Определение № 347 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 225/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 10797/30.11.2022 г. от ищеца Ц. Ц. Д., чрез адв. В. Б. срещу определение № 4190/04.11.2022 г. по ч.гр.дело № 3952/2022 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 27723/10.05.2022 г. и частна жалба вх. № 60849/27.09.2022 г. на Ц. Ц. Д., приподписана от адв.В. Б. срещу определение № 5050/13.12.2021 г. по в.ч.гр.дело № 8310/2021 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят мотивира доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа, че съдебният състав неправилно е приел, че предявеният иск е оценяем. Сочи, че се касае за неоценяем иск, че е неправилен извода на съда, че определението на Софийски градски съд на основание чл.274,ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Искането е да се отмени определението и се постанови друго, с което делото да се върне на съдебния състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия по подадената частна касационна жалба. Ответникът по частната жалба Столична община, чрез юрисконсулт В. П. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадените касационни частни жалби от ищеца Ц. Д. срещу определение от 13.12.2021 г. по в.ч.гр.дело № 8310/2021 г. на Софийски градски съд съставът на ВКС е приел, че първоинстанционния съд е сезиран с иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на реална част от имот, находящ се в [населено място], кв.”Г. б., район „О. к.” с цена на иска до 5000 лв. Прието е, че на основание чл.274,ал.4 ГПК въззивното определение не подлежи на обжалване, тъй като е постановено по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав възприема изцяло изводите на съда в обжалваното определение. Производството по гр.дело № 37068/2017 г. на Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от жалбоподателя Ц. Ц. Д., с която е предявен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на собственост по реда на ЗУТ № СОА 16-ДГ61-52/22.04.2016 г. на недвижим имот – реална част с площ от кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.4331.5473, находящ се в [населено място], сключен между Столична община и М. Н. Й., поради подадено от него Заявление с вх. № СО 94-Ц-92/04.04.2013 г. за закупуване на същия имот. С определение № 20105953/27.04.2021 г. по гр.дело № 37068/2017 г. на Софийски районен съд е прекратено производството по делото, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес. С определение № 5050/13.12.2021 г. по в.ч.гр.дело № 8310/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 20105953/27.04.2021 г. по гр.дело № 37068/2017 г. на Софийски районен съд. Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 27723/10.05.2022 г. и частна жалба вх. № 60849/27.09.2022 г. на Ц. Ц. Д.. От приложената данъчна оценка на л.88 от първоинстанционното дело на описания в исковата молба недвижим имот от кв.м. се установява, че същата е в размер на сумата 4106.10 лв. Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск от жалбоподателя Ц. Д. е с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на реална част от имот с идентификатор 68134.4331.5473, находящ се в [населено място]. Искът е оценяем и цената се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4,вр.т.2 ГПК по данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. От приложеното по първоинстанцционното дело удостоверение за данъчна оценка /л.88/ се установява, че данъчната оценка процесния имот от кв.м. е 4106.20 лв. Следователно цената на предявения иск е под 5000 лв. Съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Решението на районния съд, което би било постановено по предявения иск подлежи на въззивно обжалване, но с оглед правилото на чл.280,ал.3,т.1 не подлежи на касационно обжалване. Поради това на основание чл.274,ал.4 ГПК определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, тъй като е постановено по гражданско дело, решението по което не подлежи на такъв контрол. Следователно подадените касационни частни жалби са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на състава на ВКС в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. Необосновани са доводите на жалбоподателя, че предявеният иск е неоценяем и, че в случая за обжалваното определение не намират приложение разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о