Определение № 507 от 06.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от С. Г. - прокурор при Апелативна прокуратура П., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 25 от 23.02.2016г. по в.гр.д. № 38/2016г., с което е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд, № 427 от 02.11.2015г. по гр.д. № 80/2015г., с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. на П. Д. Д. сумата 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Изложени са съображения, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че твърдените неимуществени вреди са резултат само от повдигнатото на ищеца обвинение; съдът не е обсъдил всички доказателства; не е отчетено времетраенето на досъдебното производство; не е доказана причинната връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото досъдебно производство; нарушен е принципът на чл. 52 ЗЗД; въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 3/2004г., т. 7 и 8. Нито касационната жалба, нито изложението съдържат правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението, то съдържа оплаквания за необоснованост и завишаване на размера на присъденото обезщетение. Съгласно т. 1 на ТР № 12/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същото ТР материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Водим от горното съдът