Определение № 3977 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №264524 от 07.02.2023г. на СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ЕИК[ЕИК], представлявано от председателя В. Т. Д. и Фондация „Очи на четири лапи", ЕИК[ЕИК], peг. по ф.д. № 10 633/2000г. по описа на СГС, представлявана от председателя А. Т. А., чрез пълномощник на двамата -адв. А. Делова срещу Решение №263412/01.12.2022г., постановено по [населено място] №14407/2019г. на СГС, с което е ОТМЕНЕНО решение №39531 от 13.02.2019г., постановено по [населено място] №49502/2014г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от „Екстралюкс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, като вместо него е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на „Съюз на слепите в България“, ЕИК[ЕИК] и Фондация “Очи на четири лапи“, ЕИК[ЕИК], че „Екстралюкс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е собственик на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №193, том I. peг. №10581, д. №174/2010г. на площ от 389 кв. м. представляваща част от недвижим имот с идентификатор №... по КККР-София, като „С. на слепите в България“ Е ОСЪДЕН на основание чл. 109 ЗС да премахне построената ограда в собствения на „Екстралюкс“ ЕООД недвижим имот с идентификатор № ..., която ограда е графично обозначена и се намира между буквите А-В-С-Д, нанесени на скица на поземлен имот №70369/25.11.2013г., намираща се на л. 8 от в. [населено място] №14407 по описа на СГС за 2019г. и чрез която ограда към имот с идентификатор № ... са били присъединени 389 кв. м. площ от имот с идентификатор № ..., и С. е ОСЪДЕН да заплати съдебни разноски в първоинстанционното производство от 2016,71 лева, и съдебни разноски във въззивното производство в размер на сумата от 2559 лева. Жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че са налице съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и което е основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Оспорва се като неправилна преценката на въззивният съд относно основателността/неоснователността на извършения от първоинстанционния съд косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението за земеделска реституция, на което се основават правата на праводателите на ищеца „Екстралюкс“ ЕООД, а именно решение № ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община]. Твърди се, че при спор за собственост, съдът на осн. чл. 17, ал.2 ГПК е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение на Общинската служба по земеделие, с което се възстановява собствеността по ЗСПЗЗ, и от което една от страните по иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. Излага се, че съдебната преценка за законосъобразността на акта при осъществения косен контрол има значение само за конкретното дело, като за разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения, съдът не може да отмени незаконосъобразния акт, но следва да откаже да зачете действието на един незаконен административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на законността в администрацията. Твърди се, че именно такава косвена преценка за законосъобразност на акта е извършил първоинстанционния съд при постановяване на решението си. Като е отхвърлил извода на районния съд в тази насока, въззивният съд е решил съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и закона. В случая конкретното неправилно разрешение на този процесуален въпрос се е отразило по съществен начин на правилността на решението във вреда на жалбоподателите. Твърди се също, че въззивният съд в нарушение на задължението си по осъществяване на въззивната дейност в решаването по същество на материалноправния спор, не е обсъдил своевременно въведените от страните непреклудирани доводи и възражения, които са от значение за спорното право. Касаторите считат, че решението на въззивния съд е в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, Решение №49/25.06.2020 по дело №2427/2019г., на ВКС, I ГО, Решение № 230 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 2252/2013 г. на ВКС, I ГО, съобразно която при влязъл в сила в сила административен акт или съдебно решение по обжалването на същия, ако страната по гражданското дело не е участвала в административното или съдебното производство, поради това, че не е била конституирана или не е била уведомена за производството, „съдът се произнася инцидентно съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 по законосъобразността (унищожаемостта) на административния акт или на съдебното решение" (т. р. № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г., ОСГК НА ВКС. Формулирани са следните въпроси, които касаторът счита, че са от значение за правния спор в обжалваното въззивно решение: 1. Допустим ли е косвеният съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административен акт, когато лицето, на което е противопоставен, не е било страна в административното производство и оспорва акта в рамките на последващ общ граждански процес? и Длъжен ли е съдът, пред който с отговора на исковата молба е бил повдигнат въпрос за незаконосъобразност на административен акт по смисъла на чл. 17 ГПК да изследва предпоставките за неговата допустимост? Твърди се, че решението на въззивния съд е неправилно и в противоречие със съдебната практика, според която когато административен акт не е обжалван по съдебен ред, но е влязъл в сила, той не се ползва със СПН. Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, в този случай гражданският съд при всички случаи може да установи дали административният акт е нищожен, или не, като ако е нищожен, го игнорира като несъществуващ и съответно - непораждащ правни последици. Предвид което касаторът счита, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен неправилно в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона. В заключение се моли, след като бъде допуснато до касационно обжалване, въззивно съдебно решение №263412 от 01.12.2022г. постановено по гр.д. 14407/2019г. да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Екстралюкс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. С. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Счита, че не е налице твърдяното противоречие с посочената в касационната жалба съдебна практика. Обжалваното съдебно решение е правилно и съответства на закона и съдебната практика по поставените от касаторите съществени матиралноправни и процесуалноправни въпроси. Оспорва се твърдението за неправилност на преценката на въззивния съд относно извършения от СРС косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, с което са се легитимирали праводателите на дружеството. Твърди се, че при извършване на проверка на правилността на изводите на СРС относно законосъобразността на реституционното решение, въззивният съд е решил съществените материалноправни и процесуалноправни въпрос в съответствие, а не в противоречие със закона и съдебната практика. Правилно е прието от СГС, че СРС е извършил косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 от ГПК при неправилно приложение на закона. Като е отхвърлил извода на СРС за наличие на хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ с оглед на конкретните факти по делото, съдът е решил спора при правилно приложение на закона, без да е допуснато твърдяното противоречие с практиката на ВКС. На следващо място се излага, че поставеният от касаторите въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно твърдението за необоснованост на решението-необсъждане от въззивната инстанция на въведените от страните непреклудирани доводи и възражения, които са от значение за спорното право, не е основание за допускане до касационно обжалване поради липсата на яснота. Според ответника, сочената от касаторите съдебна практика, касае различна фактическа обстановка, поради което е неприложима по настоящото дело, по което няма застрояване и не са проведени мероприятия. Некоректно е и твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС във връзка с косвения съдебен контрол, тъй като в случая е извършен такъв във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания. След като е извършил проверка на решението на ОЗСГ и предвид несъвпадащите му изводи с тези на СРС, въззивният съд е отменил първоинстанционното решението. Изложеният правен извод за липса на пречки за реституция по ЗСПЗЗ е правилен и обоснован, съответстващ на съдебната практика. Ответникът развива и подробни съображения във връзка с твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено, тъй като не страда от сочените от касаторите пороци. В заключение се моли в случай, че касационната жалба бъде допусната до касационно разглеждане, да бъде отхвърлена, а въззивният акт –потвърден. Моли се за присъждане на разноски за адв. възнаграждение. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Ищецът „Екстралюкс“ ЕООД предявява срещу „Съюз на слепите в България“, ЕИК[ЕИК] и Фондация “Очи на четири лапи“, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, а именно да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху площ от 396 кв.м./след уточнението във въззивното производство -389 кв.м./, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 68134.4355.1652, находящ се в [населено място], целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от кв. 61 по плана на [населено място], м-ст Чегаревец, както и да се премахне незаконната ограда, находяща се в имота. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание възмездна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба с цена на договора от 95 000 лв., отразена в нотариален акт № 193, том I, рег. № 10581, дело № 174/2010г., като имотът е бил възстановен на праводателите му по реда на ЗСПЗЗ. Чрез депозирания писмено, ответниците оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че процесният имот е собственост на Съюза на слепите в България на основание нотариални актове за собственост върху недвижими имоти, придобити по отчуждаване и по регулация, поради което владеят същия на правно основание. Относно оградата на имота с площ от 396 кв.м. се твърди, че притежават предвидените в закона строителни книжа и затова тя е изградена на правно основание. Считат, че реституираните собственици не могат да успешно да проведат исковете си за ревандикация срещу титуляра на парцела, към който са били придадени отчуждените имоти или части от тях, ако същият имот е бил зает и се владее от лицето, за което имотът е бил отреден по регулация. В тази връзка се твърди, че първият ответник е собственик, владее и ползва имота, част от поземлен имот № ... по продължение на който законно още към 1973 година е била изградена ограда на имота с идентификационен номер № ..., включително при границата със спорния поземлен имот. Молят предявените срещу тях искове да се отхвърлят, като се постанови на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 117, том 1, рег. № 6638, дело № 102 от 23.06.2010г. за част от имота с площ от 396 кв.м., тъй като се противопоставят на доказателствената сила на този нотариален акт, а титулярите му не са собственици на процесния имот. От фактическа страна е прието за установено следното: С договор за покупко-продажба, обективиран в НА №193, том I, рег. № 10581, д. №174/2010г. на 29.09.2010г. А. С. В., Р. Л. Д., И. С. М., Т. Р. С., С. С. К. и Р. Р. А. са продали на „Екстралюкс“ ЕООД следния недвижим имот, възстановен на продавачите по реда на ЗСПЗЗ, а именно: поземлен имот пл. № 1652 от кв.61 по плана на [населено място], м. „С.“, целият с площ от 2,481 дка, при граници съгласно скицата, издадена от СО, р-н Люлин: имот пл. №2370, път, поземлен имот без посочен пл. №, попадащ в УПИ I- за Съюза на слепите, който имот е идентичен с имот № 236 от кадастрален лист № 151, 152, 172 по кадастрален план от 2000 г., описан по решение на ОСЗГ като нива от 2,481 дка, 4. категория, в землището на [населено място] - София, Чегаревец, попадаща в строителните граници на населеното място, определени със ЗРП на м. С., [населено място], одобрен със заповед № РД 50-09-340/23.06.1998г., при граници и съседи съгласно решение за възстановяване на собственост: имот № 235, полски път, имот № 237, имот № 226, за сумата от 95 000 лв. Правото на собственост на праводателите на „Екстралюкс“ ЕООД“ върху имот с идентификатор № ... е възстановено с решение №ОБ111 от 06.03.2008г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община], влязло в сила на 21.03.2008г. в съществуващи стари реални граници: Същото е издадено за нива от 2,481 дка, находяща се в строителните граници.на [населено място], в м. Чергаревец, имот № 236, кадастрален лист 151, 152, 172 от КП, изработен 2000 г., при граници: имот № 235, полски път, имоти № 237 и № 226. В решението е посочено, че се издава съгласно скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал 5 ППЗСПЗЗ, одобрени със заповед на кмета и влязло в сила на 18.02.2008г. както и решение на СГС от 23.11.2007г. С последното, постановено по адм. д. №2808/2005 г. по описа на СГС, влязло в сила на 18.02.2008 г., се определя като незастроена част от имот пл. № 236, к.л. 151, 152, 172, м. С., с площ от 730 кв. м., която площ е индивидуализирана със заключение по съдебно-техническа експертиза, съставляваща неразделна част от решението. От заключенията по всички експертизи, изслушани в хода на производството пред двете инстанции, които въззивният съд е кредитирал като обективно и компетентно изготвени, се установява че до 2002г. процесните 389 кв. м. са част от имот пл. №160, който е бил собственост на „Съюз на слепите в България“. По-късно тази част попада в имот пл. № 236 съгласно заповед на кмета на р-н „Люлин“ № РД-09-512/22.06.2005г., и който имот съгласно решение № ОБ111/06.03.2008г. на ПК е записан на наследници на С. П.. Със заповед № РД-18-54/30.08.2010г. е одобрено изменение на КККР, като поземлен имот с идентификатор № ... е записан на „Екстралюкс“ ЕООД. Изграждането на процесната ограда е през 1973г. като същата представлява по документи „Ограда 1-ви етап и КПП“, за която са налице позволителен билет №162/17.03.1073г. - строителен протокол №9 и протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация. Към техническите експертизи са приложени много на брои скици и чертежи, които, установяват местоположението на северната имотна граница между имота на „Екстралюкс“ ЕООД и този на „Съюз на слепите в България“, процесната спорна част по делото от 389 кв. м., действащата регулационна /гранична/ линия и местоположението на процесната ограда, изградена през 1973г. на имот с номер № .... Безспорно е между страните, като и от приетите доказателства се установява, че към момента на образуване на първоинстанционното производство, а и понастоящем „Съюз на слепите в България“ владее, чрез своя наемател - Фондация “Очи на четири лапи“ процесната част от 389 кв.м. от поземлен имот №..., по продължението на която през 1973г. е била изградена оградата на границата на имот с номер 68134.4355.160 към онзи момент. Предвид така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е достигнал до следните правни изводи: От приложените към делото позволителен билет № 162/17.03.1973г., строителен протокол за изграждането на оградата от месец март 1973г. и Протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на подобекти „Ограда I-ви етап'" и „КПП“, съдът е приел, че за оградата, описана в исковата молба, ограждаща претендираната от ищеца част от 396 кв.м., „С. на слепите в България“ притежава предвидените от закона строителни книжа, поради което същата не е изградена без правно основание. Съгласно заповед №70/19.02.1962г. на зам.-председателя на ИК на СГНС, имотът с настоящ идентификатор № ..., тогава парцел II, е бил отреден по силата на регулационния план за нуждите на Съюза на слепите в България. С протокол №42 от 26.11.1965г. С. по планово изграждане на населените места е взел решение процесният терен да се отреди на Съюза на слепите в България, като с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 46, том ХI, дело № 1956/1966г., С. е признат за собственик на място с площ от 101 920 кв.м., съставляващо парцел втори по плана на [населено място], местността „М. предградие“-западно от ДИП „М.“, от имота на ТКЗС "А. Запотоцки" при съседи: три страни блок на ТКЗС и път между ДИП М. и блокове на ТКЗС, на осн. чл. 108 от ППИНМ, който имот е придобит въз основа на отчуждение по регулация. Развити са съображения, че съгласно практиката на ВКС в тези случаи, когато по силата на дворищната регулация имоти, собственост на ТКЗС са били отчуждени по регулация или придадени към съседни парцели, собственост на трети лица, ако са били заети, както в случая имота с идентификатор № ... е бил зает и ограден, дори обезщетението за тях да не е било изплатено, придадените или отчуждени места са станали част от парцела и съответно собственост на неговия титуляр. В този случай, реституираните собственици не могат успешно да проведат исковете си за ревандикация срещу титуляра на парцела, към който са били придадени отчуждените имоти или части от тях, ако същият е бил зает и се владее от лицето, за което имота е бил отреден по регулация. Районният съд е приел, че ответникът „Съюз на слепите в България“ е придобил частта от имота, собствеността върху който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводатителите на „Екстралюкс“ ЕООД, на основание петгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, започнал да тече след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ - 22.11.1997г. и изтекъл на 22.11.2007г., т.е. преди завеждането на иска по чл. 108 ЗС. Счел е, че е налице и е хипотезата на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, препятстваща възстановяване на собствеността в стари реални граници. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че ответниците С. на слепите в България, в качеството си на собственик, чрез Фондация „Четири лапи“ владеят и ползват на законно основание частта от поземлен имот № ... с площ от 396 кв.м, по продължение на която законно към 1973г. е била изградена оградата на имота на Съюза с идентификатор № ..., включително при границата с поземлен имот 68134.4355.1652. Предвид горните изводи, предявените искове по чл. 108, ал.1 от ЗС и по чл. 109, ал.1 от ЗС са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд, извършвайки проверка на правилността на първоинстанционното решение с оглед наведените с въззивната жалба доводи, е намерил правните аргументи в обжалваното решение за незаконосъобразни и обосновани при неправилно прилагане на закона, поради което е отменил решението, излагайки следните съображения: В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ препятстваща възстановяване на собствеността в стари реални граници на поземления имот с идентификатор № .... Прието е, че районният съд, без надлежно основание, а именно без изрично оспорване на законосъобразността на решение № ОБ111 от 06.03.2008г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община] е провел косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението за земеделска реституция, на което се основават правата на праводателите на ищеца „Екстралюкс“ ЕООД. Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Безспорно е, че ответниците не са участвали в административното производство, поради което разполагат с възможността да оспорят законосъобразността на постановено по реда на ЗСПЗЗ решение, но съгласно цитираната разпоредба съдът не следи служебно за законосъобразността на административния акт, каквото задължение има по отношение на неговата валидност по чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК. Т.е. за законосъобразността на административния акт съдът следи само ако страната, на която актът се противопоставя, направи искане за това и изложи конкретни твърдения за неговата незаконосъобразност. Доколкото в случая ответниците по иска - „Съюз на слепите в България“ и Фондация “Очи на четири лапи“ не са оспорили изрично законосъобразността на решение № ОБ111 от 06.03.2008г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община], то същото изобщо не е следвало да бъде подлагано на косвен съдебен контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд. При така направения извод, че решението за земеделска реституция е валидно, въззивният състав е счел, че то обвързва страните в настоящото производство със своите правни последици, включително тези отнасящи се до процесиите 389 кв. м. При прието за напълно валидно и законосъобразно проведено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. В. П. и праводатели на „Екстралюкс“ ЕООД, въззивният съд е извършил обсъждане на въпроса за наличието на пречки за възстановяването на процесните 389 кв. Посочил е, че възраженията на ответниците за отчуждение по регулация и реализирането на мероприятието, за което е извършено отчуждаването, върху процесиите 389 кв. м. не засягат по никакъв начин земеделската реституция, тъй като за нея определящи са други обстоятелства. Според разпоредбата на чл. 106 ЗСПЗЗ, собствеността не се възстановява, ако имотите са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, като в разпоредбите на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР ППЗСПЗЗ са конкретизирани и пречките за възстановяване на правото на собственост. Такива пречки за процесните 389 кв. м. не се установяват от приетите в съдебното производство технически експертизи доколкото ограждането на съответния имот не е пречка съгласно § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР ППЗСПЗЗ. Реализацията след 22.12.2006г. на строеж на „Центьр за рехабилитация и социална интеграция на хора със сетивни увреждания с помощта на служебни кучета за хора с увреждания“, която засяга част от процесиите 389 кв. м., по никакъв начин не може да възпрепятства земеделската реституция, тъй като този строеж е осъществен след влизане в сила на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му и след подаването на заявлението за земеделска реституция на процесния имот. Предвид което въззивният съд е счел, че в конкретния случай имотът попада във втората хипотеза на чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, поради което не е имало пречка за възстановяването му, и които обстоятелства са удостоверени с издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. С оглед данните от тези документи не са установени пречки за възстановяване на правото на собственост върху имота с обща площ от 2481 кв. м. по смисъла на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДРППЗСПЗЗ. Удостоверените с тях факти не са опровергани от събраните по настоящото дело доказателства. Самият факт, че имотът попада в терен предвиден за обществени мероприятия, част от които са осъществени, не е пречка по чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост, тъй като имотът не е застроен и не е установено по отношение на него да са налице пречките по чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Мероприятието, за което е бил отреден не може да се възприеме като „единно-комплексно мероприятие", в който случай възстановяването на правото на собственост върху конкретната част от общия имот би направило невъзможно ползването на сградите и съоръженията за нуждите на цялостното мероприятие невъзможно, тъй като ще прекъсне съществуващите между тях връзки. По изложените съображения съдът е направил извод, че решение №ОБ111 от 06.03.2008, издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община], влязло в сила на 21.03.2008г., с което на наследниците на С. В. П. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2,481 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. Чергаревец, имот № 236, съставляваща поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], е породило действие и е възстановило правото на собственост върху имота, включително върху процесните 389 кв.м. Въззивният съд е намерил за неоснователно и второто твърдяно придобивно основание от страна на „Съюз на слепите в България“, а именно изтекъл петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС. Изложил е съображения, че владението, установено след 22.11.1997г. би могло да е добросъвестно и да доведе до придобиването на земеделския имот по кратката придобивна давност на чл. 79, ал. 2 от ЗС, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици (тоест само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността). Т.е. началният момент, от който започва да тече придобивната давност е издаването на административния акт за възстановяване на заявения имот- в конкретния случай реституционното производство е приключило с влизането в сила на 21.03.2008 г. на решение № ОБ111, издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община]. Тъй като от този момент до датата на предявяване на иска - 10.09.2014г. не са изтекли десет години, то незаконосъобразен се явява и изводът на районния съд, че процесните 389 кв. м. са придобити в собственост от „Съюз на слепите в България“ на основание придобивна давност. С оглед така приетото от правна страна, въззивнияът съд е счел за основателен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като ищецът „Екстралюкс“ ЕООД е доказал, че през 2010г. е придобил правото на собственост върху имот с идентификатор № ..., част от който са процесните 389 кв. м., по силата на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на- недвижим имот № 193, том I, per. № 10581, д. № 174/2010г. доколкото в полза на продавачите по този договор е била възстановена с влязло в сила решение № ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община], собствеността в стари реални граници върху нива от 2,481 дка, в строителните граници на [населено място], в м. Чергаревец, имот №236, съставляваща поземлен имот с идентификатор №68134.4355.1652. Налице са и останалите две предпоставки за уважаване на иска, тъй като е безспорно, че „Съюз на слепите в България“ и Фондация “Очи на четири лапи“ упражняват фактическа власт върху процесната част от имота с идентификатор № ... без правно основание. Като изцяло основателен е уважен и искът с правно основание чл. 109 ЗС, като ответникът „Съюз на слепите в България“ е осъден да премахне съответната част от оградата между двата съседни имота, тъй като с изграждането на оградата в процесната част препятства възможността на „Екстралюкс“ ЕООД реално да упражнява правото си на собственост върху оградените 389 кв. м., които са част от неговия собствен имот с идентификатор № .... За да се произнесе относно допускането до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, съобрази следното: Касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, а с определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Във връзка с така формулираните от касатора два въпроса: „Допустим ли е косвеният съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административен акт, когато лицето, на което е противопоставен, не е било страна в административното производство и оспорва акта в рамките на последващ общ граждански процес?“ и „Длъжен ли е съдът, пред който с отговора на исковата молба е бил повдигнат въпрос за незаконосъобразност на административен акт по смисъла на чл. 17 ГПК да изследва предпоставките за неговата допустимост?“, съставът на Върховния касационен съд счита, че в обобщен вид, с оглед спецификата по настоящото дело, те се свеждат до това дали е допустимо осъществяването от съда на косвен съдебен контрол относно административен акт – решение на поземлена комисия, когато лицето, на което е противопоставен, не е било страна в административното производство по издаването, но оспорва неговите правни последици, поради твърдяно наличие на пречки за реституция, без да е заявил искане за инцидентно произнасяне по неговата законосъобразност. Чрез така поставеният въпрос всъщност се иска разясняване относно допустимостта за осъществяване на инцидентен съдебен, по реда на чл. 17, ал.2 ГПК, в хипотеза като настоящата, когато страната не е направила изрично искане в тази насока, но в същото време противопоставя свое придобивно основание по отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и изключващо възможността за реституция по ЗСПЗЗ. Предвид което Върховният касационен съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване по преформулирания въпрос: „Допустимо ли е първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал.2 ГПК, в хипотеза когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание по отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ?“. Следва да се извърши преценка дали изводите на въззивния съд съответстват на практиката Върховния касационен съд, обективирана в Решение №39 от 29.05.2017г. на ВКС по гр. д. № 3394/2016 г., II г. о., ГК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се има предвид и това, че не се установи практика на ВКС, която да обхване всички правни проблеми, които се поставят по настоящото дело и които могат да бъдат от значение и по други подобни дела. При допускане на касационното обжалване страната -касатор дължи внасяне на държавна такса по двата иска – с пр. осн. чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС в общ размер на 81 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,