Определение № 156 от 22.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 874/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. К. от [населено място] срещу решение № 127 от 21.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 359/2020 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 310 от 27.02.2020 г. по гр. д. № 1573/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което е осъден В. Х. К. да заплати на „Виакон България“ ЕООД на основание чл.627 ТЗ сумата 179 609.57 лв. - претърпени имуществени вреди от неудовлетворено ликвидно и изискуемо вземане към „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД /заличено от търговския регистър/ по договор за доставка на материали от 04.08.2015 г. и анекс от 24.08.2015 г. и заплатени разноски по ч. гр. д. № 73651/2016 г. на Софийски районен съд, т. д. № 2225/2017 г. на Софийски градски съд и изп. д. № 20178510400824 на ЧСИ М. П., причинени поради неизпълнение на задължението на В. К. в качеството му на управител на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД да заяви в срока по чл.626, ал.1 ТЗ неплатежоспособността на дружеството чрез подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 20.08.2019 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 18 195.38 лв. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и по изложени в нея съображения се прави искане за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на иска по чл.627 ТЗ. Формулирано е и искане, допълнено с молба вх. № 309/22.03.2021 г., за допускане и събиране на доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, което - предвид стадия на производството, е процесуално недопустимо и не следва да се обсъжда от касационната инстанция. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в решението си по множество „относими към производството въпроси“, по които няма „пряко относима и налична практика на ВКС“ и по тази причина „настоящият казус ще е от съществено значение за прилагане и развитие на правото и правната теория поради непълнота и неяснота на чл.627 от ТЗ и чл.625 от ТЗ и чл.626 от ТЗ“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Виакон България“ ЕООД със седалище в [населено място], който оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението по гр. д. № 1573/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, Апелативен съд - П. е приел, че са осъществени предпоставките по чл.627 ТЗ за ангажиране отговорността на ответника В. Х. К. за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца „Виакон България“ ЕООД в резултат на бездействието му като управител на „Перфект Строй Билд Лукс“ да заяви неплатежоспособността и да поиска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството в срока по чл.626, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено, че: На 04.08.2015 г. между „Виакон България“ ЕООД и „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, представлявано от управителя В. К., е сключен договор с нотариална заверка на подписите за доставка на материали. В чл.8 на договора е уговорено цената на закупените материали да се заплати по схемата 50 % авансово в срок от 10 дни след подписване на договора и останалата част при разтоварване на стоката на обект „Автомагистрала Марица ЛОТ 1“. С анекс от 24.08.2015 г. са уговорени допълнителни количества стоки и материали, платими по схемата на първоначалния договор. На 23.10.2017 г., по повод подадено от „Виакон България“ ЕООД заявление, са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 73561/2016 г. на Софийски районен съд за частично неплатената от „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД цена по договора за доставка от 04.08.2015 г. Образувано е изпълнително дело срещу дружеството - длъжник, по което е постъпило частично плащане в размер на 9 964 лв. и със същото са погасени част от разноските за заповедното производство и за изпълнителното дело. На 15.03.2016 г. В. К. е прехвърлил дяловете си в капитала на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД на Т. К., след което е заличен в търговския регистър като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството. С влязло в сила решение по т. д. № 2225/2017 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД с начална дата 31.12.2014 г., постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника и производството е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Впоследствие, с влязло в сила на 16.09.2019 г. решение, е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър и прекратяване на производството по несъстоятелност. При така установените факти по делото въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения срещу ответника осъдителен иск по чл.627 ТЗ. Като релевантни за основателността на иска съдът е посочил установената с влязло в сила съдебно решение неплатежоспособност на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, определената с решението начална дата на неплатежоспособността, качеството на ответника на управител на дружеството към момента, спрямо който се е проявила неплатежоспособността и е текъл 30-дневния срок по чл.626, ал.1 ТЗ за заявяването й пред съда по реда на чл.626, ал.2 ТЗ и наличието на изискуемо и ликвидно вземане на ищеца към дружеството, останало неудовлетворено поради бездействието на ответника да изпълни вмененото му от чл.626 ТЗ задължение. Въззивният съд не е възприел доводите на ответника, насочени към отричане на състоянието на неплатежоспособност и към оспорване на приетата в решението за откриване на производство по несъстоятелност начална дата, аргументирани с неучастието му в производството по несъстоятелност. Позовавайки се на изричния текст на чл.630, ал.3 ТЗ, според който решението за откриване на производство по несъстоятелност има действие по отношение на всички, и на практиката в решение № 108/25.11.2011 г. по т. д. № 825/2010 г. на ВКС, I т. о., съдът се е произнесъл, че установената в производството по несъстоятелност неплатежоспособност на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД и определената в решението начална дата на неплатежоспособност не подлежат на самостоятелно установяване, нито на оспорване в производството за обезщетяване на вреди по чл.627 вр. чл.626 ТЗ. Предвид обстоятелството, че ответникът е изпълнявал функциите на управител към началната дата на неплатежоспособност - 31.12.2014 г., съдът е приел, че с оглед сигурността на търговския оборот той е бил носител на задължението за заявяване по чл.626, ал.1 ТЗ, поради което освобождаването и заличаването му в търговския регистър като управител през 2016 г. /ведно с прехвърляне на дружествените дялове на трето лице/ не го освобождава от отговорност по чл.627 ТЗ. Обстоятелството, че след заличаването на ответника функциите на управител са поети от друго лице, е преценено като ирелевантно за основателността на иска с оглед въведената в чл.627 ТЗ солидарна отговорност към кредиторите за вреди от неизпълнение на задължението по чл.626 ТЗ, произтичащото от чл.122 ЗЗД право на кредитора да иска изпълнение на задължението от всеки един солидарно отговорен длъжник /в случая - от стария и от новия управител/ и правилото, че предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Относно вредата като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.627 ТЗ въззивният съд се е произнесъл, че вредата е доказана и е в размер на неизпълненото задължение на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД към ищеца по договора за доставка от 04.08.2015 г., заедно с платените от последния разноски за заповедното и за изпълнителното производство. Ответникът е поддържал възражения срещу съществуването и размера на вземането, но въззивният съд е преценил, че тези възражения е следвало да бъдат направени от дружеството - длъжник в заповедното производство, не и да бъдат противопоставяни от ответника след влизане в сила на заповедта и превръщането й в годно изпълнително основание. Причинната връзка между вредата и бездействието на ответника по чл.626 ТЗ е счетена от въззивния съд за безспорно установена, като са съобразени и показанията на свидетеля С. Й. - бивш управител на дружеството - ищец, от които съдът е направил извод, че договорът за доставка е сключен, след като дружеството е извършило обстойна проверка в търговския регистър и не е открило данни за наличие на висящи производства, в т. ч. и по несъстоятелност, срещу избрания от него съконтрахент, за наложени върху имуществото му запори и изобщо за влошаване на икономическото му състояние. Въз основа на показанията съдът е заключил, че ако фактът на неплатежоспособнстта е бил заявен надлежно по реда на чл.626 ТЗ от ответника, ищецът би имал знание за него и не би сключил договора или би го сключил при други условия, включително с поставяне на изискване за авансови плащания. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че непредявяването на вземането от ищеца в производството п несъстоятелност преклудира възможността за предявяване на иска по чл.627 ТЗ с оглед последиците по чл.739 ТЗ. Въззивният съд е посочил, че следва да се направи разграничение между претенциите на кредитора към несъстоятелния длъжник, които се предявяват и разглеждат в производството по несъстоятелност, и деликтния иск срещу управителя на длъжника за вреди по чл.627 ТЗ. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.739 ТЗ е приложима само за вземанията на кредиторите към длъжника и не се прилага за претенциите на кредиторите по чл.627 ТЗ срещу управителя на длъжника, които са предмет на самостоятелен иск и не се разглеждат в производството по несъстоятелност, както и в производствата за попълване на масата на несъстоятелността. Във връзка с погасителното действие на чл.739, ал.2 ТЗ съдът е изразил разбиране, че в конкретния случай то установява реалното настъпване на твърдяната от ищеца вреда, тъй като за последния не съществува правна възможност да удовлетвори вземанията си към заличения от търговския регистър свой длъжник, а и производството по несъстоятелност не е достигнало до фазата на предявяване на вземанията поради изключително влошеното имуществено състояние на длъжника и липсата на имущество за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - П. въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поискал да се допусне касационно обжалване на решението по следните въпроси: „ 1. Нарушение на съдопроизводствените правила и правото на справедлив съдебен процес, правото на равенство на страните в процеса и принципа на състезателното начало ли е, ако едната страна в процеса /ответника/ бъде лишен от всички възможни процесуални права и възможности да докаже своята защитна теза в процеса, а именно че дружество „Перфект Строй Билд Лукс" ЕООД не е било в неплатежоспособност, съгласно чл. 608 от ТЗ, към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и 15.03.2016 г.; 2. Ползва ли се със сила на присъдено нещо спрямо неучаствало в производството по несъстоятелност лице - бивш управител на дружеството, решението на съда с което е провъзгласил и определил начална дата на неплатежоспособност и открил производството по несъстоятелност по чл.625 от ТЗ и когато производството е прекратено на основание чл.632, ал.1 вр. ал.4 от ТЗ и ако той не е участвал в производството по несъстоятелността, ако това засяга негови лични права и интереси в други съдебни производства; 3. Поражда ли действие спрямо всички решението на съда по чл. 630, ал.1 от ТЗ в частта си относно определената начална дата на неплатежоспособност, ако производството по несъстоятелността е било прекратено по чл. 632, ал.4 от ТЗ и дружеството е заличено; 4. Подлежи ли на разграничение или разширително тълкуване на нормата на чл.630, ал.3 от ТЗ по отношение на действието и лицата, спрямо които се разпростира, решението за откриване на производство по несъстоятелност в частта му относно откриване на процедура по несъстоятелност и по отношение на начална дата на неплатежоспособност; 5. Предходен управител на дружеството надлежна страна ли е в производството по чл.627 от ТЗ и влиза ли в кръга на лицата по чл.626, ал.2 от ТЗ; Съдебно производство по чл.627 от ТЗ за отговорност на лицата по чл.626, ал.2 от ТЗ може ли да се предяви само и единствено спрямо предходен управител на дружеството, за което е било открито и прекратено по чл.632 от ТЗ производство по несъстоятелност, при наличие на солидарна отговорност на страните; 6. Необходимо ли е съдът, при спазване на съдопроизводствените правила и чл.7 от ГПК, да присъедини към настоящото производство като необходим другар на основание чл. 215 от ГПК, солидарно отговорните лица по чл.626, ал.2 от ТЗ; 7. Има ли решението на СГС в производството по несъстоятелност, с което е определена дата на неплатежоспособност 31.12.2014 г., СПН по отношение на В. Х. К. при условие, че същият не е бил управител на дружеството към момента на обявяването му в несъстоятелност и не е участвал и не е страна в производството по несъстоятелност; 8. Има ли издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД сила на СПН спрямо В. Х. К. при условие, че същият не е участвал и не страна в заповедното производство, нито е бил управител на дружеството длъжник към момента на завеждане на заповедното производство и в последствие; 9. Кога е възникнало и възникнало ли е качеството на кредитор на ищеца „Виакон България“ ЕООД спрямо „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, съгласно подписаният между страните Договор за доставка от 04.08.2015 г. и Анекс № 1; 10. С постановяване на Решение по чл.632, ал.4 от ТЗ и заличаване на дружеството, погасяват ли се неудовлетворените вземания на кредиторите и спрямо солидарните длъжници по чл.626, ал.2 от ТЗ, съгласно и по правилата на чл.739, ал.2 от ТЗ; Кога е началният момента за предявяване на иск по чл.627 от ТЗ и кога е налице настъпила погасителна давност за предявяване на този иск; 11. Следва ли първоинстанционият и възивният съд да обследват на самостоятелно правно основание и в настоящото производство качествата на ищеца като кредитор в производството по чл.627 от ТЗ“. Допускането на касационно обжалване е аргументирано със съображения, че по поставените „относими към производството въпроси“ няма „пряко относима и налична практика на ВКС“ и поради това „настоящият казус ще е от съществено значение за прилагане и развитие на правото и правната теория поради непълнота и неяснота на чл.627 от ТЗ и чл.625 от ТЗ и чл.626 от ТЗ“. Преценени от гледна точка на разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, формулираните в изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като са от значение за правилността на обжалваното решение. Отговорът на всеки един от въпросите предполага проверка на обосноваността и законосъобразността на изводите, с които въззивния съд е мотивирал наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.627 ТЗ и преценката за основателност на предявения срещу касатора осъдителен иск. В стадия на производството по чл.288 ГПК касационната инстанция няма правомощия да преценява дали въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила като не е допуснал събиране на доказателства за установяване на факти, които е счел за установени със сила на пресъдено нещо /състоянието на неплатежоспособност на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД и началната дата на неплатежоспособност на дружеството/, респ. по отношение на които има влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК /валидно възникнало и непогасено изискуемо вземане на „Виакон България“ ЕООД към „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД/. Извън правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК е и проверката за законосъобразно формиране на изводите на съда, че макар да не е участвал в лично качество в проведеното срещу дружеството - длъжник заповедно производство и в производството по несъстоятелност, ответникът - сега касатор, е обвързан от постановените в тези производства и влезли в сила съдебни актове. Относимостта на въпросите към правилността на обжалваното въззивно решение е достатъчно основание, за да не се допусне касационно обжалване, в какъвто смисъл е и разрешението в т.1 от цитираното тълкувателно решение. Независимо от изложеното, дори въпросите или част от тях да се счетат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне поради отсъствието на надлежно заявено и аргументирано основание от кръга на тези по чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението на касатора, че „настоящият казус ще е от съществено значение за точното прилагане и развитие на правото и правната теория“ поради липса на относима практика на ВКС и непълнота и неяснота на разпоредбите на чл.627 ТЗ, чл.625 ТЗ и чл.626 ТЗ, насочва към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не се припокрива с неговото съдържание, изяснено подробно в т.4 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбите на чл.625 ТЗ и чл.626 вр. чл.627 ТЗ са достатъчно ясни и по приложението им съществува непротиворечива съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи. По безспорен начин в практиката на ВКС е разрешен и въпросът за действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което формира сила на пресъдено нещо относно състоянието на неплатежоспособност и началната дата на неплатежоспособността. С решение № 108/25.11.2011 г. по т. д. № 825/2010 г. състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл по въпросите за предпоставките за предявяване и за успешно провеждане на иск с правно основание чл.627 ТЗ, като в мотивите към решението е разгледана обстойно обвързаността на иска по чл.627 ТЗ с производството по несъстоятелност и с установяването на вземането, от което се извежда вредата по смисъла на чл.627 ТЗ. Въззивният съд се е позовал изрично на посоченото решение и при произнасяне по основателността на иска е съобразил дадените в него разрешения. Настъпването на правните последици, предвидени в разпоредбата на чл.739 ТЗ, и обхватът на уреденото в нея погасително действие са предмет на произнасянето в Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, което е взето предвид от въззивния съд при формиране на решаващите му изводи по съществото на спора. Наличието на ясна и точна правна уредба по въпросите, засегнати в изложението, и съществуващата непротиворечива практика по прилагането й изключва възможността за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 874/2021 г. на Окръжен съд - Варна не следва да се допуска до касационно обжалване. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 4 960 лв. - адвокатско възнаграждение по т.II.2, пр.1 от договор за правна защита с дата 04.03.2021 г., заплатено по банков път на 05.03.2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,