Определение № 909 от 07.10.2011 г. на ВКС по д. № 1050/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. Г. Я. е подала касационна жалба срещу решение № 109 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 20091200500107 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 169 от 7.04.2004 г. по гр.д. № 237 от 2003 г. на Районен съд, [населено място] е допусната делба на съсобственият на В. Я. и И. Г. Я. апартамент № 12 в Етажната собственост, изградена в У. ІІ, пл. № 2482, кв.101 по плана на [населено място] при равни квоти. Решението е постановено след отменително решение № 1209 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 5263 от 2007 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, изразявайки се в съществено нарушаване на принципа на вътрешното убеждение, уреден в чл.12 ГПК. Като основен процесуален пропуск се сочи обстоятелството, че при новото разглеждане на делото е изслушана почеркова експертиза, включваща вещите лица, които вече са депозирали заключение по делото и са заявили становище. Допуснати са противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Към касационната жалба е представено изложение, в което се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпросите: допустимо и правилно ли е при новото разглеждане на делото експертизата да бъде съставена от вещи лица, които вече са дали заключение при постановяване на вече отмененото решение; допустимо и правилно ли е при новото разглеждане на делото доказателствата да бъдат съпоставени със заключение на вещи лица, който вече са формирали становище, което е поставено под съмнение от ВКС в отменителното решение; допустимо и правилно ли е почерковата експертиза да бъде изградена върху частни документи като се игнорират нотариално заверени декларации; допустимо ли е да се обсъждат подписите, положени върху декларации, които не са оспорени и допустимо и правилно ли е да се приеме ,че подписите не са положени от лицето, което е посочено за техен автор след като заключенията на вещите лица са противоречиви. Представят и изброяват съдебни решения. Ответника И. Г. Я. е представил отговор- възражение, в което излага допълнителни съображения в подкрепа на касираният съдебен акт и навежда доводи за недопустимост на жалбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на В. Г. Я. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените процесуални въпроси, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Благоевградския окръжен съд е допуснал делба на съсобственият между страните апартамент № 12 в Етажната собственост, изградена в У. ІІ, пл. № 2482, кв.101 по плана на [населено място], ведно с прилежащите складови помещения и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при равни квоти, съобразявайки с разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за наследството и незачитайки извършената продажба между наследодателката И. Й. Я. – поч. на 27.01.2003 г. с н.а. № 158, т.02, рег. № 5414, н.д. № 497 от 2000 г. и касаторката на 3/6 идеални части. Във въззивното решение са изложени съображения за нищожност на сделката поради липса на съгласие от страна на продавачката, тъй като представеното пълномощно не е подписано от нея. Основния спор между страните се е развил на плоскостта на доказване авторството на нотариалното пълномощно направено в полза на адв. К. В., която е представлявала покойната продавачка при сключване на договора. Поставените въпроси в изложението са насочени към изясняване значението на заключението, изготвено от лица, компетентни в определена област на знанието, процесуалните възможности на съда да се ползва е техните оценки и да изгради вътрешното си убеждение въз основа на предложеното от тях обяснение. В конкретния случай настоящия състав намира, че изслушването на заключението и неговото съпоставяне със събраните по делото доказателства е било извършено в съответствие с трайната съдебна практика и по поставените въпроси съществува вече формирана практика и не се налага създаването на нова. Действително при повторното разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, посочени в отменителното решение на ВКС, което в случая е сторено. Липсва законова пречка в състава на експертизата да бъдат включени отново същите вещи лица, който вече са били изслушани и на които да бъдат поставени допълнителни задачи. При изготвянето на графологична експертиза вещите лица могат да ползват за сравнителен материал както частни, така и официални документи, които дават ясна представа за автентентичния почерк на лицето. Не оспорените частни документи, които са представени по делото също могат да се ползват за сравнителен материал, за такъв могат да се ползват и нотариално заверените документи, които не са били оспорени. Това не означава, че вещите лица са задължени да приемат, че положените върху тях подписи, изхождат от техните автори. Освен това съдът има правото да възприеме или не заключението на вещите лица, съпоставяйки го с другите обстоятелства по делото като изложи съображения за формираното си становище. В случая Благоевградския окръжен съд много подробно е мотивирал своите изводи и съображения и е съпоставил експертното мнение с останалите доказани по делото факти и със правилата на формалната логика. Извършените от него процесуални действия при назначаването, снемането и преценката на заключението са в съответствие със закона и фомираната трайна съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,