Определение № 165 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. П., представляван от адв. Г. Г., против въззивно решение № 240/08.07.2020 г., постановено по възз.гр. д. № 299/2020 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 441/12.03.2020 г. по гр.д. № 7098/2020 г. на Районен съд – Русе и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ОУ „Иван Вазов” – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. чл.225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „заместник директор по учебната дейност“; и за заплащане на обезщетение за времето на безработица, поради уволнението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба) жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро ГПК. Твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивната инстанция не е констатирала „допуснатите процесуални нарушения в първоинстанционното производство” по доклада, събирането и оценката на доказателствата, както и че решението е „очевидно несправедливо”. Във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК се сочи, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за доказателствената сила на оспорен от страната частен писмен документ (в случая – длъжностна характеристика); законосъобразно ли е уволнението на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато промяната на изискванията е въведена с длъжностна характеристика, чиято дата е оспорена и когато работодателят недобросъвестно упражнява правата си. Ответната страна по жалбата – ОУ „Иван Вазов” – [населено място], чрез адв.З., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. По предпоставките за селектиране на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника на длъжността “заместник директор по учебната дейност”. Съобразно връчената му при условията на отказ /на 31.10.2019 г./ длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя на 14.09.2019 г., за заемане на длъжността са изискуеми - висше образование, образователна степен магистър по специалността „български език и литература”, с професионална квалификация „учител по Б.” и придобита ПКС трета степен. Ищецът има висше образование и О. магистър, но по специалността „биология и химия”, с професионална квалификация „учител по биология и химия”. В оспорената заповед е посочено, че променените изисквания са въведени с оглед незадоволителните резултати от националното външно оценяване на учениците по Б. и необходимостта заместник директорът по учебната част да може да осъществява ефективен контрол върху качеството на преподаването и подготовката по този предмет, респ. да е учител с придобито висше образование по специалността „български език и литература” и с професионална квалификация „учител по Б.”. Тези нови изисквания ищецът не удовлетворява и по тази причина трудовото правоотношение с него е прекратено на основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ със заповед №254/31.10.2019 г., считано от 01.11.2019 г. Въззивният съд е приел, че уволнението на посоченото в заповедта основание - чл.328, ал.1, т.6 КТ е законно, защото по делото е безспорно установено, че с връчената на ищеца нова длъжностна характеристика са променени изискванията за заеманата от него длъжност. Въвеждането на нови изисквания за заемане на една длъжност е въпрос на преценка на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Съдът не е компетентен да се произнася по въпроса за нужната квалификация за дадена длъжност и има ли обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право - чл. 8, ал. 1 КТ. Преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона (чл. 8, ал. 1 КТ), се извършва, когато в процеса е въведено твърдение за нарушения на тези изисквания. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при уволнението е в тежест на ищеца. В случая ищецът изрично е заявил в първоинстанционното производство (стр.92 от делото на РС), че не поддържа такива доводи, нито във въззивното производство е навел нови факти във връзка с добросъвестността на работодателя при извършване на уволнението, които да не са преклудирани за разглеждане. Оспорването на датата на длъжностната характеристика, с която са въведени новите изисквания, е счетено за неоснователно, като документът е обсъден и преценен в съвкупност с останалите доказателства по делото. Доводите, че уволнението е незаконно на избраното от работодателя основание – чл.328, ал.1, т.6 КТ; че за да се „заобиколи закона”, не е приложено действителното правно основание по чл.328, ал.1, т.11 КТ, също са счетени за неоснователни. Съдът е посочил, че промяната на изискванията за образование и квалификация се обхваща от фактическия състав на чл.328, ал.1, т.6 КТ, а всички други извън тях са уредени в нормата на чл.328, ал.1, т.11 КТ. В случая, промяната на изискванията касае изискуемото за длъжността образование и професионална квалификация, поради което законосъобразно в заповедта като основание за уволнението е посочено това по чл.328, ал.1, т.6 КТ. В заключение е направен извод, че неоснователността на предявения главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя неоснователността и на съединените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ и претенциите са изцяло отхвърлени. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че при тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Соченото основание по чл.280, ал.2, пр.2-ро ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение – не се установява. Специалната селективна предпоставка е аргументирана от касатора с евентуално допуснати от въззивния съд нарушения на процесуални правила при проверката по чл.269 ГПК на първоинстанционното решение. Тези оплаквания представляват доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са извън предмета на селективната фаза по чл.288 ГПК. Отделен е въпросът, че процесуални нарушения, касаещи доклада на първоинстанционния съд и събирането на доказателства, поначало не биха могли да обуславят недопустимост на въззивното решение, освен ако не се касае за произнасяне по непредявен иск, за задължително участие на неконституирана страна, за нередовност на исковата молба, за десезиране на съда и др. Доводите за „очевидна несправедливост” на решението също не биха могли да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК, доколкото такова основание за селекция на касационните жалби законодателят не е уредил в никоя от хипотезите на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. По въпросите, поставени във връзка със сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по същите има създадена задължителна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Безпротиворечиво ВКС е приемал, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Когато изискванията са предвидени в закон или нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази в длъжностната характеристика, като с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, може да въведе и други и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика (вж. – мотиви по т.1 от ТР№ 4/01.02.2021 г. по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГК; реш. № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г., III г.о., реш. № 8/28.01.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г., III г.о. и др.). В случая е установено, че няма повелителна разпоредба, която да забранява промяна на длъжностната характеристика за длъжността на педагогически специалист - „заместник директор по учебната част” - по отношение въвеждането на конкретно изискване за висше образование по определена специалност и придобита професионална квалификация „учител” по тази специалност. В този смисъл, без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на дейността, повишаване на качествените й показатели, увеличен обем на работа или реорганизация. Само при своевременно заявен довод за злоупотреба с право (респ. и дискриминация) следва да се извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно и в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В тежест на работника/служителя е да докаже тези обстоятелства - че работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, или предварителната закрила по чл. 333 КТ. В случая, въз основа на изричното заявление на ищеца, направено в първоинстанционното производство, съдът е приел, че довод за злоупотреба с право не е въведен, не се поддържа, а на практика не се и установява - няма доказателства новите изисквания да са напълно неотносими към характера на работата и да целят уволнението конкретно на ищеца. Оспорването на датата на утвърждаване на длъжностната характеристика от работодателя е прието за недоказано, а и без значение за спора, доколкото е безспорно установена датата, на която длъжностната характеристика е връчена на ищеца, вкл. и последвалото назначаване на същата длъжност на друг педагогически специалист, отговарящ на новите изисквания. Промяната в щатното разписание няма отношение към законността на уволнението, предприето поради промяна в изискванията на заемане на определена длъжност; а причините, поради които работодателят променя с длъжностната характеристика изискванията за определена длъжност, както се посочи, са извън предмета на съдебния контрол, освен при посочените изключения, които в случая не са установени. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение