Определение № 5063 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 87/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Л. П. срещу решение № 319 от 21.03.2024 г. по в.гр.д.№ 3221 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 298 от 07.08.2023 г. по гр.д.№ 314 от 2022 г. на Кюстендилския окръжен съд за отхвърляне на предявения от А. Л. П. срещу Й. С. Й. иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната майка С. И. И., причинена по непредпазливост от ответника посредством негови действия- извършен натиск при неправилно проведен масаж на 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.07.2017 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Допустими ли са свидетелски показания за установяване на престъпни обстоятелства, довели до причиняване смъртта на физическо лице, дори без да е провеждано досъдебно производство, респ. разследване от полицейските органи и от страна на Прокуратурата? В писмен отговор от 19.07.2024 г. ответникът по жалбата Й. С. Й. взема становище за нейната неоснователност. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за вреди от непозволено увреждане с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да прецени дали са налице основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от А. Л. П. срещу Й. С. Й., за осъждане на Й. да й заплати сумата 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П. от смъртта на нейната майка С. И. И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба и уточнението към нея с молба от 15.08.2022 г. ищцата е твърдяла, че на 15.07.2017 г. майка й С. И. И. е получила лек инсулт и поради това хоспитализирана в МБАЛ- Кюстендил. Изписана е от там след 5 дни в много добро състояние, но с препоръка от лекуващите лекари да провежда масажи. За изпълнение на тази лекарска препоръка бил ангажиран ответникът, който бил рехабилитатор и провел 3 масажа на И. в домашни условия. Изпълняваните от него масажи обаче били груби, не с натискане с пръсти, както трябвало да бъде, а с юмрук и длан. На 03.07.2017 г. по време на провеждане на третия масаж майката на ищцата починала. Според ищцата, причината за смъртта били непредпазливите действия на ответника при извършване на масажа- натискане и то силно по тялото и по лицето, вследствие на което С. И. изгубила съзнание и по-късно /но още преди пристигането на извиканата спешна помощ/, починала. От смъртта на майка си ищцата претърпяла болки и страдания, като обезщетение за които претендира сумата 60 000 лв. За доказване на изложените от нея в исковата молба факти и обстоятелства, за това как са протекли масажите на майка й и особено третият фатален за нея масаж и как е настъпила смъртта й, ищцата е поискала съдът да допусне и разпита трима свидетели. Поискала е и от МБАЛ- Кюстендил да бъде изискана конкретно посочена от нея информация. Не на последно място е поискала, ако съдът счете за необходимо, да бъде назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която след като се запознае с документацията по делото и наличната такава в МБАЛ- Кюстендил, да даде заключение налице ли е причинно-следствена връзка между смъртта на майка й с оглед нейното здравословно състояние към този момент и грубия начин на масажите на ответника, възможно ли е смъртта на майка й да е причинена от самите масажи на ответника или последните да са допринесли в значителна степен за нея. С определение от открито съдебно заседание от 05.07.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателственото искане на ищцата за разпит на свидетели с мотив, че е недопустимо със свидетели да се установяват обстоятелства, които са надлежно обективирани в официален писмен документ, а именно смъртният акт на С. И.. В същото съдебно заседание, веднага след определението на съда за отказ да допусне свидетелите, пълномощникът на ищцата е уточнил, че с показанията на свидетелите ищцата иска да докаже начина на реализиране на дейността на ответника като рехабилитатор. След това уточнение съдът отново е отказал да допусне свидетелите с мотив, че посочените от пълномощника на ищцата обстоятелства не са относими към предмета на делото, доколкото не касаели конкретния случай, описан в исковата молба. В същото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е заявил, че поддържа искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза с посочената в исковата молба задача. Съдът е оставил без уважение и това доказателствено искане на ищцата с мотив, че заключение по поставените задачи е невъзможно да бъде дадено, поради липсата на доказателствен материал, който експертът може да използва и поради това, че е изминал значителен период от време от смъртта на И.. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил иска с мотив, че ищцата по същество твърди извършване на престъпление по чл.123 НК. За доказването на факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, обаче съществувала забрана за установяването им от гражданския съд, освен в случаите, в които наказателното производство не можело да бъде възбудено или е прекратено на някои от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 от НПК или извършителят на деянието е останал неоткрит /чл.124, ал.5 ГПК/. Тъй като в случая не била налице нито една от визираните хипотези, било недопустимо твърдяното от ищцата престъпление да бъде установявано в настоящото гражданско производство по предявения от ищцата иск за вреди по чл.45 ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил това решение с мотиви, изцяло кореспондиращи с мотивите на първоинстанционния съд. От фактическа страна е приел за безспорно установено, че поради медицинско предписание, след проведено болнично лечение на С. И. /майка на ищцата А. Л. П./, ответникът Й. Й. е извършил на същата рехабилитационни масажи, включително на 03.07.2017 г., когато И. е починала. Като причина за смъртта на наследодателката на ищцата е посочена сърдечна недостатъчност. Не се спори, че след смъртта на И., настъпила на 03.07.2017 г., не е искана и не е извършвана аутопсия, както и че няма подавани сигнали до полицейските органи и прокуратурата във връзка със случая. Установено било още, че ответникът Й. притежава диплома, издадена на 10.02.1977 г. от Централен обединен полувисш медицински институт - София, за завършено средно специално образование със специалност „рехабилитатор“. Въззивният съд е приел, че дейността, по повод на която се твърди, че е в причинна връзка със смъртта на С. И., попада в хипотезата на чл.123 НК като представляваща правнорегламентирана дейност, която ответникът притежава право да упражнява- с оглед представената диплома. Посочил е, че извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява престъпно обстоятелство инцидентно- по повод на иск за вреди. Същото се установява с влязло в сила присъда или споразумение по наказателно дело и само по изключение- с иск по чл.124, ал.5 ГПК. Прието е, че в случая не е налице нито една от визираните в чл.124, ал.5 ГПК хипотези за прекратяване или спиране на наказателното производство, в т.ч. не е налице и погасяване по давност на възможността за преследване по наказателен ред на престъплението по чл.123, ал.1 НК, което се твърди, че ответникът е извършил. Поради това съдът е приел, че е недопустимо доказването на твърдяното престъпно поведение на ответника в настоящото гражданско производство по предявения иск за вреди. За яснота е посочил, че доказването на твърдяното престъпно обстоятелство е недопустимо да бъде осъществено чрез разпит на посочени от ищцата свидетели в производството, доколкото причината за смъртта на майката на ищцата и евентуалният принос на ответника за нейното настъпване следва да бъдат установени в хода на евентуално разследване и наказателно производство. Така постановеното решение следва да се допусне до касационно обжалване служебно на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- като постановено при очевидна необоснованост на извода на съда, че свидетелите са били поискани от ищцата за установяване на извършено от ответника престъпление по чл.123 НК, при точно посочване в исковата молба, че свидетелите се искат за установяване на това „как са протекли масажите на майката на ищцата и особено третият фатален за нея масаж и как е настъпила смъртта й“- обстоятелства, които след разпита на свидетелите биха могли да се квалифицират от съда като „престъпни обстоятелства“, основание за спиране на гражданското дело по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавни такси до приключване на производството, същата не следва да бъде осъждана да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната й жалба. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо гражданско отделение