Определение № 651 от 15.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 242/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С определение № 60176 от 16 юни 2021 г. производството по делото беше спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК. След постановяването на ТР № 1 от 27 април 2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г., ОСГТК, касационният съд следва да се произнесе по касационната жалба като възобнови производството по делото. Образувано е по касационната жалба на И. П. Г. и Н. П. Г. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. М. Г., против решение № III-246 от 25 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2098/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 2655 от 22 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 9231/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, за прогласяване за недействителен по отношение на „Темпъл 14“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от У. Д., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № (№), т. V, рег. № (№), нот.д. № 546/28.11.2018 г. на нотариус В. Д., с рег. № (№) на Нотариалната камара, с който дружеството продава на касаторите самостоятелен обект в [населено място], общ. С., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, и съответен процент идеални части от общите части на сградата, като сключен без представителна власт на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и в тежест на касаторите са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, както и че е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, а въззивната инстанция е потвърдила изцяло решението му, без да изложи собствени мотиви. Вместо да определи предмета на производството само въз основа на обстоятелства, на които дружеството се е позовало, съдът напълно подменил предмета на спора, извеждайки основание на иска от факти и обстоятелства, които никога не са били твърдени в производството. Игнорирано било искането на дружеството за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по действително предявения иск. Искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД бил основан на твърдения за оттегляне на пълномощното преди сключване на атакуваната сделка, а не на твърдения за изначална липса на представителна власт поради недействителност на упълномощителната сделка, като в хода на първоинстанционното производство не е заявявано изменение на обстоятелствената част на иска, нито са въвеждани нови фактически твърдения и правни доводи за ненадлежно упълномощаване на И. Г. поради неспазване на предвидената в закона форма, не са събирани и доказателства за действителността на пълномощното, тъй като страните не са спорили относно това. Затова решаващият извод на предходните инстанции, че не са спазени императивните изисквания на чл. 37, ал. 2 ЗЗД за форма на пълномощното излизал извън очертания с обстоятелствената част на исковата молба предмет на производството. Независимо, че и в двата случая би се касаело за сделка, сключена без представителна власт, то твърдението за изначална липса на представителна власт поради неспазване на предвидената от закона форма на упълномощителната сделка сочело на съвършено друг иск, при различни от заявените от ищеца факти и обстоятелства, тоест при различен петитум, от този, с който съдът е сезиран. Дори и в петитума на исковата молба да се искало прогласяване на сделката за недействителна като сключена без представителна власт, то именно фактите и обстоятелствата, въз основа на които се твърди недействителност на сделката, очертавали предмета на доказване и вида на търсената защита. Самото твърдение за оттегляне на пълномощното имплицитно съдържало в себе си твърдение за действителност на упълномощителната сделка, доколкото не би могло да бъде оттеглено пълномощно, което е нищожно, респективно не е породило правно действие. Освен това се поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушения на чл. 236, ал. 2 и чл. 272 ГПК – не обсъдил нито доказателствата по делото в тяхната съвкупност, нито доводите и възраженията на страните, поради което не ставало ясно въз основа на какви доказателства приема за установени приетите от него факти и обстоятелства. Не били изложени каквито и да било съображения относно наведените във въззивната жалба оплаквания относно начина, по който се твърди, че е оттеглено пълномощното — по електронна поща, респективно липсата на доказателства дали действително посочения имейл е ползван от И. Г., дали и кога е бил получен и прочетен от него, дали и как оттеглянето действително е достигнало до знанието на пълномощника. Освен това нито една от предходните инстанции не се произнесла по своевременно заявеното с отговора на исковата молба искане по чл. 34 ЗЗД за връщане на заплатената от купувачите цена, в случай че сделката бъде обявена за недействителна. Твърди се още, че съдът се е позовал на доказателства, които не са приобщени по делото, тъй като към него не било приложено пълномощното от 28.09.2018 г., съставено от нотариус Н. А., с апостил № [№]/02.10.2018 г. на Министерство на външните работи и търговията на Република Ирландия, въз основа на което съдът е приел, че не е спазена изискуемата от закона форма за упълномощаване за разпореждане с недвижим имот. Необоснован и в противоречие с материалния закон бил и изводът за липса на форма за действителност на пълномощното, тъй като същото било заверено на 28.09.2018 г. от нотариус Н. А., с апостил на Министерство на външните работи и търговията на Република Ирландия. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, приложимо към сделката, но е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. В случая приложимо било правото на Република Ирландия, на територията на която е заверено процесното пълномощно и която е страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. При положение че е била спазена процедурата за нотариална заверка на подпис в съответната страна, следвало да се приеме, че това удовлетворява изискванията за аналогична заверка и по българския процесуален закон. По същество на предявения иск се поддържа, че ищецът трябва да докаже при условия на пълно главно доказване, че оттеглянето на пълномощното е достигнало до знанието на упълномощения и на лицето, с което е договарял. Не били събрани безспорни доказателства, че имейлът, с който се твърди да е оттеглено пълномощното, действително е достигнал до знанието на упълномощеното лице – И. Г., още по-малко до третото лице — Н. Г., нито че въпросният електронен адрес действително е ползван от И. Г., при това само от него. Не бил установен и IP адресът, от който е изпратено, респективно този, на който е получено въпросното съобщение. От съдържанието на представения от ищеца имейл не ставало ясно кое пълномощно е оттеглено, тъй като ответниците са разполагали с пълномощно и за управление на имота, а не само за разпореждане. Освен това имейлът бил изпратен от електронната поща на Ш. Д. – лице, различно от дружеството упълномощител, а не от електронна поща на дружеството или неговия управител У. Д.. Липсвали и доказателства, че имейлът, до който е изпратено изявлението за оттегляне, е бил използван от касатора И. Г.. Изложени са и съображения за неоснователност на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 40 ЗЗД, предвид данните, че продажната цена е договорена лично от представляващия дружеството. Заявени са оплаквания за неотносимост на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза и за предубеденост на свидетелките В. и Н.. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Ответникът „Темпъл 14” ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от У. Д., чрез адв. К. С. и адв. А. Д., в отговор на касационната жалба възразява срещу допускането на касационното обжалване и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е допустимо по съображения, че районният съд се е произнесъл в рамките на исковата претенция, дал е правилна правна квалификация както на главния иск по чл. 42, ал. 2 ГПК, така и на евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД, като е обсъдил събраните доказателства; че от анализа на доказателствения материал се приемат за установени фактическите обстоятелства и същите правни изводи като тези на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на предходната инстанция. За безспорно установено е прието, че управителят на „Темпъл 14” ООД У. Д. е изготвил декларация за съгласие процесният имот - собственост на дружеството, да бъде продаден за сумата от 40000 евро; Д. е упълномощил И. П. Г. да представлява дружеството пред евентуален купувач и нотариус досежно имота, „като има право да го продаде при цена и условия каквито намери за добре, като има право да договаря сам със себе си и да декларира в подписания акт, че сумата посочена в него е действително уговореното плащане по сделката“; упълномощаването е извършено с пълномощно с нотариална заверка от 28.09.2018 г., съставено от нотариус Н. А., с апостил № [№]/02.10.2018 г. на Министерство на външните работи и търговията на Република Ирландия; въз основа на това упълномощаване И. Г., в качеството му на пълномощник на ищеца, е продал на себе си и на брат си Н. П. Г. при равни квоти на придобиване процесния недвижим имот за сумата от 40000 евро, като сделката е обективирана в нотариален акт № (№), т. V, рег. № (№), нот.д. № 546/28.11.2018 г. на нотариус В. Д., с рег. № (№) на Нотариалната камара, но в акта не е отбелязано наличие на нотариална заверка на посоченото пълномощно от 28.09.2018 г. При тези данни, въззивният съд е възприел извода на първата инстанция за основателност на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради недействителност на пълномощното, което не било съставено в съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 65 КМЧП, а именно - пълномощното за покупко-продажба на недвижим имот следва да бъде писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието. Освен това е посочено, че дори да се приеме, че пълномощното е действително, то искът отново би бил основателен, тъй като по делото било установено, че на 27.11.2018 г. ищецът е оттеглил пълномощното си и изявлението е достигнало до пълномощника преди сключване на атакуваната сделка. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване касационният съд намира следното: Неоснователно е твърдението за недопустимост на въззивното решение поради разглеждането на непредявен иск. И двете съдебни инстанции са се произнесли по предявения от дружеството главен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за сключване на процесния договор от представител без представителна власт. С констатацията си, че в случая не е налице надлежно пълномощно, съдът не е излязъл извън предмета на делото и не допуснал нарушение на диспозитивното начало, което да обоснове недопустимост на обжалвания акт, доколкото са изложени и съображения по изложеното в исковата молба твърдение за оттегляне на пълномощното. Не се констатира и наличие на бланкетно посоченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – същото не се установява непосредствено от мотивите на решението, доколкото тази квалифицирана форма на неправилност следва да може да бъде изведена от самия текст на акта, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка по твърденията в жалбата за нейното наличие да се установяват от материалите по делото. Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора въпрос (уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция - т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК) при предявен иск за обявяване на недействителността на прехвърлителна сделка с предмет правото на собственост върху недвижим имот поради оттегляне на пълномощното от страна на прехвърлителя, може ли съдът да се произнася служебно относно нейната недействителност на основание нищожност на упълномощаването поради неспазване на изискванията за форма на упълномощителната сделка, когато същата е извършена на територията на друга държава и отговаря на изискванията за форма на пълномощното съгласно законодателството на тази държава. Касационното обжалване се допуска, за да се съпостави даденото от въззивният съд разрешение на въпроса с практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/2020 г., ОСГТК, решение № 101 по гр.д. № 829/2009 г., IV г.о., решение № 67 по гр.д. № 2151/2019 г., IV г.о. След отговор на този въпрос ще се извърши преценка като довод за неправилност на въззивното решение на въпроса дали въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доводи на страните съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, респективно – въпроса по приложението на чл. 272 ГПК, отново свързан със съобразяването на доказателствата и излагането на мотиви по тях, и задълженията на съда в тази връзка, каквито са другите питания на касаторите. За касационното обжалване касаторите дължи държавна такса от 80, 11лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,