Определение № 60765 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Б. В. В. чрез адвокат Б. Б. от АК–Перник срещу решение № 100/01.04.2021 г. по в.гр.д.№ 41/2021 г. на Окръжен съд Перник, с което се потвърждава решение № 260224 от 28.09.2020 г. по гр.д.№ 7181/2019 г. на Районен съд Перник и се отхвърлят предявените искове на Б. В. В. против С. П. А. за изменение на родителските права и местоживеенето на детето М. Б. В. при бащата, както и за определяне режим на лични контакти с майката, която да заплаща месечна издръжка на детето, вкл. и в частта, в която е определен и уточнен режима на лични отношения на бащата и заплащането на издръжката. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо в частта, в която съдът е разгледал насрещните искове на С. П. А. за изменение режима на лични отношения с бащата на детето и увеличаване на издръжката, както и че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.„За обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, както и към тях следва ли да се отнесат поведението на отглеждащия родител за едностранно преместване местоживеенето на детето, поведението към другия родител и създаването на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител и обсъждането на обстоятелствата по чл.59, ал.9 от СК, която следва да направил въззивния съд“ и 2.„При обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, следва ли и какви действия да предприеме въззивния съд.“. Според касатора, въпросите за разрешение в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК Отделно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно по отношение на родителския капацитет на бащата и неприемане, необсъждане и игнориране на доказателства по делото, във връзка с битовите условия при бащата. От С. П. А. чрез адвокат В. К. от АК-Перник е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в жалбита, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението следва да се потвърди. За да постанови решението, въззивният съд е установил, че страните по делото са бивши съпрузи и родители на М. Б. В., [дата на раждане], чийто брак е прекратен с решение по гр.д.№ 897/2018 г. на РС Кюстендил. Съгласно утвърденото от съда споразумение, родителските права по отношение на М. Б. В. се упражняват от майката, при която е местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения с бащата и дължимата месечна издръжка на детето от 150 лева. Съдът е приел, че и двамата родители имат нужните качества и възможности да осигурят на детето подходящи условия за правилното му отглеждане и възпитание, но неразумното поведение на бащата, станало причина за пътнотранспортно произшествие на 21.04.2019 г. в присъствие на детето в колата, е прието за застрашаващо живота и здравето на малолетния, за което е образувано ДП № 87/2020 г. на РП Кюстендил. При фактически обстоятелства, независимо че след развода на страните, майката и детето са напуснали семейното жилище и наели квартира в [населено място], но поради високите разходи, през м.август 2019 г. се преместили при родителите й в [населено място], в близост до новата й месторабота в [населено място], съдът е приел, че не е налице основание за промяна при упражняване на родителските права, но са налице важни причини налагащи изменение на режима на лични контакти с детето. Съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства по делото, изготвените социални доклади и обясненията на двамата родители пред съда, въззивната инстанция е достигнала до извод, че малолетното дете е разумно да живее в семейна среда при майката, а по отношение на бащата следва да бъде ограничен утвърдения със споразумението режим на лични отношения, като той бъде задължен да плаща издръжка на детето в размер на 200 лева. При проверка на основанията по чл.280, ал.2 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение не е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете на С. П. А. за изменение на режима на лични отношения с бащата на детето и увеличаване на издръжката поради следното: От данните по делото е видно, че въззивният съд се е произнесъл по всички заявени с исковата молба на ищеца обстоятелства,, вкл. по доводите на ответника в подадената от него към писмения отговор насрещна молба и въз основа на тях е приел, че пред съда е поставен за разглеждане спор за изменение на родителските права, които с влязло в сила решение са били предоставени на майката, за режима на лични отношения с бащата и издръжката на детето. По аргумент от чл.59, ал.9 СК, постановеното решение по спорове за изменение на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца не е недопустимо, дори ако съдът служебно прецени, че обстоятелствата са изменени, което налага да бъдат изменени постановените по-рано мерки или определени нови, за да се защити интереса на децата. Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на решението на въззивния съд по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките при възлагане упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, съгласно чл.59, ал.2 СК. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по възникналия спор за изменение на родителските права, личните отношения с родителя, при когото детето не живее и издръжката на малолетното дете, поради което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягащо дължимата защита на ненавършилото пълнолетие дете. В тази връзка, изложените съображения за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствения материал по делото, по същността си представляват оспорване на фактическите и правни изводи на решаващия състав, т.е. доводи за неправилност на решението (чл.281, т.3 ГПК), по които касационната инстанция може да се произнесе след допускане на касационно обжалване по поставен от касатора правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси, макар и да обусловят изхода на делото, не са решени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВС и ВКС, формирана с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974г. на Пленум на ВС, според която съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. Дадените указания в тълкувателното постановление са доразвити с практиката на Върховния касационен съд – решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 1066/2011 г., III г.о., решение № 54/16.02.2015 г. по гр.д.№ 5475/2014 г., IV г.о., решение № 162/27.07.2015 г. по гр.д.№ 7228/2014 г. ІІІ г.о., решение № 334/06.01.2016 г. по гр.д.№ 2202/2015 г. IV г.о., решение № 110/22.05.2018 г. по гр.д.№ 327/2018 г., IV г.о., с която се приема, че съдът е длъжен във всеки отделен случай да посочи кои обстоятелства налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или по-ограничен режим на лични отношения с другия родител (напр. поведението и моралния облик на родителя, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, с оглед интересите на детето и въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. В тази връзка, конкретен отговор на първия въпрос е даден с решение № 437/28.12.2012 г. по гр.д.№ 1145/2011 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на децата също има значение. Когато тя е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина грижа и ласка. Важен показател е дали децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани след фактическата раздяла. Особено когато отношенията между родителите са нетърпими, една нова промяна в начина на отглеждането на децата във всеки случай би се отразила неблагоприятно върху и без това натоварената им психика. В случая, въззивният съд е приел, че с оглед липсата на данни, от които да се направи несъмнен извод, че майката не притежава морални качества или материални възможности да полага грижи за малолетния М., в интерес на детето е да не бъде променяна семейно-битовата среда, местоживеенето и упражняването на родителските права от майката. Съдът е съобразил и необходимостта да бъде ангажирана родителската отговорност на бащата, на когото е определен по-широк режим от обичайния за лични контакти с родителя, при когото детето не живее, но с оглед конкретните доказателства за поведението на бащата, според въззивния съд са налице обстоятелства, налагащи изменение на определения режим на лични контакти с бащата, за да бъде защитен интереса на детето. Тези изводи са в съответствие с мотивите на цитираното решение, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият повдигнат въпрос обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото въззивния съд е приел, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада, тъй като ищецът не е взел становище в дадения му срок и не е направил искане за изменението му в проведеното открито съдебно заседание, т.е. въззивната инстанция се е произнесла по всички доводи и искания на ищеца, вкл. по неговата молба за допускане на допълнителна експертиза по делото. В този смисъл, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд при обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а в съответствие с разясненията в т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК. Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на съдебната практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимост да се изменени или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми, установени в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение