Определение № 126 от 17.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 86/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК във вр. с чл.657, ал.4,т.2 ТЗ по повод подадена частна касационна жалба от „Б.-И. център /Б./ [фирма]/н/, чрез изпълнителния директор М. П., с вх.№8804 от 15.11.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Определение №1913 от 25.10.2011 год. по ч.т.д.№2339/2011 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което на основание чл.657, ал.5 във вр. с ал.4,т.2 ТЗ е отменено протоколно определение от 15.03.2011 год. по т.д./н/№617/2007 год. на Врачанския окръжен съд, с което на основание чл.657, ал.2 ТЗ е освободен временния синдик Р. М., поради твърдения на кредиторите, че не се справя с работата си. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определението на Софийския апелативен съд, с което той се е произнесъл на основание чл.657, ал.5 във вр. с чл.657, ал.4, т.2 ТЗ е окончателно и не подлежи на обжалване. С нормата на чл.613а, ал.1 ТЗ изчерпателно са изброени кои решения и определения, постановени от съда по несъстоятелността, подлежат на касационно обжалване. Определението на съда за освобождаване на синдика, р.п. за оставяне искането без уважение с правно основание чл.657, ал.4 ТЗ не е сред тях. То попада под действието на разпоредбата на чл.613а, ал.3, ТЗ, съгласно която извън случаите по алинея първа на същата правна норма, постановените от окръжния съд актове в производството по несъстоятелността, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд