Определение № 2226 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2370/18.03.2024 г., подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител гл. инспектор М. И., против определение № 83 от 28.02.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 74/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 101 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 3256/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което на основание чл. 157, ал. 2 във връзка с чл. 159 ЗОНПИ във връзка с чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 18 020,78 лв., представляваща държавна такса по производството. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Производството по гр. д. № 3256/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано по предявени от КОНПИ против Н. Д. М., С. Ж. М., А. Н. М. и Н. Н. М. искове с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане от всеки от ответниците в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество – с цена на предявените искове от 450 516,61 лв. С протоколно определение № 1289 от 13.06.2023 г. съдът е спрял по взаимно съгласие на страните на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК производството по делото. С определение № 31 от 04.01.2024 г., съдът е прекратил производството по гр.д. № 3256/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив на основание чл. 231, ал. 1 ГПК, тъй като в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала неговото възобновяване и е осъдил КОНПИ да понесе направените от ответниците разноски. С определение № 101 от 11.01.2024 г. първоинстанционният съд е осъдил КОНПИ да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 18 020,78 лв., представляваща държавна такса по производството. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е потвърдил определението на Окръжен съд – Пловдив № 101 от 11.01.2024 г. Изложил е, че съгласно действащото законодателство към датата на завеждане на иска, КОНПИ не следва да внася предварително държавна такса по делото, но на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ КОНПИ дължи заплащане на такава и направените разноски, в зависимост от изхода по спора, а съдът ги присъжда с решението си. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ е специална спрямо общите правила на ГПК и ДОПК и без значение дали вземането предмет на делото е с публично правен характер или не, при отхвърляне на иска или прекратяване на производството, КОНПИ дължи заплащане на държавна такса по производството. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирал е следния правен въпрос: „Дължи ли КОНПИ държавна такса при отхвърляне на предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗОНПИ?“. Сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че КОНПИ е освободена от заплащането на държавна такса по производството за отнемане на незаконно придобито имущество, който извод се извеждал от разпоредбите на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ и чл. 84, ал. 1 ГПК, тъй като вземането предмет на делото е от публично правен характер. Настоящият състав на III г. о. на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване поради следното: Повдигнатият от частния жалбоподател въпрос не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е неотносим, тъй като производството не е приключило с решение по същество. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че е налице и трайно установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Според приетото в нея в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ - отм. и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /вж. определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., III г. о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г., IV г. о. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о./. В случая производството е прекратено на основание чл. 231, ал. 1 ГПК, тъй като в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала неговото възобновяване, съответно изцяло намира приложение разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, действаща към датата на предявяване на иска, и КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ал.Цонев по ч.гр.д. 1386/24г. на ВКС,ІІІ ГО Не съм съгласен, че КОНПИ дължи държавна такса на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Съображенията за това са следните: Неоснователен е аргументът, че нормата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ е специална спрямо общите правила на ГПК и ДОПК (не става ясно на кои норми от общата част). На правилото на чл. 84, т.1 ГПК, че КОНПИ като държавно учреждение не дължи държавна такса по дела за конфискация и отнемане на парични средства, тъй като са публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, съответства нормата на чл. 153, ал.3 ЗОНПИ (КОНПИ не внася държавна такса по иска). Тук е явно, че не е налице отношението на обща към специална норма. Нормата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ (държавната такса се присъжда съгласно изхода на делото) следва да се тълкува във връзка с чл. 78, ал.6 ГПК (при освобождаване от д.т., последната се събира от осъденото лице съгласно изхода на делото) във връзка с чл. 159 ЗОНПИ (за неуредените случаи се прилага ГПК). Не съществува правило в ГПК, според което след приключване на делото, държавната такса се събира от освободения от д.т. ищец за отхвърлената част от иска. Държавната такса се събира с предявяване на иска, а при освобождаване на ищеца от държавна такса- след приключване на делото от осъденото лице. Разноските се присъждат съгласно отхвърлената част от иска, но не и държавната такса. Правило, че КОНПИ дължи д.т. за отхвърлената част от иска не съдържа и нормата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Не може да се изведе правилото от аргумент за противното- то е приложимо само при изключителни норми. Не може да се възникне задължение за плащане на д.т. по аргумент за противното. Следователно не е налице отношението на обща към специална норма за чл. 78, ал.6 ГПК и чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Изводът е, че тълкувателното правило за дерогиране на обща норма от специална не се прилага в случая. Субсидиарното приложение на чл. 78, ал.6 ГПК, във вр.чл.159 ЗОНПИ изяснява смисъла на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Систематичното тълкуване на нормите, а не отношението на обща към специална, дава правилото, че в хипотезата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ държавната такса се събира от осъденото лице съгласно изхода на делото. Освен това, ще е налице логически абсурд, ако се приеме, че КОНПИ дължи д.т., защото ще е налице едновременно еднакъв приход и разход за държавния бюджет- да се плати от бюджета, за да влезе обратно в бюджета (последицата е правно нищо). ПОДПИС: