Определение № 1133 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2608/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез процесуален представител, против Решение № 322 от 06.08.2024г. по в. т. д. № 290/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Решение № 83 от 08.03.2024 г. по т. д. № 323/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора за осъждане на настоящия касатор да заплати на С. С. И. по предявен иск с правно основание чл.513, ал.1, вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на реализирано на 16.09.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск за разликата над 50 000 лв. до присъдените 80 000 лв., както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Подлежат ли на обезщетяване вреди, които не са в причинно-следствена връзка с деликта ?“;

2. „Следва ли въззивният съд да намали размера на обезщетението, в случай че установи неподлежащи на обезщетяване вреди ?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои за недоказани ?“;

4. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си с всички установени по делото факти ?“;

5. „Следва ли извънсъдебната претенция по чл. 511, ал. 3 КЗ да съдържа посочване на конкретна вреда, чието обезщетяване се иска ?“;

6. „Допустима ли е искова претенция за вреди, които не са били изрично заявени за обезщетяване от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по реда на чл. 511, ал. 3 КЗ ?“.

По първите четири въпроса се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с твърдението, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, съответно: по въпроси № 1 и № 2 – на ППВС № 4/1968 г., а по въпроси № 4 и № 5 – на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроси № 5 и № 6 се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – С. С. И., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от С. С. И. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно чл.513, ал.1, вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпяно от нея на 16.09.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 15.11.2022 г. до окончателното й изплащане. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Стара Загора е уважил изцяло предявената искова претенция.

Сезиран с жалба на Бюрото в частта, с която е осъдено за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв., за да потвърди обжалваното пред него решение, Апелативен съд – Пловдив е констатирал, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, а именно: На 16.09.2022 г., около 20.10 ч. на км. 163 от АМ Тракия настъпило ПТП, при което управляваният от ищцата С. С. И. лек автомобил марка „Форд“, движещ се по АМ Тракия в посока от [населено място] към [населено място], бил застигнат и ударен отзад от движещия се зад него лек автомобил марка „Пежо“, с турски регистрационен № 34 DMV 169, управляван от водача Ю. Догру; При удара автомобилът на ищцата излязъл от платното си за движение и се ударил в крайпътната мантинела, в резултат на което С. С. И. и нейният спътник - Х. Х., получили травматични увреждания; С одобрено по реда на чл.78А НК споразумение Ю. Догру бил признат за виновен в това, че на 16.09.2022 г. на АМ „Тракия“ при управление на МПС лек автомобил марка „Пежо“ нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал. 1 ЗДвП, с което по непредпазливост причинил многостепенна средна телесна повреда на С. И., изразяваща се в счупване на 7, 9 и 10 ребра в ляво, което причинило трайно затруднение на движението на снагата, контузия на белия дроб и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието, които травми довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; Веднага след произшествието, ищцата била откарана с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД - [населено място], където била приета за болнично лечение, били й проведени изследвания и й била назначена медикаментозна терапия, като на 23.09.2022 г. била изписана за домашно лечение с окончателна диагноза: Контузио торацис. Фрактура косте VII, IX, X. Контузио пулмонис синистра; От Амбулаторен лист от 21.11.2022 г. за проведен преглед било установено, че глезенната става на пострадалата е оточна, поради което й било издадено направление за преглед при специалист по ортопедия и травматология, а от образно-диагностично изследване от 21.11.2022г. се установило, че при тазобедрените стави са налице данни за двустранни коксартрозни промени и за лумбална спондилоартроза; Установено било, че тялото на Л1 е клиновидно снишено, като при фрактура корпорис вертебре JT1, а при рентгенографията на дясната глезенна става били открити рентгенови данни за деформация на кортикаликсна на дисталната част на фибулата - фрактура фибуле с давност. С. калаканеи. Артрозо-артритни промени на глезенната става; От издадения от специалист-психиатър амбулаторен лист от 20.12.2022 г. било установено, че след преживяното ПТП, ищцата се чувствала потисната, неуверена, без желание за дейности и контакти, сънувала кошмари, включващи и спомени за катастрофата, като й била поставена диагноза: протрахирана депресивна реакция и й била назначена медикаментозна терапия; Поради засилващите се оплаквания от болки в областта на гръбначния стълб, особено в поясния отдел, в раменните и коленните стави, на 27.02.2023г. С. И. била приета за лечение в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Каспела“ - [населено място], от където й била издадена епикриза към ИЗ № 5471, от която при първоначалния преглед се установила затруднена накуцваща походка, болка при натиск във всички отдели на гръбначния стълб, паравертебрален спазъм на всички нива, силно ограничени и болезнени движения във всички отдели на гръбначния стълб; силно ограничени и болезнени движения в коленни и тазобедрени стави; силно ограничени и болезнени движения във всички плоскости за раменни стави двустранно; След проведена терапия, ищцата била изписана за домашно лечение, с поставена окончателна диагноза: Ентезопатия на гръбначния стълб и множествено засягане на гръбначния стълб; Претърпените травми се отразили крайно негативно върху начина на живот на ищцата, като през периода на възстановяване същата ползвала помощта на своите близки при извършване на ежедневните си дейности, а болките в ударените места не отшумели и й причинявали значителен дискомфорт. И. продължила да приема болкоуспокояващи, а преживените интензивни негативни емоции повлияли на психиката й, поради което се наложило тя да проведе съответното лечение, като продължавала да си спомня за инцидента и да изпитва страх от шофиране.

Въззивната инстанция е констатирала, че предвид факта, че процесното ПТП е било причинено от лек автомобил с турски регистрационен номер, което към датата на настъпването му - 16.09.2022 г., е било застраховано в турска застрахователна компания, нямаща кореспондент за Република България, то в изпълнение разпоредбата на чл.512 КЗ, ищцата с молба от 15.11.2022 г. предявила пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ претенция за изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди, по която молба ответното дружество образувало щета № В0-22-ТЯ-00586; към момента на предявяване на исковата молба Бюрото не било определило и изплатило претендираното обезщетение, което обусловило и правният интерес на С. С. И. от предявяване на исковата претенция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, Апелативен съд – Пловдив е приел, че в случая не са спорни специфичните условия на чл.513, ал.1, във вр. с чл.511, ал.1, т.2 КЗ, както и процесуалната легитимация на ответника по смисъла на чл.513 КЗ. За неоснователни са намерени доводите на ответното дружество за частична недопустимост на предявения иск, тъй като в молбата, с която било сезирано на 15.11.2022г., не са били наведени твърдения за увреждания и травми на глезенната става, на гръбначния стълб, на раменните, коленните и тазобедрените стави, а такива твърдения са заявени за пръв път в исковата претенция. В тази връзка съдът е посочил, че въпреки че от извънсъдебната претенция не се извеждат твърдения за травми на глезенната става, коленните и тазобедрените стави, то от приложената към нея Епикриза към ИЗ № 17720 от 2022 г. е било описано състояние, кореспондиращо с претендираните от ищцата подлежащи на обезвреда неимуществени вреди - „болки по хода на гръбначния стълб и лявото рамо“.

Апелативен съд – Пловдив е приел, че в съответствие с въведените с ППВС № 4/1968г. критерии за справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД на претендираните неимуществени вреди, първата инстанция е взела предвид интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие на получените увреждания, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства - медицинската документация и преди всичко заключението на допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част. От събраните свидетелски показания било установено, че след инцидента ищцата била със силно влошено физическо и психическо състояние за продължителен период от време, изключително влошено през болничния престой, който продължил около седем дни и през който ищцата имала нужда от придружител, налагало се да ползва памперси, не била в състояние да се изправя сама. Необходимостта от чужда помощ продължила и в условията на домашното лечение, като грижите от първа необходимост са полагани от близките на ищцата, която едва на 26-ти – 27-мия ден след инцидента започнала да се изправя с чужда помощ. Свидетелите посочили също, че пострадалата променила начина си на живот, не можела да се грижи за собствената си ферма, тъй като изгубила физическата си активност, имала оплаквания в ставите, изпитвала страх да шофира.

От заключението на възложената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза е прието за установено, че вследствие на инцидента ищцата е получила множество травматични увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на три ребра - 7, 9, 10, контузия на белия дроб в ляво, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, разстройство в адаптацията. Контузията на гръдния кош, съчетана със счупване на три ребра, причинила трайно затрудняване на движението на снагата; според експертите при правилно провеждано лечение се изисква период на възстановяването от около 3 месеца и се касае за разстройство на здравето, временно опасно за живота. По отношение контузията на белия дроб - травма, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, е посочено, че периодът на възстановяване при правилно провеждано лечение е около 1- 1,5 месеца. Мозъчното сътресение, според данните в медицинската документация, продължило около 10 минути, съчетано с пълна загуба на съзнание, осъществява медико-биологичния характеризиращ признак - разстройство на здравето, временно опасно за живота, чийто възстановителен период е от около 10-15 дни. По отношение на разстройството в адаптацията, заключението е, че представлява депресивен синдром, който се предизвиква от внезапен стрес и е с много бавен възстановителен период при предписана терапия. Посочено е, че експертизата е установила данни и за друго здравословно състояние на ищцата, констатирано при медицински прегледи: от рентгенографското изследване от 21.11.2022 г., извършено около 67 дни след процесното ПТП, била констатирана находка от измененията в двете тазобедрени стави, което, според вещото лице, не може да се свърже с процесното ПТП. Лумбалната спондилартроза (дегенеративни изменения в поясния отдел на гръбначния стълб) също не може да се свърже с процесното ПТП. Клиновидното снижаване на тялото на Л1 прешлен и деформирания вгънат кортекс на фибулата (малкопищялна кост) могат да се тълкуват като травматични увреждания на костите, получени при процесното ПТП. Освен това, според заключението, за евентуални травми на раменни и коленни стави липсва медицинска документация, според която същите да са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, но травмите на глезенна става, както и на гръбначния стълб, вещите лица категорично са свързали с процесното ПТП.

При съобразяване конкретния обем на преживените от ищцата болки и страдания, вследствие категорично установените увреждания като пряка и непосредствена последица от ПТП: контузия на гръдния кош; счупване на три ребра - 7, 9, 10; контузия на белия дроб в ляво; мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание; разстройство в адаптацията - констатирано не само от СМЕ, но и подкрепено с медицинска документация; травми на глезенна става, както и на гръбначния стълб; обстоятелството, че се касае за множество комплексни средни телесни повреди; продължителността на оздравителния процес (повече от три месеца); фактът, че пострадалата е имала нужда от чужда помощ, Апелативен съд – Пловдив е приел, че сумата от 80 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на понесените и понасяните от С. С. И. страдания. С оглед формираните правни изводи, Апелативен съд – Пловдив е приел първоинстанционното решение за правилно и го е потвърдил в обжалваната част.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, ако по отношение на въпроса са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, въз основа на които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК, и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на преценка само в производството по чл. 290 ГПК в случай, че обжалваното въззивно решение бъде допуснато до касационно обжалване. Разяснено е, че въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

Първите два въпроса от изложението не съответстват на обективираната в обжалваното решение правна воля на съда, който при преценка обема на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди е съобразил само тези, за които надлежно е установено, че са вследствие от процесното ПТП. По същество вторият от въпросите представлява питане дали при недоказаност на част от заявените за обезщетяване вреди от травматични увреждания, за които се установява, че не са в причинно-следствена връзка с произшестието, искът може да се уважи в пълния претендиран размер. Поставен по този начин, въпросът не отчита трайно застъпеното в практиката на ВКС разбиране, че при преценка размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът не е ограничен от посочения от ищеца размер, но следва да го съобрази при присъждането му. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с ТР№ 1/2022г. по тълк.д. № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС. По съображения, че не отговорят на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, първите два въпроса не могат да обусловят искания достъп до касационно обжалване.

Следващите два въпроса №№ 3 и 4 са процесуалноправни и покриват общото селективно изискване за достъп до касация, но липсват каквито и да било твърдения и данни за допуснато отклонение от посочената от касатора практика и служебно известна на съда такава за задълженията на въззивния съд, а именно – при постановяване на решението си да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Противно на твърдението на касатора при обосноване на въпросите, въззивният съд е съобразил, че уврежданията от дегенеративните процеси при ищцата не са вследствие на процесния инцидент като болките и страданията във връзка с тях са изключени от обема на присъденото обезщетение. Ето защо и тези въпроси не са годни да удовлетворят искането за допускане на същинското обжалване.

Последните пети и шести въпроси също не удовлетворяват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно цитирания акт на нормативно тълкуване, тъй като не съответстват на изложените от въззивния съд решаващи мотиви. Въпросите изхождат от несъгласието на касатора с присъденото от съдилищата обезщетение за увреждания, които не са заявени в извънсъдебната претенция, с която е бил сезиран. Обусловилото въпросите твърдение на страната не съответства на приетото от въззивния съд, че данни за „травми на глезенната става, коленните и тазобедрените стави“ се съдържат в приложената към молбата до Бюрото Епикриза от 2022г., в която е било описано състояние, кореспондиращо с претендираните от ищцата подлежащи на обезвреда неимуществени вреди - „болки по хода на гръбначния стълб и лявото рамо“. Поради липса на общата предпоставка за искания достъп до касационно обжалване, не следва да се обсъжда допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по тези въпроси.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК