Определение № 416 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1606/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1577/20.02.2020 г., подадена от В. К. П. и Д. К. М., чрез адвокат Д. М., срещу решение № 448 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 577/2019 г. на Окръжен съд - София, с което е потвърдено решение № 197 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 687/2015 г. по описа на Районен съд - Сливница, за оставяне без уважение на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от В. К. П. и Д. К. П. срещу П. П. Т., П. П. Т. и Е. П. Т., да бъде признато за установено, че е налице грешка в действащата кадастрална карта на местността „Б.-П.“, [населено място], изразяваща се в неправилно заснемане на частта с площ 83 кв. м, заключена между буквите А-Б-В-Г-А от скица на вещото лице на л. 99 от делото, от собствения им имот с № * по картата на землището на [населено място], местност „Б.-П"., целия с площ от 0.458 кв. м, четвърта категория, парцел № *, масив № *, при граници и съседи съгласно нотариален акт: имот кад. № *- населено място, имот № *, имот № *, имот № *, а съгласно скица: имот кад. № * - населено място, имот * – нива, собственост на наследниците на В. К. М., имот № * - нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № * - нива, собственост на наследниците на Г. К. М., към съседния УПИ *- от кв. 13, собственост на ответниците, както и че верните имотни граници на имот № * са тези преди регулацията от 1989 г.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. трето ГПК.

В изложението са визирани следните въпроси, за които се твърди решаването им от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения:

1. Не следва ли при безспорни доказателства, че регулацията не е приложена, съдът да приеме, че границата на имота е тази преди регулацията, съответно в случай, че в кадастъра границата съвпада с тази на регулацията, не следва ли да приеме, че е налице грешка при заснемане и попълване на кадастралната карта (противоречие с ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС).

2. При влязло в сила решение на поземлена комисия, което не е оспорено, не следва ли съдът да приеме, че посочената в него квадратура е действителната площ на имота, съответно определените с него граници са действителните граници на този имот (противоречие с ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС).

От П. П. Т. е постъпил отговор на касационната жалба, съгласно който не са налице основания за допускане на касационно обжалване; жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Въззивният съд е приел, че по делото В. К. П. и Д. К. П. са предявили срещу П. П. Т., П. П. Т. и Е. П. Т. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици на основание договори за покупко-продажба на част от имот с площ 83 кв. м, придадена към съседен имот УПИ *, от кв. 13, като при попълване на действащия кадастрален и регулационен план имот № * не е отразен, което налага допълването му. Изложили са, че при регулацията от 1989 г. е допусната грешка, като описаната площ от 83 кв. м неправилно е отразена като част от УПИ * от кв. 13, вместо към имот № *.

От фактическа страна Софийският окръжен съд е приел за установено следното:

Видно от удостоверение № ТС-1917-(1)/21.11.2016 г. издадено от Община Божурище, застроителният, регулационен и кадастрален план на местността „Б.-Б.-К.“, [населено място] е одобрен със заповед № 36/6.03.1989 г.

С решение № 09/18.04.1996 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на А. К. М. в съществуващи реални граници на имот, нива от 0.458 дка, четвърта категория, местност „Б.-П.“, имот № * по картата на землището, при граници (съседи): кад. № * - населено място, имот № * - на В. К. М., имот № * - на общинско кметство Х., имот № * - на Г. К. М.. Посочено е, че е направено измерване на земята. Отразена е забележка, че решението се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 09/19.02.1993 г. Решението е влязло в сила на 14.02.1997 г.

С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52, том II, дело № 511/1997 г. А. М., на основание влязло в сила решение № 09/24.01.1997 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е признат за собственик на имот № * по картата на землището.

Видно от скица № 218/19.07.1997 г., имот с № * в землището на [населено място] е с отразена площ от 0.458 дка, при граници и съседи: кад. № * - населено място на общинско кметство Х., имот № * - на В. К. М., имот № * - на общинско кметство Х., имот № * - на Г. К. М..

Коригиран план за земеразделяне е одобрен и съобщен в Държавен вестник № 55 от 18.06.1999 г.

По силата на договор за покупко-продажба от 6.06.2000 г., обективиран в нотариален акт № 157, том I, peг. № 736, дело № 263/2000 г., А. К. М. е прехвърлил на В. К. П. собствеността на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - дворно място в местността „Б.-П.“, с площ от 0.458 дка, четвърта категория, парцел № *от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището при граници и съседи: кад. № * - населено място, имот № * - на В. К. М., имот № * - на общинско кметство Х., имот № * - на Г. К. М..

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 158, том I, peг. № 737, дело № 264/2000 г., А. К. М. е прехвърлил на Д. К. М. собствеността на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - дворно място в местността „Б.-П.“, с площ от 0.458 дка, четвърта категория, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището, при граници и съседи: кад. № * - населено място, имот № * - на В. К. М., имот № * - на общинско кметство Х., имот № * - на Г. К. М.. При изповядване на сделките са представени скица №№ * и * от 1997 г.

Видно от скица № */6.08.2007 г., имот № * е с променена площ, като в документа е посочена квадратура от 0.375 дка, при граници и съседи: кад. № * - населено място [населено място], имот № * - на наследници на В. К. М., имот № * - на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № * - на наследници на Г. К. М..

Видно от удостоверение № ТС-1667/11.11.2015 г. издадено от Община Божурище, дворната регулация по действащия план на местността „Б.“, одобрен със заповед № 36/06.03.1989 г., за УПИ * в кв. 13 не е приложена.

Наследодателят на ответниците по исковата молба - Е. П. Т., е закупила с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 91, том I, peг. № 367, дело № 94 от 2015 г., недвижим имот, представляващ дворно място с площ 0.305 кв. м, съставляващ имот пл. № *в кв. *по плана на м. „Б.“, [населено място], от които 0.260 кв. м са включени в УПИ *, а 45 кв. м попадат в улица с ОК, ОК 15, 16, 17, при съседи на имота: улица, имот пл. № *, имот пл. № *.

Съгласно заключенията от съдебно-техническата експертиза на вещото лице по делото имотът, описан в решение № 09/18.04.1996 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] № *, и имотът, описан в нотариален акт № 158, том I, peг. № 737, дело № 264/2000 г. и в нотариален акт № 158, том I, peг. № 737, дело № 264/2000 г., са идентични. Между този имот и отразения в скица № */6.08.2007 г. е налице частична идентичност за площ от 0.375 дка, като няма промяна на границите (след 1999 г.) от север, изток и юг, а от запад - частично. Промяна на имотната граница има от запад, която е границата с урбанизираната територия. За землището на [населено място] първоначално е бил изработен план за земеразделяне и карта за реални граници, който не е бил приет, но именно по него е било издадено решение № 09/18.04.1996 г. за имот № *. Източната дворищнорегулационна граница на УПИ * не е променяна от одобрението на плана от 1989 г., както е отразена и в кадастралната карта. С приемането на коригирания план за земеразделяне през 1999 г. е коригирана границата на [населено място] (на урбанизираната територия), с която граничи имот № *, поради което е налице разлика в площта на процесния имот, отразена в: скица № */19.09.1997 г. - 0.458 дка, и скица № */6.08.2007 г. - 0.375 дка. Разликата възлиза на 83 кв. м. Към датата на одобряване на плана на [населено място] от 1989 г., в регулационния план на махала „Б.” имот № * не е фигурирал. Процесният имот № *, както е отразен на скица № */19.09.1997 г., попада частично в урбанизираната територия, като частта е в размер от 83 кв. м. Процесният имот не попада в УПИ * в кв. * по регулационния план на [населено място] от 1999 г. до момента. Според вещото лице границите на имот № *, съгласно скица № */6.08.2007 г., и имота на ответниците, отразен в скица № */28.11.2000 г., напълно съвпадат. По регулационния план от 1989 г. към УПИ * в кв. * се придава от изток част, която не покрива границите на сегашния, първоначално възстановен имот № *. Придадената част е в размер на 14 кв. м.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че първоинстанционното решение за отхвърляне на иска е правилно, поради следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВС решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Решението представлява стабилен административен акт, който определя имота, чиято собственост се възстановява, и неговия собственик, а при спор за материално право решението се оборва по исков ред. Решение № 09 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е постановено на 18.04.1996 г. Съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (редакция ДВ, бр. 48 от 1995 г.), общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината. В решението е отразена забележка, че се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 ППЗСПЗЗ и допълва решение 09/19.02.1993 г. Решението е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност и в предписаната от закона форма, на законово основание и при наличие на матерналноправни предпоставки за издаването му. Влязло е в законна сила. Съдържа всички необходими реквизити. Към решението обаче не е приложена скица на имота, заверена от техническата служба на общината, съгласно чл. 18ж, ал. 1, изр. последно ППЗСПЗЗ. Приложената по делото скица с № 218/19.08.1997 г. е издадена по друго решение на Поземлената комисия, с отразена дата на решението 23.04.1997 г., като същата не е заверена от техническата служба на общината, което е следвало да бъде направено предвид действащия към този момент план от 1989 г.

Предвид така изложеното, Софийският окръжен съд е заключил, че не е налице настъпило конститутивно действие на решение № 09/18.04.1996 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], с което е възстановено правото на собственост на А. К. М. в съществуващи реални граници на имот, нива от 0.458 дка, четвърта категория, местност „Б.-П.“, имот № по картата на землището, по отношение на процесните 83 кв. м.

Съдът е изложил, също така, че въпреки възстановяването правото на собственост на имот № * в реално съществуващи стари реални граници, решението на поземлената комисия не е било съобразено с действащия към момента застроителен, регулационен и кадастрален план за местността от 1989 г. и заснетата източна граница, останала непроменена от 1989 г. и отразена впоследствие в кадастралната карта. Визирал е, че по делото ищците не са ангажирали доказателства относно границите на процесния имот преди регулацията от 1989 г., поради което е заключил, че няма как да се приеме, че е налице грешка или непълнота в кадастралната карта.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В настоящия казус формулираните от жалбоподателите въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК са изцяло неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, с които същият е аргументирал извода си за неоснователност на предявения иск. Първият и основен довод на въззивния съд в това отношение е, че решението на поземлената комисия, с което праводателят на ищците се легитимира като собственик на процесния имот, не е породило конститутивно действие, предвид липсата на скица към него, съгласно изискването на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (в относимата редакция). Поставените въпроси не засягат този довод.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Ответникът по касационната жалба П. Т. има право на 1 000 лв. разноски за адвокат, направени в производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,