Определение № 206 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 65/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Е. Й. П. е подала касационна жалба срещу решение от 8.10.2011 г. по гр.д. № 233 от 2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 4.11.2009 г. по гр.д. № 7178 от 2006 г. на Софийския районен съд, 33 състав и са отхвърлени предявените от П. срещу К. Х. В. искове по чл.108 ЗС и чл.73 ЗС представляващо обезщетение за ползуване на собственият му имот в периода от 6.03.2000 г. до 8.03.2005 г. в размер на 9 000 лв. Жалбоподателката прави оплакване за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК. В представеното изложение отново са преповторени касационните оплаквания, които са насочени в две посоки- неправилност на решението при възприемане на извода ,че н.а. № ....., н.д. № ..... от ....... г. е породил вещно правен ефект и е действителен /като се прави смешение на действителността на сделката с нейния вещно правен ефект /. Второ счита, че е неправилен извода, че след като наследодателя се е разпоредил с имота през 2002 г., то към датата на смъртта му в края на 2002 г. този имот вече не се е намирал в неговия патримониум и следователно касаторката не го е наследила. На последно място е отделено значително място на лишаването на ищцата от право на защита, тъй като не й е допусната тройна графологична експертиза поради невнесен депозит въпреки, че е била освободена от внасянето на такси и разноски по реда на чл.63, ал.1, б. “б” ГПК/ отм./. Ответниците Ц. П. В., Х. К. С., П. К. В. и К. К. Х. са депозирали отговор по жалбата, в който считат ,че не следва да се допуска касационна проверка на решението защото не са налице изискванията по чл.280, ал.1 ГПК. Представени са съдебни решения. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Е. Й. П. следва да се допусне до касационно разглеждане по посочените въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от Е. Й. П. като наследник по съребрена линия В. Й. П., поч. на 25.12.2002 г. /у-ние за наследници №....... от ....... г./ срещу К. Х. В., заместен от ответниците Ц. П. В., Х. К. С., П. К. В. и К. К. Х. за дворно място, представляващо им. пл. №....... от кв...... по плана на [населено място], м. “Н.” ІІІ ч., [улица] защото е намерено, че не е установено по пътя на пълното и главно доказване, че ищцата- касатор е собственик на имота. Този имот е бил отчужден от собственик Н. Г. Х. през 1989 г. Н. Х. оставя универсално завещание в полза на своя племенник – брат на ищцата В. Й. П.. Това завещание има изрично разпореждане по отношение на спорния имот. Отчуждаването на имота е извършено със Заповед №........... от ........ г. До постановяването на заповедта имота е бил в патримониума на Общината. Продажбата на имота е извършена един месец преди отмяната на отчуждаването с н.а. №......, т......, рег. №......, н.д. № ....... от ...... г. При тези данни въззивният съд е счел, че продажбата е осъществила вещно транслативният ефект и правото на собственост е преминало в К. Х. В.. Този въпрос обаче е убягнал в аргументите на въззивното решение и не е повдигнат от касаторката в изложението по чл.280, ал.1 ГПК. С приемането на ГПК в сила от 1.03. 2008 г. се въведен факултативно касационно обжалване. Допускането до касация се обуславя от аргументиране на хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, което се извършва от касатора в приложението към касационната жалба, наречено “изложение”. В конкретния случай в това изложение се съдържат въпроси, които да са относими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, включително и въпроса за приложението на чл.63, ал.1, б. “б” ГПК/ отм./ и отражението върху правото на защита. Касаторката не следва да внася държавна такса, тъй като е освободена на основание чл.63, ал.1, б. “б” ГПК/ отм./ с определение от 20.06.2005 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,