните от нея анекси № 2 и № 3, продължава да отговаря за дълга по договора за кредит, в качеството на солидарно отговорен длъжник. Паралелно се е позовал и на качеството й на встъпило в дълга на съдружника К. Д. лице, макар и в двата случая да отговаря с идентично имущество - това на физическото лице.Съдът е формулирал паралелен извод, че с подписването на анекси № 2 и № 3 Г. Д. е приела както размера на кредита, така и Общите условия в сила от 2008 год.,вкл. приемането на условията за обявяване на предсрочна изискуемост,коментирайки пар.7 от анекс № 3. В тази връзка съдът е изложил неясни мотиви защо клаузата на пар.7 от анекс № 3 не е нищожна, но е споделил тезата на първоинстанционния съд, че с подписването на анекс № 3 от ответницата и на основание пар. 7 от същия, кредиторът е запазил правата си срещу третите задължени лица / на практика солидарни съдлъжници /,поради което същите,дори неподписали последващите анекси се явяват обвързани с условията им. Съдът е приел за неоснователно възражението на страната, че като не е подписала договора за кредит, с подписването само на анекси № 2 и № 3 към същия, не следва да се счита встъпила в дълга, но липсват мотиви за извода. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК страната е формулирала следните въпроси: 1 / Промяната на кои условия по договора за револвиращ банков кредит следва да се считат съществени и обуславят прилагането на чл.107 ЗЗД / новация / ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК; 2 / Какво включва предмета на кредита / главница или главница и лихва / ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 59 / 21.03.2008 год. по т.д.№ 9 / 2008 год. на Варненски апелативен съд; 3 / Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват без да се отчита действителната воля на страните, с оглед прилагането на чл.20 ЗЗД ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с решение № 504 / 26.07.2010год. по гр.д.№ 420 / 2009 год. на ІV г.о. ВКС; 4 / С подписване последващите съглашения, без задълженото лице да е приело общите условия към договора за банков кредит и изрично задълженията и правата по договора, същото встъпило ли е в дълг ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Първият от въпросите е зададен хипотетично,доколкото не е ограничен в противопоставените като съществени и изменени с неподписаните от ответницата анекси условия на договора за кредит. Дори да се ограничи до изрично заявените като променени: цел на кредита ,срокове за погасяване и приложими лихвени проценти / цена на кредита /, то въпросът отново не би удовлетворил общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд на практика не е коментирал промени в целта и цената на кредита ,а е констатирал промяна единствено в срока за погасяване,по отношение което условие на договора е налице непротиворечива съдебна практика, че не съставлява съществено такова,респ. изменението му не обуславя новиране на правоотношението, освобождаващо солидарните длъжници, несъгласили се изрично с промяната, от отговорност / така реш.№ 130 по т.д.№ 650 / 2008 г. ІІ т.о., реш.№ 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о., реш. № 210 по т.д.№ 4090 / 2013 год. І т.о. ВКС /. На практика, досежно останалите променени елементи е налице липса на мотиви, предпоставяща процесуално-правен въпрос по правилността на решението, на основанията по чл.281 ал.3 ГПК. В подкрепа на крайните изводи,обаче, следва да бъде съобразено,че промяната в само един от лихвените проценти, с неподписания от ответницата анекс № 5, е в благоприятна за същата посока, поради което и не се мотивира правен интерес от възражението за необвързаност.Напълно идентична се явява и обвързаността с едни и същи приложими Общи условия, в сила от 08.12.2008 год., приложими и към предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Дори да би бил обоснован общия селективен критерий, необоснован – единствено с формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,се явява допълнителния селективен такъв, според задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,вкл. съобразявайки горецитираната задължителна за въззивния съд практика на ТК на ВКС. Вторият от формулираните въпроси е неясен като относимост към решаващите мотиви на въззивния съд. От непълнотата на мотивите на въззивното решение, коментиращо непроменен размер на главницата, но при липсващ коментар относно уредбата на акцесорните задължения за лихви,страната прави извод, какъвто въззивното решение не съдържа, а именно - че кредитът включва само главницата.Как, дори да би се съдържал в решението, този извод се явява относим към извода за липса на новация, изложението не сочи.Дори да се приеме за релевантен, въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – цитираното решение на Варненски апелативен съд не е доказано влязло в сила,като обстоятелството не се установи и при служебна проверка на настоящия състав в деловодната система за справки на ВКС.Отделно от това - няма обективиран извод на въззивния съд, в смисъла сочен от касатора, в който единствено случай би могло да е налице обективирано противоречие със съдържанието на цитираното решение, но и такова не е налице, тъй като в решение по т.д. 9 / 2008 год. ВАС е коментирал промяна именно в размера на главницата, с натрупване на капитализирана лихва и промяна във вида на кредита. Промени в приложими лихвени проценти решението не коментира. Третият въпрос е обусловен от тълкуването на пар. 7 от анекс № 3, подписан от ищцата .Решението в тази му част, както се посочи по-горе, е неясно в мотивирането на извод за обвързаност на страната и с неподписаните анекси, само на основание клаузата на пар. 7. Мотивът,обаче,макар неясен,не е решаващ, предвид приетата от въззивния съд липса на новация и неприложимост на чл.124 вр. с чл. 107 ЗЗД.Не се подкрепя и от фактологията по спора извод за необвързаност на страната с ОУ на банката за предоставяне кредити на лица осъществяващи стопанска дейност,в сила от 08.12.2008 год.,приложими относно условията за обявяване кредита за предсрочно изискуем – предвидено идентично както в пар. 7 на анекс № 3, така и в неподписания от страната анекс № 5. Отговор на въпроса за правилността на даденото тълкуване не би рефлектирал върху правния резултат, поради което и въпросът не обосновава общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, при което излишно, а и невъзможно е прилагането на допълнителния селективен такъв. Мотивите към предходния въпрос са релевантни и към четвъртия формулиран въпрос,който не кореспондира с фактите по спора: ответницата е изразила изрична воля за обвързаност с конкретни Общи условия на банката,приложими към уредбата на солидарната й отговорност / анекс № 3 / ,а визираните в анекс № 4 Общи условия, последно договорени като приложими, са именно същите - в сила от 08.12.2008 год.. Нещо повече, същата е встъпила в дълга на починалия си съпруг, в качеството на съдружник, лично задължен за дълга, респ. отговаря при условията, при които същият се е задължил, доколкото не ги промени последващо със съгласието на кредитодателя.Действително и тук въззивният съд е спестил ясни и точни мотиви.Доколкото извода му изчерпва съдържанието на формулирания въпрос, същият покрива общия селективен критерий, но е необоснован с допълнителния такъв по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма и обосноваване на съществуваща противоречива практика по нейното прилагане или наличието на непротиворечива такава, с обосноваване нуждата от нейното преодоляване,с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството,с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото.Такава обосновка изложението по чл. 280 ал.1 ГПК не съдържа. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение