Определение № 50619 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 331/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „Армеец”АД срещу решение № 266958 от 14.12.2021г. по в.гр.д.№ 4230/2020г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ въззивен състав, в частта, с която след отмяна на решението по гр.д. № 3731/2019г. на Софийски РС, 35 състав, е постановено уважаването на предявения срещу застрахователното дружество от ищеца М. Ц. ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител М. И. Ц. - негов баща, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ -отм. във вр. с чл. 257, ал. 1 КЗ -отм. и чл. 50 ЗЗД за сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, вследствие на настъпило на 06.07.2015 г. ПТП, причинено от фабричен дефект на л. а. "Ситроен С-4, върху който автомобил, на 06.07.2015г. надзор е упражнявал законният представител на малолетния ищец. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, в това число и правото на ЕС, както и в отклонение от задължителната практика на ВС и актовете на съда на ЕС. Искането е за отмяната му, съответно намаляване на размера на присъденото обезщетение като значително завишено и некореспондиращо с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Според касатора, отговорност за обезщетяването на вредите от процесната пътна злополука следва да носи производителят/доставчикът на автомобила, тъй като вредата е причинена от дефект на автомобила (стоката), в съответствие с разпоредбите на Директива на Съвета от 25 юли 1985г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Поддържа се, че именно производителят/доставчикът е отговорен за вредите, тъй като злополуката е настъпила поради производствен дефект в областта на лявото колело на л.а. „Ситроен”, а не поради свойство на тази вещ. Касаторът счита, че директивата „категорично посочва” кое е отговорното за настъпилите вреди лице, поради което въззивното решение е постановено в нарушение на директивата и на разпоредбите на специалния Закон за защита на потребителите - чл.130-142, уреждащи отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Позовава се и на несъобразяване от въззивния състав и с ППВС №7/1975г. и на цитирана практика на СЕС (решение по дело С-45/13, С-503-504/13). Изложени са и подробни доводи за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и определяне на несправедливо и завишено по размер обезщетение за малолетното дете. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради несъответствие с практиката на ВС, обективирана в ППВС 7/1959г. и в ТР № 54/85г. по гр.д.№ 21/1986г. на ОСГК на ВС, при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.2, предложение второ ГПК, и при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.3 ГПК по въпросите: „ Налице ли е отговорност по чл.50 ЗЗД, в случаите, когато вредите са настъпили в резултат на фабричен дефект на вещта; кое лице е легитимирано да носи отговорност пред увредения в случаите, когато вредите са настъпили в резултат на производствен дефект във вещта. Следва ли да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „ГО” в случаите, когато по делото е безспорно установено, че събитието е настъпило в резултат на фабричен дефект; Следва ли при разрешаването на правния спор националният съд да приложи акт на СЕС, в който е установено по безспорен начин легитимираното да отговоря по иск за вреди от дефектни стоки лице”. Иска се и допускане на обжалването по въпроса „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?” В подробен писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за установено, че на 06.07.2015 г. на автомагистрала "Тракия" на 13 км. в посока София е настъпило ПТП, при което управлявания от бащата на малолетния ищец л. а. "Ситроен С 4" (собственост на негова родственица) се е завъртял наляво и надясно и е самокатастрофирал в лява, а след това в дясна метална ограничителна ограда с предната част на автомобила. За установено е прието и, че причина за настъпване на процесното ПТП е техническа неизправност на превозното средство или фабричен дефект в областта на дясната част на задното колело. Вещото лице е посочило, че след откъсване на задното дясно колело, се нарушава устойчивостта на превозното средство и водачът не може да контролира непрекъснато движението на автомобила, тъй като върху трите гуми действат сили на сцепление с пътното платно, а в задната част започва задиране на металните части на окачването с пътното платно. Безспорно е било, че в автомобила е било превозвано на задната седалка, обезопасено с колан, малолетното дете на водача, което е получило наранявания по челото и устата и е било силно стресирано. От правна страна въззивният състав е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 КЗ -отм. обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването или ползването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство; че покритият застрахователен риск при застраховка „гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на задължение за поправяне на вредите, причинени от деликт, в резултат на виновно и противоправно деяние съгласно чл. 45 ЗЗД, но и при възникнала безвиновна отговорност съгласно чл. 49 ЗЗД, в резултат на чужди противоправни деяния, както и при отговорност по чл. 50 ЗЗД, в резултат на вреди от вещи, т.е. обект на застраховането е гражданска отговорност на застрахования за причинени от него на трети лица вреди, свързани с използването на застрахованото МПС не само при вина на водача, но и тези, които са причинени от състоянието на вещта. Мотивирано е, че вредата от вещ следва да е причинена от самостоятелното действие на вещта, от нейното активно участие, от собствения й динамизъм, от присъщите й свойства. Анализирана е съдебната практика по т. 3 от ППВС № 4/1975г. - налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила; собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. Анализирана е и практиката, обективирана в т. 2 от ППВС № 17/63г. на ВС - ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане като е счетено, че това е именно конкретният случай. Съставът на СГС се е позовал и на разясненията в т.10 от ППВС № 7/1959г. (собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия или на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, не може да противопостави на увредения възражения, че вредата е резултат от недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът). Обсъдена е и практиката на ВКС, постановена по чл.290 ГПК (решението по гр. д. № 537/2010 г. на IV г. о. на ВКС - отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщите свойства, качества или дефекти на една вещ и решенията по гр. д. № 478/2010 г., по № 1354/2012 г., по гр. д. № 1298/ 2016г., всичките на IV г. о., в които също е посочен обективният характер на отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД ). Така е мотивирана отговорността към третите увредени лица на водача, управлявал процесния лек автомобил, в качеството му на упражняващ надзор над автомобила, независимо, че произшествието е резултат от свойствата и недостатъците на вещта, а не от противоправно деяние на водача, включително и неупражнен надзор. Акцентирано е, че по делото не се твърди и не се установява, да е имало човешка намеса, допринесла за настъпване на противоправния резултат, а отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, не се обуславя от вината на отговарящите - собственик или надзираващ, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ, тъй като увреждането е резултат от вътрешните свойства на вещта, а те не представляват непреодолима сила. При приетия за безспорен факт, че по отношение на автомобила, управляван на законно основание от бащата на малолетния ищец, е налице валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност на автомобилистите”, е мотивирано, че застрахователят по тази застраховка покрива вредите, които водачът е причинил на малолетното дете. Обсъдени са установените от свидетелските показания факти, че в резултат на инцидента детето е било силно стресирано, не е можело да говори, имало е наранявания по челото и устата. Психическото му възстановяване е отнело около 4-5 месеца, през който период го било страх да се качва на автомобил; била потърсена помощ от психиатър, тъй като от преживения стрес започнало да заеква. Като релевантни за определяне на обезщетението, въззивната инстанция е ценила установените физически (наранявания по челото и устата) и най-вече психически травми - силният стрес от преживяното ПТП; обстоятелството че към момента на произшествието М. е бил на девет години, която възраст се характеризира с крехка психика, и който инцидент се е отразил върху речевите функции (спиране на говора, а в последствие и заекване); необходимостта от посещения при психиатър; силно изпитване на страх от возене в автомобил; обстоятелството, че инцидентът се е случил на автомагистрала при висока скорост на движение. Съдът е посочил като от значение и лимитите на застрахователното покритие. Позовал се е на последователната практика на ВКС, че в понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия. Счетено е, че последните несъмнено са се отразили на психиката на малолетния ищец. По тези съображения за справедливо е определено обезщетение в размер на 7 500лв. Настоящият състав счита за недоказани предпоставките за допускане на касационното обжалване по въведените въпроси. І. По въпроса относно материалноправната легитимация на ответника: Тезата на касатора е, че отговорност за обезщетяването на вредите от процесната пътна злополука следва да носи производителят/доставчикът на автомобила в съответствие с разпоредбите на Директива на Съвета от 25 юли 1985г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (85/374/ЕИО) и в съответствие с разпоредбата на чл.130 сл.ЗЗП, тъй като вредата е причинена от дефект на автомобила (стоката, на която кореспондира последният от първата група въпроси (Следва ли при разрешаването на правния спор националният съд да приложи акт на СЕС, в който е установено „по безспорен начин” легитимираното да отговоря по иск за вреди от дефектни стоки лице). На този въпрос (който е включен в предмета на спора чрез въведения в отговора на исковата молба довод, че отговорността за вредите е изцяло в тежест на производителя на процесния лек автомобил на основание чл.133,ал.1 ЗЗП, поради което не е налице покрит риск по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите и именно възприемането на тази теза е послужило и като основание за отхвърляне на иска от първоинстанционния съд) обаче въззивната инстанция не е дала отговор. Този процесуален пропуск не е посочен от ЗАД „Армеец” като касационно оплакване по чл.281,т.3 ГПК чрез твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, не е обвързан и с релевантен процесуалноправен въпрос, който да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Това е достатъчно, за да обуслови недопускане на касационното обжалване по него. Същевременно отсъства основание за преценка въззивното решение, макар и несъдържащо произнасяне по същия въпрос, като краен изводи и резултат да е постановено в противоречие с актове на СЕС. Със Закона за защита на потребителите (пар.13а,т.8 ПЗР) са въведени и разпоредбите на Директива 85/374/ ЕИО на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗЗП, разпоредбите на раздел ІV- отговорност за вреди, причинени от дефект на стока, не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон. Следователно, изрично е предвидена възможността засегнатите от дефектна стока лица да могат да упражняват правата си и по други закони, уреждащи отговорности и действащи към момента на приемането й, които регламентират друг ред за защита на други основания, каквото основание е регламентираната в ЗЗД извъндоговорна отговорност за вреди. Видно съображенията към Директивата на Съвета от 25 юли 1985г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (85/374/ЕИО) „като има предвид, че в съответствие с правните системи на държавите-членки, увреденото лице може да претендира поправяне на щетите на основание на извъндоговорна отговорност, различна от предвидената в настоящата директива; доколкото тези разпоредби служат за цели за постигане на ефективна защита на потребителите, те не следва да се засягат от настоящата директива.” Това съображение е регламентирано чрез чл.13 от Директивата - „настоящата директива не засяга правата на увредените лица, които те могат да имат на основание на правото на договорна и извъндоговорна отговорност или на основание специален режим, съществуващ към момента на нотифицирането й ”. В Четвърти доклад на Комисията до ЕП, до Съвета и до Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директива 85/374/ЕИО, е потвърдена отправната принципна позиция, че с разпоредбите на тази директива „не се засягат правата на увредените лица, които те могат да имат на основание на договорна или извъндоговорна отговорност или на основание на даден специален режим на отговорност, съществувал към момента на нотифицирането на директивата. Освен това с директивата не се засягат обезщетенията за причинени неимуществени вреди съгласно разпоредбите на националните законодателства. Съдът на Европейския съюз потвърди многократно, че предвиденият от Директива 85/374/ЕИО режим не изключва прилагането на други договорни или извъндоговорни режими на отговорност, доколкото те почиват на различни основания (вж. например Решение от 10 януари 2006 г. по дело Skov c/ Bilka Lavrishvareus, C-402/03, Rec. 2006, стр. I-199)”. Съгласно решение по дело C-52/00, т.22 „позоваването в член 13 от Директивата на правата, на които увреденото лице може да се позове съгласно правните норми на договорната или извъндоговорната отговорност, трябва да се тълкува в смисъл, че системата от правила, въведена с Директивата, която в член 4 дава възможност на жертвата да търси обезщетение, когато докаже щета, дефект в продукта и причинно-следствената връзка между този дефект и щетата, не изключва прилагането на други системи за договорна или извъндоговорна отговорност, основана на други основания, като грешка или гаранция по отношение на скрити дефекти”. Същото е и разрешението, дадено в мотивировъчната част на решение то по дело C-402/03. По изложените съображения не може да бъде счетена за основателна тезата на касатора, че въззивната инстанция е следвало да приложи „акт на СЕС, в който е установено по безспорен начин легитимираното да отговоря по иск за вреди от дефектни стоки лице”, която е заложена в посочения въпрос. Решенията на СЕС, на които касаторът се позовава са изцяло неотносими към поставения от него правен проблем. В решението по дело С-503/13 и С-504/13е дадено тълкуване на чл.6,пар.1 от Директива 85/374/ЕИО, а в решението по дело С- С-45/13 - на разпоредбата на чл.5,т.3 от Регламент 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Следва да се има предвид, че далеч преди транспонирането на директивата на национално равнище чрез ЗЗП, в ТР № 54 от 23.06.1986г. Общото събрание на гражданска колегия на Върховния съд е дало аналогичен отговор на въпроса относно възможността увреденият да търси правата си на различни основания и по отношение на различни ответници, респ. дали увреденият, разполагащ с възможност да търси обезщетение за понесени вреди от недостатъци на вещи на договорно основание, разполага с възможност да претендира обезщетение на извъндоговорно основание, включително и по реда на чл.50 ЗЗД, когато са налице елементите на този фактически състав. Основополагащият отговор е, че „договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилото да не се вреди никому е установено в общата част на облигационното право и не се дерогира от наличността на договорна връзка. Ако законодателят искаше да ограничи правата на увредения при наличието на договорна връзка да не може да претендира за обезщетение на деликтно основание, той би го казал, както това е направил за исковете поради неоснователно обогатяване. Признатите от правния ред субективни права са създадени за постигане на определени резултати, за задоволяване на целени от правния субект интереси. Многообразието на гражданскоправните отношения и богатството на правнонормативната разработка за тяхното регламентиране разкриват немалко случаи, в които един факт или събитие с правно значение създава отделни субективни права, които понякога пораждат различни правни последици. Щом като увреденият е носител на повече от едно субективно право, той трябва да може по пътя на което и да е от тях да постигне удовлетворение. Недопустимо би било наличието на едно право да прави невъзможно осъществяването на друго. Пострадалият ще избере този иск, чрез който най-лесно ще осъществи желания резултат”. ІІ.По въпросите относно приложението на чл.50 ЗЗД, чието основание за въвеждането им е виждането на касатора, че при фабричен дефект на вещта, който е причинил деликта, отговорност на собственика/надзираващия не възниква. Трайна е практиката на съдилищата, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ, в който смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в т.10 от ППВС № 7/1959г., т.2 от ППВС № 17/1963г., т.3 от ППВС 4/1975г., включително и практиката, постановена по реда на чл.290 ГПК (например решението по гр.д.№ 537/2010г. на ІVг.о. на ВКС). Изрично в т.3 на ППВС № 4/1975г., на която практика въззивната инстанция се е позовала, е посочено, че когато при ползване на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, което изключва отговорността за поправяне на вредите по чл. 45 или 49 ЗЗД, а са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Дължи се обезщетение, когато вредите са произлезли от машини, машинни уредби, инструменти и други вещи и тогава, когато те са предадени от производителя им като обезопасени и когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди. В конкретния случай автомобилът е с първа регистрация от март 2010г., т.е. към момента на аварията е бил в експлоатация повече от 5 години, придобит е от настоящия му собственик по силата на лизингов договор от март 2010г., по делото са приобщени доказателства за отсъствие на данни автомобилът да е експлоатиран по недопустим или неправилен начин, както и няма данни да е поддържан по друг начин освен в оторизираните сервизи на марката. По въпроса че застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” по чл.257 и сл. КЗ-отм. включва в обема си и случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило от свойствата и състоянието на самата вещ (МПС) по смисъла на чл.50 ЗЗД, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, цитирана и обобщена в решението по гр.д.№ 661/2020г. на І то. на ВКС, което обстоятелство също изключва възможността за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено с нея. ІІІ. Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който съставлява твърдение за нарушение на материалния закон. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. По приложението на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя, е формирана трайноустановена практика на касационната инстанция, която в случая се явява съобразена от въззивната инстанция при определяне на конкретния размер на обезщетението с отчитането на всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените вреди от малолетното дете. Коасаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационна жалба в размер на 750лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.