Определение № 39 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 558/2018 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на синдиците на „КТБ„ АД /в несъстоятелност/, с искане за изменение на решение № 60134 от 15.12.2021 г. по т.д. № 558/2018 г. на ВКС, в частта, с която банката в несъстоятелност е осъдена да заплати по сметка на ВКС, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 803 330 лв. за касационното производство. Подчертава, че решението е постановено единствено по касационна жалба на „Аркус“АД, доколкото по касационната жалба на синдиците не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Ответната страна – „Аркус“ АД – депозира становище за неоснователност на молбата, посочвайки, че дружеството е заплатило държавна такса за касационното производство, като съобразно изхода на същото – отхвърляне на всички предявени искове в цялост – на същия следва да се присъдят направените по делото разноски, включително и заплатените държавни такси. Позовава се на чл. 59, ал. 7, изр. 2 ЗБН относно реда за събиране на същите. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 558/2018 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационни жалби на всяка от страните - синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност / и „Аркус“ АД, против решение № 2309/09.11.2017 г. по т.д.№ 3541/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 831/02.05.2017 г. по т.д.№ 3147/2017 г. на Софийски градски съд. Настоящият състав с определение № 60423/29.06.2021г. по т.д. № 558/2018 г. на ВКС е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на „Аркус“ АД срещу решение № 2309/09.11.2017 г. по т.д. № 3541/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 831/02.05.2017 г. по т.д. № 3147/17 г. на СГС, в частта му, с която са уважени предявените от синдиците на "КТБ" АД /н./ против „Аркус“ АД, искове, с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН, за обявяване за относително недействителни по отношение кредиторите на „КТБ“ АД /н./ извършените от „Аркус“ АД 12 броя прихващания, с изявления в периода 22.07.2014 г.-30.10.2014 г., индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционото решение. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на синдиците на „КТБ“ АД - /н./. Молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК е основателна. В настоящият случай молителят поддържа оплакването, че доколкото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на синдиците на "КТБ" АД - /н./, то по същата не се дължи държавна такса в размер на 50% от държавната такса, дължима за първоинстанционното производство /арг. чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК)/. Счита, че държавната такса, заплатена за разглеждане на касационната жалба на „Аркус“ АД по същество, не следва да се заплаща от масата на несъстоятелността, защото, като заплатена от касатора „ Аркус „ АД, сумата от 803 330 лева подлежи единствено на възмездяване в полза на същото дружество. Предпоставка за приложение на чл. 59 ал. 7 изр. 2 ЗБН е исковете по ал. 3 и 5 от същата норма, респ. производствата по обжалване, да са предявени от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН, поради което държавната такса не е била събирана предварително, а едва с постановяване на окончателното съдебно решение. В останалите случаи, какъвто е настоящият, не е налице изключение от общото правило, че при завеждане на иск пред съда или обжалване на съдебно решение се заплаща държавна такса от страната, която инициира производството. Следователно, в настоящия случай отговорността за разноски се определя по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК вр. чл. 46 ал. 3 ЗБН. Налице е,обаче, опущение на съда досежно факта на заплатена от касатора „ Аркус „ АД държавна такса за касационно обжалване, видно от представен с молба вх. № 66177/09.08.2021 г. документ за внесена такава в размера от 803 330 лева, както и опущение относно отчитането му при постановеното възмездяване на страната. С решение № 60134/15.12.2021 г. по т.д. № 558/2018 г. на ВКС окончателно са отхвърлени всички предявени на основание чл. 59 ал. 3 ЗБН, от синдиците на „КТБ„ АД / н. / против „Аркус“ АД искове. Вследствие крайния резултат от исковите претенции двете предходни решения са отменени, включително в частта по присъдена в тежест на „Аркус“ АД държавна такса от 405 661,78 лева за първоинстанционното производство и държавна такса от 803 330,114 лева - за въззивното производство. Вместо това съставът на ВКС е осъдил „КТБ“ АД / н./, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на „Аркус“ АД понесените от него в производството разноски, както следва: в размер на 125 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция и в размер на 803 330 лева - заплатена държавна такса в касационна инстанция. Банката в несъстоятелност е осъдена също да заплати по сметка на ВКС, от масата на несъстоятелността, в полза на бюджета на съдебната власт, следните държавни такси – 1 606 660 лева за първа и по 803 330 лева, за въззивна и к а с а ц и о н н а инстанции. В резултат на това „КТБ“ АД /н./ се явява осъдена да заплати два пъти сумата, при наличие на основание единствено да възмезди ответника, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, за заплатена от същия държавна такса за разглеждането на делото в касационна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение