Определение № 146 от 27.02.2012 г. на ВКС по д. № 104/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. М. срещу въззивното определение на Софийски градски съд /ГС/ по ч.гр.д. №11529/11 г. С него е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на касатора за възстановяване на срока за подаване на насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че значим за спора и точното прилагане на закона е процесуалният въпрос: когато страната е представлявана от назначен й по чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, личното й явяване в канцеларията на съда и получаването на препис от решението прекратяват ли представителството и може ли след това особеният представител да получава за нея съобщения и книжа по делото – в случая препис от въззивната жалба на противната страна. В. съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че представителната власт на назначения особен представител не е прекратена с противопоставяне на представлявания, след като узнал за нея. К. е получил лично препис от решението, от което е узнал, че е представляван от особен представител, с когото е могъл да се свърже и да подаде своевременно насрещна въззивна жалба. Поставеният въпрос е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, който е ясен и по приложението му има утвърдена практика. Особеното представителство е законно - представителната власт на представителя произтича от акта за назначение и важи, докато не бъде отменен. В случая касаторът е научил от получения препис от решението кой е назначеният му особен представител и не сочи особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 от ГПК, които да са му попречили да се свърже с него по повод защитата в процеса. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.