Определение № 4224 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 6049 от 19.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 4323/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, II-ро Ж с-в, е потвърдено определение от 12.02.2024 г. по гр. д. № 9815/2022 г. на Софийски районен съд, 179-ти с-в, с което е спряно производството по предявения иск за делба. Въззивният съд е приел, че с предявения от И. Д. И. срещу Я. Д. И. иск за делба е съединен и иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 16, т.I, рег.1104, дело 148216 на нотариус Д. К., с който е прехвърлена 1/2 ид. част от имот с идентификатор №..., предмет на делото за делба. Тъй като данъчната оценка на имота е 78 717,80 лв., искът за нищожност е родово подсъден на окръжния съд. Затова районният съд не е приел за разглеждане иска по чл.26 ЗЗД, отделил го е в отделно производство и е спрял делото за делба до приключване на преюдициалния спор за нищожност на разпореждането с 1/2 ид. част от имота. Като се е позовал на т.7а на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, какъвто в случая е искът по чл.26 ЗЗД, не подлежи на обжалване. С оглед цената на иска той трябва да бъде разгледан от СГС като първа инстанция. Този иск е преюдициален спрямо делото за делба, което се разглежда от районния съд, затова правилно е постановено спиране на производството по делото за делба. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от И. Д. И.. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че искът по чл.26 ЗЗД е преюдициален по отношение на иска за делба, както и че той трябва да се разглежда в отделно производство. Позовава се на разпоредбата на чл.109 ГПК за специалната местна подсъдност на иска за делба, като счита, че тя се прилага и за облигационни спорове, които имат за предмет договори за вещни права върху недвижимите имоти. Искът по чл. 26 ЗЗД с предмет разпореждане с недвижим имот имал вещен характер и затова в конкретния случай с оглед цената на иска /под 50 000 лв., тъй като е за 1/2 от имот с данъчна оценка 78717,80 лв., / той бил родово подсъден на районния съд. Освен това съгласно специалната родова подсъдност по чл.341 ГПК и във връзка чл.343 ГПК, искът за нищожност следвало да се разгледа от районния съд съвместно с иска за делба. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: Приложими ли са правилата за родова подсъдност при искове за прогласяване нищожност на сделки, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, чиято цена на иска надхвърля 50 000 лв., предявени за общо разглеждане в делбеното производство, или следва районният съд да ги разгледа в производството за съдебна делба, независимо от тяхната цена. Жалбоподателят се позовава на определение № 71 от 10.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7287/2013 г., II г. о., решение № 120 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6714/2013 г., I г. о., решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1535/2015 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 72 от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 550/2016 г., IV г. о. и решение № 192 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 639/2017 г., I г. о. Евентуално се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че настоящият състав ще преодолее противоречивата практика, обективирана в определение № 4259 от 22.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3936/2022 г., II г. о. Ответникът Я. Д. И. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. На първо място следва да се отбележи, че искът по чл.26 ЗЗД, дори когато има предмет прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, е облигационен и неговата цена се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, съответно подсъдността на този иск се определя по чл.104, т.4 ГПК, според който на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, по трудови спорове и по вземания по актове за начет. Обуславящият правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. в настоящия случай се състои в това дали е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иск за делба на недвижим имот, когато в първата фаза е предявен иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на разпореждане с делбения имот, който има цена над 25 000 лв. и е отделен от съда в друг процес. Този въпрос включва в себе си и питането, поставено от жалбоподателя, дали в такъв случай искът по чл.26 ЗЗД следва да се разгледа в рамките на делбеното производство, или да се отдели в друг процес заради правилата на родовата подсъдност по чл.104, т.4 ГПК. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не дава отговор на тези въпроси и следователно не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Тази практика се занимава с други въпроси – дали делбеното производство може да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато преюдициален спор е бил предявен отделно в друг процес след изтичане на преклузивния срок по чл.342 ГПК /включително и спор за собственост на делбения имот/ и дали този преюдициален иск е процесуално допустим. В настоящия случай съдът е отделил преюдициалния спор в друг процес, а в посочената практика на ВКС самите страни са избрали да го повдигнат не в рамките на делбеното производство, а отделно, при това след изтичане на срока по чл.342 ГПК. В посочената практика на ВКС доминира становището, че преюдициалният спор е допустим въпреки предявяването му след срока по чл.342 ГПК, както и че делбеното производство следва да бъде спряно до приключване на този спор, за да може да бъде съобразено постановеното по него решение. Обжалваното в настоящата частна касационна жалба определение на Софийски градски съд също е в смисъл, че при преюдициален спор, предмет на разглеждане в друг процес, делбеното производство следва да бъде спряно. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице практика на ВКС, според която ако в първата фаза на делбата преюдициален спор бъде въведен чрез предявяване на иск, той може да бъде разгледан в делбеното производство само ако са спазени правилата на родовата подсъдност, а ако е въведен с възражение, той се гледа в рамките на делбата - решение № 385 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2010 г., I г. о., определение № 11 от 25.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3545/2020 г., II г. о., определение № 302 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5449/2015 г., IV г. о., определение № 50147 от 5.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2022 г., II г. о., определение № 4259 от 22.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3936/2022 г., II г. о. Налице е и практика, според която във всички случаи съдът спира делото, ако в друг съд се разглежда преюдициален спор, за да може решението по него да бъде съобразено при произнасянето по обусловеното дело. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,