Определение № 128 от 02.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1428/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С. Г. - от [населено място] срещу Решение №249 от 08.02.2016 г. по гр.д.№3783/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №4796 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 5370/2013 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от С. С. Г. срещу [фирма] - [населено място] иск по чл. 230 ал.1, вр. чл. 238 ал. 1 КЗ (отм.) за застрахователно обезщетение 48 853 лв. и за 16 279.28 лв. мораторна лихва за периода 07.01.2009 - 17.04.2013 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката прави оплакване, че в нарушение на чл. 280 ал. 1 ГПК съдът приема недоказаност по процентите на увредата, тъй като не са посочени в експертното решение (ЕР) на ТЕЛК, като съдът се позовава на Р.№12/30.07.2010 г. по гр.д.№ 1063/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о., което тълкува неправилно; игнорира волята на страните; прилага неотносима норма на Закона за здравето, което е в противоречие с практиката на ВКС. Извежда въпроса: следва ли съдът да игнорира договора, когато в него не се съдържа никаква клауза за определяне на процентите на увредата, не е уговорено да се вземе предвид единствено ЕР на ТЕЛК при определяне процента на нетрудоспособност при настъпване на покрит риск злополука, а са определени други начини: проценти, определени в договора от застрахователя, назначаване на лекарска комисия чрез вещи лица; следва ли съдът да прилага общите норми на Закона за здравето относно задължителността на ЕР на ТЕЛК. Жалбоподателката обсъжда данните по делото и прави оплакване, че неправилно съдът не е приел, че ответникът дължи застрахователна сума за настъпило застрахователно събитие; сочи, че има нарушение на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: кое съдът следва да приеме като извод-дали да се съобрази със събраните доказателства или да се позове на недоказани твърдения на ответника относно настъпване на увреждащото действие - операцията; следва ли съдът да приеме само въз основа твърдение на ответника, че увреждащото действие е станало преди сключване на договора. Тъй като няма подобен казус, жалбоподателката иска съдът да се произнесе по въпроса: налице ли е отговорност за застрахователя по застраховка срещу риск „злополука”, когато увредите са причинени от чужди тела в организма на застрахования, сложени преди сключване на застраховката, при което не са причинили увреждане, а същото е настъпило по време застрахователния договор. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че формулираните въпроси са неясни и не са свързани с предмета на делото - основният въпрос е настъпило ли е застрахователното събитие, а изведеният въпрос е относно процента загубена работоспособност, който не е свързан с предмета на спора, а с размера на застрахователното обезщетение, дължимо, ако е настъпило застрахователното събитие. Сочи, че жалбоподателката твърди, че изводите на съда противоречат на „цялата съдебна практика на ВКС”, без да посочи нито едно съдебно решение, на което противоречи Р.№12/30.07.2010 г. по гр.д.№1063/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; възразява, че е необосновано искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на всеки от които не е до 20 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди решението, с което са отхвърлени иск по чл. 230 ал.1, вр. чл. 238 ал.1 КЗ(отм.) за застрахователно обезщетение 48 853 лв. и иск за 16 279.28 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 07.01.2009 г. - 17.04.2013 г., въззивният съд е изложил, че при тълкуване на застрахователния договор при условията на чл. 20 ЗЗД относно понятието „злополука”, от значение е кога се е проявило увреждащото действие, а не неговият резултат - увреждащото действие е поставяне на спиралата, без да е махната предишната, извършено преди сключване на застрахователния договор. Съдът е посочил, че извършената по време действието на договора операция не е планова, но се е наложила в резултат на извършени със знанието и съгласието на ищцата предхождащи манипулации; касае се за операция по спешност, което предполага внезапност, но не може да се приеме, че тя е довела до увредата. Съдът е заключил, че не е налице застрахователно събитие, настъпило по време на застрахователния договор и за което ответникът е поел задължението да покрие вредите. За неоснователни е приел доводите на ищцата относно реда за установяване на трайната нетрудоспособност - цитирал е задължителна съдебна практика:Р.№12/30.07.2010 г. по гр.д.№1063/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. - и е счел, че липсата на доказателства за намалена трудоспособност над уговорения от страните размер, отразено в ЕР на ТЕЛК, е допълнително основание да се отхвърли иска. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касация по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос от значение за решаване на възникналия спор и по отношение на който въпрос е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и от него да зависи изходът на делото. Такива са правните въпроси, включени в предмета на делото, обуславящи решаващата воля на съда, обективирана в решението. При преценката за допускане на касационно обжалване, ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, се произнася дали соченият правен въпрос е от значение за изхода по делото и обусловил ли е правните изводи на съда по предмета на спора, след което преценява налице ли е някое от поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т.1 - т. 3 ГПК. Въпросът, изведен от жалбопосдателката, следва ли съдът да игнорира договора, когато в него не се съдържа никаква клауза за определяне на процентите на увредата, не е уговорило да се вземе предвид единствено ЕР на ТЕЛК при определяне процента на нетрудоспособност при настъпване на риск злополука, а са определени други начини, не съответства на мотивите на въззивното решение. Жалбоподателката извежда въпроса въз основа на своя интерпретация на фактите от значение за спора, която не е възприета от въззивния съд: твърди, че е настъпил покрит риск злополука, при направен въз основа на доказателствата извод от съда, че твърдяното увреждащо действие не съставлява застрахователно събитие, настъпило по време на застрахователния договор, за което ответникът е поел задължението да покрие вредите. Не се подкрепя от сключения договор и твърдението на жалбоподателката, че страните са определили други начини извън решението на ТЕЛК за определяне процента на нетрудоспособност при настъпване на покрит риск злополука - чл. 35 от Общите условия съдържа изискване да е настъпила злополуката и в следващите разпоредби са предвидени правила за определяне на трайно загубена или намалена трудоспособност, затова към спора е неотносима разпоредбата чл. 39 от Общите условия, на която се позовава жалбоподателката. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателката, че съдът неправилно се е позовал и е тълкувал неправилно Р.№12/30.07.2010 г. по гр.д.№ 1063/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о., като е приложил неотносима норма на Закона за здравето, което е в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно чл. 103 ал. 3 от Закона за здравето, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести, се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. С оглед органа, овластен да се произнася налице ли е намалена трудоспособност и да определя процента нетрудоспособност, съдът не е компетентен да издава експертизи - въпрос, предоставен на преценката на посочените административни органи, затова неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че съдът е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. По въпроса: налице ли е отговорност за застрахователя по застраховка по риск „злополука”, когато увредите са причинени от чужди тела в организма на застрахования, а увреждането е настъпило по време застрахователния договор, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Този въпрос жалбоподателката извежда въз основа твърдението си, че поради въздействие върху организма й, е настъпил рискът „злополука” по време застрахователния договор, което не отговаря на установените по делото факти и по този въпрос не излага съображения защо поддържа, че е налице соченото основание. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение