Определение № 435 от 25.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 32/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма] със седалище [населено място] против решение на Пловдивския апелативен съд № 1255 от 00.10.2012 год., постановено по в.т.д. № 949/2012 год., с което е потвърдено решение № 27 от 08.06.2012 год., по т.д.№ 114/2011 год. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която за началната дата на свръхзадълженост и неплатежоспособност на длъжника ТД [фирма] е определена датата 09.05.2011 год.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, поддържайки, че значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с „меродавното” определяне началната дата неплатежоспособността на търговеца - длъжник се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата, като същевременно същият този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като израз на твърдяната противоречива съдебна практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по формулирания материалноправен въпрос са цитирани и приложени решения на различни съдилища в страната: № 499/ 20.11.2009 год., по т. д. № 89/2009 год. на Врачанския окръжен съд; № 49/21.06.2012 год., по т.д.№ 138/2012 год. на Бургаския апелативен съд и № 147/05.03.2004 год., по т.д.№ 1762/2003 год. на І-во т.о. на ВКС; както и определение № 54 от 26.01.2012 год., по ч.т.д.№ 779/2011 год. на Варненския апелативен съд. Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на формулиран от касатора правен въпрос и алтернативно по въведените касационни основания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, във вр. с чл. 613а ТЗ, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ, в посочената му от касатора част, на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди обжалваното решение на Х., в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на ТД [фирма] - 09.05.2011 год., въззивният съд въз основа на обстоен анализ на доказателствения материал по дело е приел, че преди тази датата задълженията на търговеца –ЮЛ са минимални, датират от 2006 год. и са изцяло заплатени до кря на 2010 год., поради което към поддържаната от него дата - 11.12.2009 год. същият не е бил в състояние на неплатежоспособност. Допълнително в тази вр. са изложени и съображения, че ако към сочената от ответника дата, като начало на неплатежоспособността му, същият е бил в състояние на неплатежоспособност или на свръхзадълженост, то силата на чл.626 ТЗ за него е било възникнало задължение в 30 дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Следователно обстоятелството, че такива данни по делото отсъстват, а т.д.№ 106/2001 год. на Х., инициирано по молба на ответното Е. е след установяване на задълженията на обезпечения кредитор по съдебен ред и образуване на самостоятелни изпълнителни производства, според въззивния съд, изключва соченото от касатора обстоятелство да се е осъществило в правния мир. Следователно от съдържанието на мотивите съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение се налага извод, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с начина на определяне момента на настъпване неплатежоспособността на длъжника, като обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. По отношение на същия, обаче, не е налице визираното противоречие- арг. от т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Констатираното от касатора различие към което е относимо единствено цитираното решение на състав на І-во т.о.о на ВКС, тъй като останалите съдебни актове на различни по степен съдилища в страната са без отбелязване, че са влезли в сила, е обусловено не от дадено от съответните съдебни състави различно тълкуване на закона - чл. 608 ТЗ, а от специфичните и конкретни за отделните дела факти, относими към обективното финансово състояние на търговеца - длъжник и възможността му да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, произтичащо от тази му дейност, които и имат обуславящо значение за приетата начална датата на неплатежоспособността му. Като невключващо се в съдебната практика по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК посоченото определение на Варненския апелативен съд не следва въобще да бъдат обсъждани. Същевременно, дори и да се възприеме становището на касатора за наличие на селективния критерий на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то с постановеното от ВКС по реда на чл.290 ГПК решение № 115 от 25. 06. 2010 год., по т. д. № 169/2010 год. на ІІ-ро т.о., служебно известно на настоящия съдебен състав, съществуващото в практиката на съдилищата противоречие е преодоляно, като по задължителен за съдилищата в страната начин е разрешен както въпроса за момента на настъпване неплатежоспособността на длъжника - търговец, така и относно релевантните за определяне началната дата на неплатежоспособността обстоятелства. Поради безспорното съответствие на решението на Пловдивския апелативен съд с тази задължителна съдебна практика, несъмнено е, че допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване – отсъства. От своя страна създадената от ВКС задължителна съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета нова сама по себе си изключва и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- аргументирано в случая единствено с възпроизвеждане законовия текст на разпоредбата. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и своевременно заявеното от ответната по касационната жалба страна искане, основано на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК на последната следва да бъдат присъдени деловодните разноски за производството по чл.288 ГПК, възлизащи на сумата 500 лв. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС