Определение № 68 от 17.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 54/2026 г.

Производството е по чл.135, ал.5 АПК. С определение №2884 от 06.07.2026г. по адм.д. №710/2026г., Административен съд - Хасково е сезирал Петчленния състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България със спор за подсъдност с Районен съд -Свиленград, по молба по чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства, подадена от „Агроник 2015“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Борово“, ул.Ястребец №9А, ет.1, ап. ателие 5. За да се произнесе, Петчленния състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд взе предвид следното: До Районен съд - Свиленград е подадена молба от „Агроник 2015“ЕООД, с която осн. чл.207 и сл. ГПК е поискано допускане обезпечаване на доказателства, необходими за бъдещо съдебно производство срещу „Държавен фонд „Земеделие“, с последващо уточнение, че молителя смята да предяви иск по чл.19ж АПК във вр. с Договор №26/04/1/0/01622 от 07.09.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Производството по образуваното в Районен съд - Свиленград ч.гр. дело №104/2026г. е било прекратено с определение №241/04.05.2026г. и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Хасково. С посоченото по-горе определение №2884 от 06.07.2026г. по адм.д. №710/2026г., Административен съд - Хасково е повдигнал спор за подсъдност на основание чл.135, ал.5 АПК. Петчленният състав на Върховният касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа молбата за обезпечение на доказателства, по бъдещ иск по чл.19ж АПК срещу „Държавен фонд „Земеделие“ е Районен съд - Свиленград. Според чл.19ж АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Същевременно в АПК няма предвиден процесуален ред за разглеждане искане за обезпечение на доказателства по бъдещ иск, поради което на осн. чл.144 АПК приложим е този, предвиден в разпоредбата на чл.207 ГПК. Разпоредбата на чл.207 от ГПК урежда предварителното събиране на доказателство, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни. Съгласно императивната разпоредба на чл.208, ал.1 от ГПК молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът. В случая не е спорно, че съдебно производство с предмет иск по чл.19ж АПК не е образувано, т.е бъдещият иск не е предявен, поради което независимо кой е компетентният съд по главния иск, компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение на доказателства е районният съд по местонахождението на имотите, в които се намират трайните насаждения от вишни на земеделския производител „Агроник 2015“ЕООД по Договор №26/04/1/0/01622 от 07.09.2017г. – землището на с.Студена, общ.Свиленград, т.е. в конкретния казус това е Районен съд - Свиленград. Мотивиран от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд