Определение № 340 от 19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2417/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 203 от 30.04.2014 г. по т.д. №184/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд. Ответникът по касация –„Е. – Х. -90” – [населено място], чрез пълномощника си е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че в хода на цялото съдебно производство е правил възражения, за това че ремонтът на Младежкия дом в [населено място] бил извършен в нарушение на императивни разпоредби на ЗОП, „респ.НВМОП/отм./, както и на ЗФУКС”, като въззивният съд приел, че това обстоятелство не можело да се вмени във вина на ищцовото дружество, тъй като то представило своята оферта и тя била приета. Този извод, според касатора, бил едни от решаващите мотиви на въззивният съд, което според него поставяло следния материалноправен въпрос: „ Ако работата на гестора по смисъла на чл.61, ал.1 ЗЗД, била извършена в нарушение на императивни разпоредби на Закон за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки/отм./ и Закона –за финансово управление и контрол в публичния сектор, следва ли да се приеме, че същата е предприета уместно и добре управлявана в чужд интерес.” По отношение на този поставен въпрос страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е сочила противоречие с решение на ПОС, оставено в сила с решение на ПАС и недопуснато до касационно обжалване, интерпретирани от страната с оглед възпроизвеждане на част от мотивите към определението на ВКС по чл.288 ГПК. Поддържано е още, че решението следвало да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като „ нямало оформена конкретна практика на ВКС по въпроса, какво следва да се разбира под понятието „работата да е предприета уместно и добре управлявана”. Направено е и оплакване, че съдът бил включил ДДС при определяне на обезщетението, което било неправилно и в нарушение на чл.6 ЗДДС. Поставил е въпрос в този смисъл и лаконично е посочил, че по този въпрос не открил съдебна практика. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. От първият поставен въпрос, макар и общо формулиран и в съответствие със защитната теза на касатора, може да бъде изведен релевантен въпрос, тъй като е относим към извода на съда, че не е нарушен чл. 2, ал.1, т1 НВМОП / отм./ поради това, че задължението за изпълнение на обективираното в нормата правило е възложено на ответника - сега касатор, който е следвало да събира и преценява оферти за строителството. Съдът е направил извод, че това е задължение на възложителя а не на изпълнителя, каквото в случая е било ищцовото дружество. Освен това, съдът е мотивирал и неприложимост на посочената разпоредба, тъй като същата указва, че възложителят може и да не събира по три оферти, за строителство на стойност по –ниска от 45000лв. какъвто е разглеждания случай. По този въпрос страната е сочила противоречие при разрешаването му с решение на ПОС и инстанционно постановените решение на ПАС и определение на ВКС по чл.288 ГПК. Страната, обаче, се е позовала относно соченото противоречие на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на ПАС, а същото не формира практика по смисъла на т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09тг.и съответно не обосновава валиден довод за наличие на разглежданото основание. Извън това, за да е налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, то страната следва да приложи практика, с която при фактически идентитет на разглежданите спорове по поставения правен въпрос са направени противоречиви правни изводи. В случая цитираното решение на първоинстанцинония и второинстанционен съд – съответно ПОС и ПАС не съдържат фактически хипотези аналогични на разглежданата – същите третират предприемане на чужда работа, като разглеждат доказаните по спора обстоятелства при които фактически не е налице уместност на предприемане и добро водене на работата, с оглед това че тя е предприета не в интерес на противната страна, а в собствен интерес,свързан с изграждане на паркинг в обслужване на изградените вече сгради на предприелия работата, съдържащи негови жилища и офиси. Съвсем различна е фактическата обстановка при разглеждания спор, при който работата е извършвана, с оглед изпълнение на признат за нищожен договор сключен от неправосубектно лице – Кметство Л. и е свързан с ремонтни СМР за М. клуб в [населено място], чиято наложителност е свързана с функционирането на сградата.Или липсата на фактически идентитет на хипотезите не обоснована валиден довод, свързан с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което не се установява спрямо изложените от касатора доводи. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на основанието, нито лаконичното твърдение, че „ нямало оформена конкретна практика на ВКС по въпроса, какво следва да се разбира под понятието „работата да е предприета уместно и добре управлявана”. Извън това, че по приложението на чл.61 ЗЗД, както и по елементите на неговия фактически състав е налице многобройна практика, то в случая и по поддържаното основание, страната не е изложила доводи свързани с обосноваване неяснота или непълнота на приложимата правна норма, предпоставяща наложителност от тълкуване, след като е поддържала, че липсва съдебна практика. Следователно, същата не е установила и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Оплакването, че е присъдено обезщетение с включен ДДС е въведен за първи път в касационното производство и така поставен въпросът всъщност, съставлява оплакване за неправилност на съдебното решение, в частта му относно присъдения размер, с оглед което същото е ирелевантно спрямо производството по чл.288 ГПК, като относимо към основанията по чл.281 ГПК, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. С ъобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Пазарджишки окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски – възнаграждение за юрисконсулт определено по реда чл.9, ал.2 вр. чл. 8, т.4 Наредба № 1 / 04г. в размер на 735лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение