Определение № 4659 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 124 от 13.02.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 325/2025г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав. С това решение е потвърдено решение № 260614/02.12.2024г. по гр. дело № 10573/ 2019г. на Софийския градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 01.09.2023г. по гр.д. № 10573/2019г. на СГС, чрез добавяне в предпоследния абзац в диспозитива на решението на израза „….на Р. Д. М., ЕГН [ЕГН] и съпругата му С. И. М., ЕГН [ЕГН]“, като по този начин е посочено в полза на кого Комисията следва да плати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение и епикризи в размер 17 450 лева.

Според касатора решението на САС е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че първоинстанционното решение по чл.247 ГПК не е годно да възроди спора относно отговорността за разноски, който е приключил с окончателен съдебен акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията поддържа наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и формулира въпроси, за който счита, се са обусловили решаващата воля на въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Допустимо ли е при осъществена правна защита и съдействие по предявен иск срещу съпрузи, да бъде определен различен размер на адвокатския хонорар за всеки от тях, в случай че е налице пълен идентитет по отношение на извършената защита в първоинстанционното производство; 2. Изразената обща позиция на адвоката в отговора по чл. 131 ГПК, в откритите съдебни заседания и в хода по същество, основание ли е да бъде възложен от съда хонорар в различен размер за всеки от ответниците за осъществената идентична защита; 3. Длъжен ли е съдът при възлагане на разноски по делото да индивидуализира и персонализира точния им размер и спрямо кого са.

Ответниците Р. Д. М. и С. И. М. изразяват становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Считат, че следва да бъде съобразено определение № 3555/10.07.2024г. на ВКС.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), подадена против решение № 260614/02.12.2024г. по гр.д.№10573/2019г. на СГС. С това решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 01.09.2023г., в което СГС е пропуснал да посочи в полза на кого Комисията следва да плати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение и епикризи в размер 17 450 лева, като в предпоследния абзац на решението е добавен израза „…на Р. Д. М., ЕГН [ЕГН] и съпругата му С. И. М., ЕГН [ЕГН]“.

От съдържанието на поправеното решение от 01.09.2023г. САС е установил, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, СГС е възложил в тежест на КОНПИ разноски в размер 17 450 лева, без да възпроизведе отразената в мотивите воля, че ищецът дължи да възмезди ответниците. Според съда в съответствие със закона този пропуск е бил отстранен в обжалваното пред САС решение. Въззивният съд е посочил, че в производство по чл.247, ал.1 ГПК на отстраняване подлежи несъответствието между формирана, но изводима от мотивите воля на съда и утвърденото правно положение в диспозитива на съдебния акт. Нормата на чл. 236 ал. 1 т. 4 ГПК задължава съда с решението си да идентифицира страните по делото. В обжалвания акт на СГС не е изследван очертания във въззивната жалба на КОНПИ въпрос – дали и съответно какви разноски дължи ищецът при отхвърлен иск. Законът предвижда възможност за ревизия на съдебното решение в частта за разноските, от която КОНПИ вече се е възползвала с молба вх. № 285831/20.09.2024г., по която в производство по чл. 248 ГПК СГС се е произнесъл с определение от 29.01.2024г. Това определение Комисията е обжалвала с частна жалба, разгледана по ч.гр.д. № 739/2024г. от САС, който е постановил определение № 917/10.04.2024г. Комисията е обжалвала с частна касационна жалба постановения от САС съдебен акт. С определение № 8555/10.07.2024г. по ч. гр.д.№ 2218/2024г., ВКС, състав на ІІІ ГО, е отказал да допусне до касационно обжалване определението на САС. Предвид това въззивният съд е заключил, че постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК не е годно да възроди спор за утвърдено с окончателен съдебен акт разпределение на отговорността за разноски, поради което обсъждането на наведените в жалбата доводи е счел за безпредметно.

Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд, атакуваното от Комисията решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Въпросите, поставени от касатора не са свързани с правните разрешения, дадени в атакувания пред ВКС съдебен акт и нямат нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009г. Въззивният съд е извършил дължимата преценка на съдържанието на първоинстанционното решение, поправено с обжалваното пред него решение по гр.д.№ 10573/2019г. на СГС. Установил е несъответствие между волята на съда, отразена в мотивите към съдебния акт и тази в диспозитива и е приел, че допусната очевидна фактическа грешка законосъобразно е поправена по реда на чл. 247 ГПК. По отношение на тези решаващи изводи на въззивния съд правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е поставян. Въпросите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на Комисията представляват оплаквания за необоснованост, но не на въззивното решение, обжалвано пред ВКС в това производство, а на определението, с което в производство по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил молбата на КОНПИ без уважение. Това определение е влязло в сила с постановяването на определение № 8555/ 10.07.2024г. по ч. гр.д.№ 2218/ 2024г. на ІІІ ГО на ВКС, с което потвърждаващият първоинстанционното определение съдебен акт на САС не е допуснат до касация. Непосочването на значим правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид изложените съображения решението на САС не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение