Определение № 50339 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 495/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу решение № 614/08.10.2021г. по в.т.д. № 2335/2020г. на Апелативен съд -София, с което е потвърдено решение № 618/23.04.2020г. по т. д. № 391/2019г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения по реда на чл.649, ал.1 ТЗ от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД иск с правно основания чл.135, ал.1 ЗЗД, с конституиран съищец синдикът на „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/, срещу „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/ и „Дова“ ЕООД /н/, с който се иска да се обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/ договор за продажба на недвижим имот, сключен на 05.02.2015г., с който „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, сега „Мицевски Билд Корект" ЕООД /н/ е продал на „Дова" ЕООД описан поземлен имот с идентификатор 05815.303.119, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 05815.303.1 19.1, както и предявения по реда на чл.649 ал.2, вр. с ал.1 ТЗ обусловен иск срещу „Дова“ ЕООД /н/ за връщане на посочения по-горе имот в масата на несъстоятелността на „Мицевски Билд Корект" ЕООД /н/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи за установено по делото, че третото лице - купувач е знаело чрез своя управител за наличието на процесния договор, дължимите суми по него и вписаната договорна ипотека и че чрез сделката се препятства възможността на кредитора да се удовлетвори от стойността на процесния имот /стр. 9 от решението/; същото важи и за длъжника - отчуждител /стр. 10 от решението/. Въпреки това въззивният съд неправилно е приел, че длъжникът и третото лице са знаели, че не увреждат кредитора, тъй като процесният имот е ипотекиран и това прави сделката неувреждаща ипотекарния кредитор, защото липсват пречки ипотекарният кредитор да се удовлетвори от имота. Неправилно въззивният съд е приел, че от субективна страна не е осъществена предпоставката за уважаване на иска - знание у страните по процесната сделка. Сочи се, че от обективна страна увреждането на кредиторите на несъстоятелността е осъществено с факта на сключване на процесната сделка, с която длъжникът „МИЦЕВСКИ БИЛД КОРЕКТ“ ЕООД е отчуждил процесния имот и по този начин е намалил имуществото си, което служи за удовлетворяване на всички кредитори. Твърди, че сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността уврежда всички кредитори. Отхвърлането на отменителния иск е мотивирано единствено с наличието на договорна ипотека върху процесния имот, учредена от прехвърлителя „МИЦЕВСКИ БИЛД КОРЕКТ“ ЕООД в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Не споделя изводът на съда, че учреденото ипотечно обезпечение следва вещта и отчуждаването на имота не би затруднило кредитора да реализира обезпечението си, независимо от прехвърлителната сделка, тъй като третото лице придобива същия с тежест и може да понесе риска от принудително изпълнение по отношение на него. Не споделя и аргументите на съда, че спрямо длъжника-отчуждител отсъства знанието за увреждане на кредитора, тъй като, след като е учредил ипотека, той е знаел, че учредената вещна тежест обезпечава възможността на кредитора му да се удовлетвори от имота и че длъжникът е знаел, че процесната сделка не уврежда кредитора, защото тя не създавала пречки за удовлетворяване от имота. Касаторът се позовава на: решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г. на ВКС, решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. №5981/2014г. на ВКС, решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. №3396/2014г. на ВКС, решение № 50/12.05.2017г. по гр.д. № 731/2016г. на ВКС и решение № 93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС. Сочи, че по делото е безспорно установено, че процесната сделка е извършена на 05.02.2015г., а задължението към „Уникредит Булбанк“ АД /впоследствие - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като частен правоприемник/ на дата 21.03.2008г., със сключването на договор за банков кредит № 001/21.03.2008г.; както и че към датата на сключване на атакуваната сделка целият кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, за което осъществено субективно право на кредитора длъжникът е бил известен на 23.12.2014г. /с нотариална покана, рег.№ 5446/13.11.2014г. на нотариус А. В., рег.№460 на ИК/. Въз основа на това се извежда, че към момента на сключване на процесната сделка /05.02.2015г./ длъжникът-отчуждител е знаел, че уврежда кредитора си, като намалява имуществото си - отчуждава недвижим имот, чиято данъчна оценка е 687 807.70 лева /видно от нотариалния акт за покупко-продажба;/ и вместо това получава вземане в размер от 58 333.33 лева /договорената цена на продажбата, без ДДС/. Твърди се, че освен от несъразмерността на престациите, знанието за увреждане се доказва и от факта, че е отчужден недвижим имот, който е лесно установим, пространствено локализиран актив, с конкретна пазарна стойност и на негово място е получено право на вземане от дружество /“Дова“ ЕООД - сега в несъстоятелност/, което непосредствено след сделката, чрез управителя си е депозирало молба за откриване на производство по несъстоятелност и което е било в състояние на неплатежоспособност, считано от 31.12.2014г. /видно от установената дата на неплатежоспособността в решение № 952/30.05.2016г. по т.д. № 7493/2015г. по описа на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на „Дова“ ЕООД/. Кредиторът – ищец счита, че предвидената защита по основния иск по чл.135 ЗЗД се отнася до всяко имущество на длъжника, а не само до онова, което не е предмет на обезпечение, и се предпоставя от увреждане на кредитора /обективно и субективно/, а не изследване/разсъждения на знание у страните по сделка, как правата на кредитора да се удовлетвори от отчуждения ипотекиран имот не били затруднени. Касаторът се позовава и на безспорно установеното в процеса наличие на свързаност между страните по процесната сделка по смисъла на чл.649, ал.4 ТЗ. Намира свързаността по смисъла на чл.649, ал.4 ТЗ за заявена и доказана по отношение на физическите лица, участвали в управителните органи на юридическите лица и формирали тяхната воля за осъществяване на процесната сделка. Позовава се на решение № 64/07.05.2021г. по гр.д. № 2549/2020г. на ВКС. Поддържа становище, че самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и задължителното му участие като съищец в производството по чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.135 ЗЗД гарантира провеждане на производството в защита на всички кредитори на несъстоятелността, дори и в случаите, когато кредиторът - ищец не установи предпоставките на иска. Съответно самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и задължителното му участие като съищец в производството по чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.135 ЗЗД определя и процесуалното качество на процесуален субституент на кредитора - ищец, който предявявайки иска, защитава чужди права - на всички кредитори в производството по несъстоятелност, и на когото не могат да бъдат противопоставяни лични възражения. В тази връзка неправилно съдът е приел, че липсва знание за увреждане, тъй като в полза на кредитора, който е процесуален субституент, е учредена договорна ипотека върху процесния имот и той ще може да се удовлетвори чрез изпълнение върху имота, независимо в чия собственост се намира. Счита, че предявяването на иск от кредитор, вместо от синдика, не може да утежнява правното положение на останалите кредитори при преценка на неговата основателност, с оглед доказването на правни предпоставки, относими единствено към правната сфера на кредитора - ищец. Ответниците по жалбата, „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/ и „Дова“ ЕООД /н/, както и синдикът на „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/, не представят отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е определил предявените искове по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. чл.135, ал.1 ЗЗД и чл.649, ал.2, вр. ал.1 ТЗ вр. чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за процесуално допустими, тъй като ищецът е предявил същите в качеството си на кредитор на несъстоятелността на „Мицевски Билд Корект" ЕООД /н/ и в интерес и в защита на интересите на всички кредитори в несъстоятелността. Посочено е, че привилегията на ищеца, че вземането му е обезпечено чрез ипотека, е без значение за процесуалната допустимост на предявения в интерес на всички кредитори на несъстоятелността иск по чл.135 ЗЗД и би имала значение едва при разпределението на суми, постъпили при осребряване на процесния имот, след неговото връщане в масата на несъстоятелността, при конкуренцията между ищеца като ипетекарен кредитор и другите кредитори. Преди да се произнесе по съществото на спора въззивният съд е посочил за безспорно между страните, че с договор за цесия от 15.10.2018г., с приложение № 104, част (А) и част (Б) към него, ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил от „Уникредит Булбанк" АД вземане срещу ответното дружество „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), възникнало въз основа на договор за банков кредит № 001/21.03.2008г., изменен и допълнен с анекси: № 1/14.11.2008г., № 2/23.03.2009г., № 3/15.09.2009г., № 4/30.12.2009г., № 5/19.01.2010г. и № 6/31.03.2010г. На 23.11.2018г. длъжникът „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е уведомен за извършената цесия. Вземането на банката по договора за банковия кредит с последващите към него анекси е обезпечено с договорна ипотека, учредена от „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), тогава с наименование „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, с нотариален акт № 27 от 26.08.2008 г., т. IV, рег. № 4475/26.08.2008г. по дело № 586/2008г. на нотариус Д. Г., с рег. № 371 и район на действие РС-Ботевград, вписан в Служба по вписване Ботевград с вх. рег. № 1967, акт 24, т. II, дело № 1652/2008г., подновена в срока по чл.172, ал.1 ЗЗД с молба вх. № 3208/14.08.2018 г., акт № 84, том II, дело № 977/2018г., върху подробно описан недвижим имот. С нотариален акт № 36/31.01.2013г., том I, дело № 34/2013г. на нотариус Д. Г. с рег. № 371 и район на действие РС-Ботевград, вписан в Служба по вписване Ботевград с вх. рег. № 154/31.01.2013 г., акт 104, т. I, дело № 57/20 г., „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, понастоящем „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е учредило право на ползване върху посочения недвижим имот в полза на Х. Г. Х., която към този момент е управител на ответното дружество „Дова" ЕООД (н) и едноличен собственик на капитала на дружеството „Барег" ЕООД, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на „Дова" ЕООД (н). С нотариална покана рег. № 5446/13.11.2014г., т.2, акт 187 на нотариус А. В., с рег. № 460, с район на действие РС-София, връчена на 23.12.2014г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК на адресата „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), същият в качеството му на длъжник е бил уведомен от „Уникредит Булбанк" АД за общия размер на задълженията си към банката, произтичащи от договора за банков кредит от 21.03.2008г., които към датата на изпращане на поканата 13.11.2014г., са в размер на 2 259 011.54 евро. На 05.02.2015г., с договор за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт № 36, т. I, рег. № 409, дело № 36/2015г. на нотариус Д. Г., с рег. № 371 и район на действие РС-Ботевград, вписан в службата по вписвания с вх. рег. № 178/05.02.2015г., акт 92, т. I, дело 83/2015г., „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, понастоящем „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е прехвърлило на „Дова" ЕООД (н) правото на собственост върху процесния недвижим имот. Съгласно отразеното в нотариалния акт, процесният имот е продаден за цена в размер на 70 000 лева с включен ДДС, която е предвидено, че се заплаща в 7-дневен срок от подписване на договора за покупко-продажба. На 06.04.2015г. ответното дружество „Дова" ЕООД (н) е получило уведомление изх. № 03314/01.04.2015г., с което ЧСИ Н. Д. уведомява дружество в качеството му на ипотекарен длъжник, че по изпълнително дело № 20157930400054 с взискател „Уникредит Булбанк" АД и длъжник „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е насрочен опис на процесния имот за 11.05.2015г. Впоследствие, с протокол на ЧСИ от 10.07.2015 г. е извършен опис на имота, като в протокола е отразено, че върху същия е наложена възбрана на 03.04.2015г. С решение № 952/30.05.2016г. по т.д. № 7493/2015г. на СГС по отношение на ответното дружество „Дова" ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2014г. С решение № 554/01.03.2018г. по т.д. № 904/2017г. по описа на Софийски градски съд по отношение на ответното дружество „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособността му, с начална дата на същата - 31.12.2013г. Вземането на „Уникредит Булбанк;' АД по договор за банков кредит № 001/21.03.2008г. е прието в производството по несъстоятелност на „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) в общ размер от 5 770 291,58 лева и в този размер е включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен с определение № 2754/22.05.2018г. на съда по несъстоятелността. Това вземане по силата на договор за цесия от 15.10.2018г. е придобито от ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, който така е придобил качеството на кредитор на несъстоятелността и в едногодишния срок е предявил отменителния иск - на 27.02.2019г., а решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в ТР на 01.03.2018г. За придобитото вземане, ищецът е уведомил съда по несъстоятелността с молба от 30.11.2018г. и след привнасяне на разноски по чл.632, ал.2 ТЗ съдът е възобновил производството по делото с решение № 2413/05.12.2018г. По делото е разпитан като свидетел К. В. П., от показанията на който е установено, че същият не знае негови познати или роднини да са били управители или съдружници в някое от дружествата, страни по делото. Свидетелят е имал връзка с лицето Х. Г. Х. от 2005г. до 2011г., с която са били съдружници в „Платинум 21" ООД. След като през 2011г. връзката на свидетеля с лицето Х. е била преустановена, тя е започнала връзка с Е. Д., с който е започнала да живее на семейни начала. Към 2017г., когато свидетелят ги е видял заедно, Х. и Е. Д. са били заедно. С оглед установените факти по делото, съдът е приел, че ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по несъмнен начин се легитимира като кредитор на ответника „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) въз основа на договор за цесия от 15.10.2018г., за който длъжникът е надлежно уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, по силата на който договор ищецът е придобил от „Уникредит Булбанк" АД вземането му, възникнало въз основа на договор за банков кредит от 21.03.2008г. Същото е прието в производството по несъстоятелност на „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) в общ размер от 5 770 291.58 лева и в този размер е включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен с определението от 22.05.2018г. на съда по несъстоятелността. Решаващият състав е счел, че е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, предвид приложения по делото и приет като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том I, дело N 36/2015г., съгласно който на 05.02.2015г. длъжникът „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), с тогавашно наименование „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, е продал на другия ответник по делото „Дова" ЕООД (н) процесния имот. Предвид, че така атакуваната от ищеца сделка е породила своето вещноправно действие и е довела до изваждане на въпросния недвижим имот от патримониума на продавача, съдът е заключил, че към откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) имотът не е част от имуществото на длъжника, с оглед на което не би могъл да послужи за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. От друга страна, апелативният състав е приел, че по делото не е установено наличието на третата предпоставка, необходима за уважаване на отменителния иск, а именно знание от страните по атакуваната сделка за увреждането /подавачът-длъжник „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), с предишно наименование „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, и приобретателят „Дова" ЕООД (н)/. Посочено е, че този въпрос следва да се преценява от съда в рамките на наведените от ищеца фактически твърдения, а именно че процесната сделка уврежда кредитора му по договора за банков кредит от 21.03.2008г. - „Уникредит Булбанк" АД, на който ищецът е правоприемник в качеството на цесионер. В мотивите на решението съдът е посочил, че знанието за увреждане следва да е налице към момента на сключване на сделката, което подлежи на установяване от кредитора с всички допустими доказателствени средства. Същевременно наличието на знание по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД се изразява в съзнаването на страните по сделката - в случая покупко-продажба на недвижим имот, че чрез нея съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота, каквато възможност винаги е налице при замяната на един реален и неукриваем актив (недвижим имот) с друг актив, който длъжникът лесно би могъл да укрие (пари или вземане), в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика. В тази връзка съдът е констатирал, че в случая предмет на атакуваната от ищеца сделка е прехвърляне на недвижим имот, ипотекиран в полза на кредитора на ответника „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) - „Уникредит Булбанк" АД с частен правоприемник ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. С оглед на това съдът е приел, че за продажбата на ипотекиран имот няма законови пречки и поначало същата, при наличие на вписана и подновена ипотека, не би довела до затрудняване правата на кредитора. Също така съдът счита, че третото лице-купувач на имота по сделката - „Дова" ЕООД (н), е знаело (чрез своя управител) за наличието на процесния договор за кредит, дължими суми по него и вписана за обезпечение на същите ипотека, поради което е заключил, че не е налице знание за увреждане на кредитора, тъй като то включва и знанието, че купувайки ипотекиран имот, третото лице придобива същият с вписаната тежест /чл.173, ал.1 ЗЗД/ и може да понесе риска от принудително изпълнение върху имота. Съдът е приел, че същото важи и за длъжника-прехвърлител на ипотекирания имот. След като е учредил ипотека върху имота, вписана още на 26.08.2008г., длъжникът е знаел, че по този начин обезпечава възможността на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от имота - дори и при прехвърляне на собствеността чрез покупко-продажба и то без значение размера на насрещната парична престация, т. е., че с учредената от него ипотека се защитава кредиторът по договора за банков кредит от последващи прехвърлителни сделки и се гарантира възможността му да се удовлетвори от имота. Предвид гореизложеното решаващият състав е заключил, че предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ се явява неоснователен, което е предпоставило отхвърлянето и на обусловения от него иск по чл.649, ал.2 вр. ал.1 ТЗ, вр. чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за връщане на процесния недвижим имот в масата на несъстоятелността на „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н). В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При предявен по реда на чл.649, ал.1 ТЗ от кредитор иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, следва ли да се изследват предпоставките за основателността на иска, относими само към кредитора - процесуален субституент, както е в случая на обжалваното решение: прието е, че липсва знание за увреждането, аргументирано с факта, че в полза на кредитора - процесуален субституент е учредена договорна ипотека върху процесния имот и той - но като последица от отхвърления иск - само той, не и кредиторите на несъстоятелността, ще може да се удовлетвори чрез изпълнение върху имота, независимо в чия собственост се намира?; 2/ Следва ли предвидените от закона /чл.649, ал.5 ТЗ/ разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебното решение по П. иск, предявен по реда на чл.649, ал.1 ТЗ - за попълване масата на несъстоятелността, да бъдат водещи при преценката на решаващия съдебен състав относно наличието на знание за увреждане на кредиторите по несъстоятелността у страните по атакуваната сделка - в частната хипотеза, в която искът е предявен от кредитор с учредена в негова полза ипотека върху процесиия имот; относно наличието на знание за увреждане в посочената хипотеза - достатъчно ли е да се приеме, че страните по атакуваната сделка знаят, че не увреждат ипотекарния кредитор, за да се отхвърли предявения иск по отношение на всички кредитори на несъстоятелността? Твърди се противоречие с: определение № 704/29.11.2019г. по ч.т.д. №2081/2019г. на ВКС и решение №1224/25.06.2001г. по гр.д. № 2370/2000г. на ВКС.; 3/ При наличие на еднакво осъществени факти, при предявен иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, по реда на чл.649, ал.1 ТЗ от кредитор, вместо от синдика, утежнява ли се правното положение на останалите кредитори при преценката за основателността на иска, с оглед доказването на правни предпоставки, относими единствено към правната сфера на кредитора - ищец, предвид качеството на всеки от възможните ищци /синдик или при негово бездействие - кредитор/ на процесуални субституенти?; 3.1/ Допустимо ли е на ищеца - процесуален субституент да се противопоставят такива лични възражения, които да обосноват мотивите относно отхвърлителното основание на иска?; 3.2/ Отново в хипотезата иск по чл.135 ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ, предявен от кредитор, характера на иска на специален установителен иск за попълване масата на несъстоятелността; самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и задължителното му участие като съищец в производството, определят ли обема на доказване, респ. дължимото произнасяне - относно осъществено увреждане на кредиторите на несъстоятелността, когато е прието, че по отношение на кредитора - ищец не е налице елемент от фактическия състав - както в случая: липса на знание за увреждане у страните по атакуваната сделка, обосновано с наличието на договорна ипотека върху процесния имот в полза на кредитора-ищец; 4.1/ При заявена презумпция по чл.649, ал.4 ТЗ за свързаност на физическите лица, участвали в управителните органи на юридическите лица и формирали тяхната воля за осъществяване на процесната сделка, задължен ли е съдът в производство по иск по чл.135 ЗЗД. предявен от синдик или от кредитор за попълване масата по несъстоятелността, да приеме за осъществена субективната предпоставка по чл.135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД; 4.2/ При наличие на възмездна процесна сделка, следва ли знанието за увреждане у третото лице - приобретател да се установява при съобразяване с разширените предели на презумпцията за недобросъвестност - знанието за увреждане се предполага и за третото лице, с което длъжникът е договарял при всяка хипотеза на установена свързаност между тях.; 4.3/ Оборимата презумпция за знание за увреждане в случаите, в които се установи свързаност между страните по увреждащата сделка /чл.649, ал.4 ТЗ/, представлява ли доказателствено правило и задължава съда да приеме, че щом се докаже, че длъжникът и третото лице се намират в отношенията, предвидени в нея, презумираният факт /знанието/ също е осъществен?; 4.4/ Допустимо ли е прилагането на презумпцията /знание, че се уврежда кредитора/ по аналогия - чрез разширено тълкуване на субективния елемент - в смисъла на знание, че не се уврежда кредитора? Твърди се противоречие с решение № 64/07.05.2021г. по гр. д. № 2549/2020г. на ВКС.; 5/ Налице ли е у длъжника - отчуждител знание за увреждане, когато променя състоянието на имуществото си /намалява го, замества го, обременява го с тежести/ след като е възникнало облигационното право на вземане за кредитора? Твърди се противоречие с: решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г. на ВКС, решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. №5981/2014г. на ВКС, решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. №3396/2014г. на ВКС, решение № 50/12.05.2017г. по гр.д. № 731/2016г. на ВКС и решение № 93/28.07.2017г. по т.д.№ 638/2016г. на ВКС.; 6/ На самостоятелно основание твърди, че въззивното решение е постановено при очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като съдът е нарушил процесуално правило относно прилагането на презумпцията по чл.649, ал.4 ТЗ.“ Касаторът се позовава на наличието на предпостваките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. последно ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Съобразно мотивите на обжалвания акт, обуславящ за изхода на спора е първият формулиран от касатора въпрос, поради което по отношение на него е налице общият критерий по чл.280, ал. ГПК. С оглед Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизирания от настоящия състав правен въпрос: „ Спрямо кого следва да се извърши преценката за наличие на знание за увреждане по см. на чл 135, ал.1 ЗЗД на страните по атакуваната сделка – по отношение на конкретния кредитор, предявил иска по чл.135 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ТЗ, или спрямо кредиторите на несъстоятелността?“, с оглед проверка за съответствие на въззивното решение с даденото тълкуване в решение № 60164/31.05.2022г. по т.д. № 1895/2020г. на II т.о. на ВКС, в което е прието, че при предявен иск по чл.135 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ТЗ, сделката, предмет на иска, следва да уврежда масата на несъстоятелността, като предвид специфичната цел на тези искове /за попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността/ и предвиденото в чл.649, ал.5 ТЗ изключение относно действието на решението /не само по отношение на длъжника и кредитора – ищеца, но и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността и на синдика/, възникване на вземането по см. на чл.135 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ТЗ, е определената начална дата на неплатежоспособността, а не възникване на вземането на отделен кредитор. Предвид допускането на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да бъде обсъждано наведеното основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд