Определение № 2554 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3789/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ищцата А. Ф. С., чрез пълномощника адвокат М. Н.-Т., против въззивно решение № 491 от 08.04.2022 г. по в.гр.д. № 2689/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение № 262946 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 5306/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от А. Ф. С. против Столична община иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди над присъдения размер от 17 500 лв. до сумата от 30 000 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи на съда за отражението на увредата към конкретната проява на болки и страдания, понесени от ищцата. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. В писмен отговор на касационната жалба Столична община изразява становище, че в обжалваната отхвърлителна част въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и касационна жалба от ответника Столична община против въззивно решение № 491 от 08.04.2022 г. по в.гр.д. № 2689/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която след частична отмяна на решение № 262946 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 5306/2020 г. на Софийски градски съд е уважен предявеният от А. Ф. С. иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение в пълния размер от 1561,40 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Столична община е осъдена да заплати на А. Ф. С. обезщетение за неимуществени вреди – сумата от 17 500 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2020 г. до окончателното плащане на основание чл. 49 ЗЗД. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при формиране на извода си за причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства, и не е взел предвид доводите и възраженията на ответника. Твърди, че тротоарът е бил проходим, не е имало дупки, разкопаване и липсващи плочки. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото заболяването от което страда ищцата – двустранна гонартроза е дало отражение върху походката й и способността й да пази равновесие. Счита също, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Насрещната страна А. Ф. С. не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди над сумата 30 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. и е влязло в сила на основание чл. 296, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационната жалба на Столична община, в частта с която се обжалва въззивното решение по отношение на иска за имуществени вреди по чл. 49 ЗЗД – уважен в пълния предявен размер от 1561,40 лв., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на този иск е под 5000 лв. За да уважи частично предявения иск за обезщетение на причинените неимуществено вреди, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че ищцата е получила счупване на лявата раменна кост в средната трета. Това е средна телесна повреда, а по своя медикобиологичен характер е предизвикало трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период около 3-4 месеца. Фрактурата не е застрашила живота на пострадалата, но е внесла значителен дискомфорт в ежедневието й, тъй като не е могла да се обслужва нормално, нуждаела се е от чужда помощ. Счупването е в причинна връзка с установения механизъм по делото. Предприетото лечение е било свързано с оперативна интервенция за открито наместване и фиксация на лявата раменна кост с метален пирон и два винта проксимално и дистално. Операцията е предприета в рамките на спешност и съответства на добрата медицинска практика. Лечението е адекватно, необходимо и целесъобразно. Ищцата е търпяла болки с голям интензитет 14-15 дни непосредствено след инцидента, с умерен интензитет около 2-3 месеца, и с променлив интензитет за около 5-6 месеца. Ищцата е провеждала и рехабилитация, за което свидетелства свидетелят С.. Към настоящия момент ищцата би могла да изпитва болки при промяна на времето и при натоварване на крайника. След оперативната намеса пострадалата е изпитвала болки и страдания за период около 1 месец. При извършения личен преглед вещото лице е установило дефицит в движението на левия горен крайник, но е посочило, че по-точно заключение за степента на възстановяването на ищцата може да се направи след като се извадят металните импланти от крайника. Към момента на прегледа А. Ф. С. не е напълно възстановена. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е отчел периода на лечение и възстановяване, както и че към настоящия момент не може да се даде вярна преценка за степенната на възстановяването на ищцата, защото не са извадени металните импланти. Съобразил е също и необходимостта от извършване на втора оперативна интервенция за премахване на металната остеосинтеза. Счел е обаче, че към момента на инцидента ищцата е била на 66 години, че оздравителния процес се е удължил с 1-2 месеца поради съществуващите придружаващи заболявания. Към момента може да полага самостоятелно грижи за себе си по отношение на жизненоважни физиологични нужди. В битово отношение не е установено да зависи от чужда помощ единствено само поради травмата на горния ляв крайник. От показанията на свидетеля С., от приложените медицински документи, както и от медицинската експертиза е установено, че затруднението в битово отношение се дължи и на съществуващото заболяване гонартроза. Приел е за неоснователно уваженото от първоинстанционния съд възражение за съпричиняване, като е изложил съображения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че ищцата е имала затруднена походка и се е придвижвала с бастун, но не и че тя е била нестабилна. На следващо място е посочил, че тротоарите трябва да се поддържат в такова състояние, че да бъдат достъпни и нормално проходими и за такива пешеходци. Те също имат право да преминават по тях безпрепятствено и безопасно. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, с които е обоснован размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия касационните жалбоподатели въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, за проверка на съответствието му с разясненията, дадени в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., където е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Водим от гореизложеното съдът