Определение № 122 от 09.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 741/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност чрез адвокат К. М. срещу решение № 1959/20.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 5255/2015 г., потвърждаващо решение на Софийски окръжен съд /СОС/. С решението на СОС по предявен иск по чл.135 ЗЗД от [фирма] са обявени за недействителни спрямо кредиторите на [фирма] /н/ разпоредителните действия по три фактури: № [ЕГН]/15.04.2010 г. за сумата 9900 лв. с ДДС, № [ЕГН]/15.04.2010 г. за сумата 6636 лв. с ДДС и № [ЕГН]/15.04.2010 г. за сумата 10428 лв. с ДДС, с които фактури [фирма] /н/ е прехвърлило на [фирма] активи /движими вещи/ на дружеството длъжник на обща стойност 26964 лв. Касатърът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответните страни по касационната жалба: [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор; [фирма] не взима становище по жалбата; Г. Я. К. – синдик на [фирма] /н/ не взима становище по жалбата. Касационната жалба е недопустима. Решението на СОС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. и бр.50/2015 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителност спрямо кредиторите на [фирма] /н/ на разпоредителни действия по три фактури, обективиращи договори за търговски продажби по смисъла на чл.318 ТЗ на посочените в тях движими вещи, всяка продажба на стойност под 20000 лв. /съответно 9900 лв. с ДДС, 6636 лв. с ДДС и 10428 лв. с ДДС/. Доколкото предмет на касационно обжалване по настоящото търговско дело са обективно съединени искове с цена на всеки един от тях под 20000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК и подадената касационна жалба е недопустима. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски, макар ответникът по касационната жалба [фирма] да претендира такива, тъй като няма доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното, съдът: