Определение № 3567 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ ЕАД против решение № 1418 от 24.11.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 90 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, в частите, с които е потвърдено решение № 264762 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 4418/2020 г. по описа на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на А. Д. А. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 01.06.2019 г., първоинстанционното решение е отменено в частта, с която този иск е отхвърлен над 30 000 лв. до 34 000 лв. и е присъдена разликата от 4 000 лв.

Касаторът счита, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя относно наличието на материалноправната легитимация на лицето, предявило иск по чл. 432, ал. 1 КЗ съгласно чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?

2. Може ли въззивният съд да приеме за установени изключителни обстоятелства само от факта, че лицето, предявило иск и в детската си възраст е отглеждано от починалото лице и е изживяло отрицателни емоции, съответстващи на роднинската връзка?

Според касатора разрешението на въззивния съд по тези въпроси противоречи на решение № 17 от 16.03.2021 г. по т. д. № 291 от 2020 г. на II ТО на ВКС, решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199 от 2015 г. на II ТО на ВКС и решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275 от 2019 г. на II ТО на ВКС.

А. Д. А. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 01.06.2019 г. застрахованият водач З. Г. управлявал лек автомобил "Мерцедес" С 500 с рег. № ................ по [улица]в [населено място], [община], със скорост около 104 км/ч. При преминаването на автомобила по улицата пострадалата Н. А. предприела пресичане на уличното платно от левия за автомобила тротоар на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, като се движила с бърз ход. Автомобилът ударил пешеходката с предната си лява част в дясната страна на тялото, под центъра на тежестта на тялото. От заключението на автотехническата експертиза се изяснява, че ударът с пострадалата пешеходка е могъл да бъде предотвратен при движение на автомобила със скорост 59 км/ч. или по-ниска от нея. Причинната връзка между претърпяното пътнотранспортно произшествие и настъпилата смърт на А. се установява от съдебно-медицинската експертиза. Водачът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД "Далл Богг:Живот и здраве" АД, съдържащ се в застрахователна полица № BG/30/118003350007 и валиден към датата на произшествието. С влязлата в сила присъда № 260004/15.01.2021 г. по НОХД № 2396/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив водачът на лекия автомобил З. Г. е осъден за това, че нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил по непредпазливост смъртта на Н. А.. Според преразпита на вещото лице пред въззивната инстанция пешеходката се е движила бързо, като при навлизането си на платното за движение не се е съобразила при дневните условия с положението, скоростта и направлението на движение на автомобила. Тя е навлязла на платното, когато автомобилът е на 104 м. от мястото на удара, което разстояние позволява преди навлизането на пешеходката, тя да възприеме автомобила и да се съобрази със скоростта и положението му. От друга страна водачът е имал възможност при приближаване към мястото на ПТП в населено място да възприеме пешеходката от разстоянието 104 м. и да оцени дали тя е престаряла, като намали скоростта до степен, която му позволява да спре, ако пешеходката предприеме пресичане. По отношение на кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е констатирал, че ищцата А. А. е внучка на починалата Н. А. и според свидетелските показания между нея и баба и е имало дълбока връзка на обич и привързаност. Пострадалата е полагала грижи за ищцата като дете, а до смъртта на пострадалата внучката оказвала на пострадалата и получавала от пострадалата грижи, внимание и подкрепа. Смъртта на пострадалата причинила на внучката силен шок и тежък емоционален удар. Събрани са доказателства за изключителността на връзката, която излиза извън обичайните отношения между баба и внук и за изключителността на претърпените вреди от ищцата. Ответното дружество не е навело доводи в жалбата си за липса на основание за присъждане на обезщетение на тази ищца, а е обжалвало само присъдения от първоинстанционния съд размер.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извода, че произшествието е виновно причинено от застраховано при ответника лице и че настъпилата в резултат от него смърт е застрахователно събитие по смисъла на чл. 394, вр. с § 1, т. 4 ДР на КЗ, поради което е основание за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди. Счел е, че предявеният по чл. 432, ал. 1 КЗ иск е доказан по основание и по отношение на ищцата А. А.. Налице са условията за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като е установена духовната и емоционална близост между внучката и баба й, която излиза извън обичайните отношения. Размерът на дължимото обезщетение за причинените на внучката неимуществени вреди от смъртта на нейната баба е определен на 40 000 лв., но поради приетото от съпричиняване от 15 процента от страна на пострадалата, въззивният съд е намалил това обезщетение на 34 000 лв.

При тези мотиви на въззивния съд вторият въпрос на касатора е от значение за изхода на спора дали внучката е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на нейната баба. Съгласно ТР № 1/2016 от 21 юни 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК такова обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Прието е, че в съответствие с чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост. В цитираните от касатора решения № 17 от 16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г., № 3372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. и № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II ТО на ВКС са посочени конкретни случаи, при които е налице изключение, обосноваващо материалната легитимация на другите лица извън най-близкия семеен и родствен кръг. С първото от тези решения исковете на внуците са били отхвърлени, тъй като не са били доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между дядото и внуците по смисъла на тълкувателното решение. Настоящият случай обаче не е такъв. Както е посочено в съобразителната част на тълкувателното решение, житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно и затова е в правомощията на съда въз основа на събраните по делото доказателства да прецени дали са налице. По този начин е постъпил въззивният съд, констатирайки от свидетелските показания, че бабата е полагала грижи за внучката в най-ранна детска възраст, които са надхвърляли обичайните. Вече в зряла възраст внучката е продължила да поддържа най-тесни ежеседмични контакти със своята баба, като родствениците са се подпомагали взаимно и са разчитали една на друга. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно материалната легитимация на внучката не противоречи на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.

Същият извод се отнася и до първия въпрос на касатора. Не се констатира едностранчиво или избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните. Обстоятелството, че ищцата вече е в зряла възраст и е изградена като личност е съобразено чрез определяне на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди от обичайния при смърт на близък родственик. Ето защо разрешението на първия въпрос също не е в противоречие с практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Разноски на А. А. не следва да се присъждат поради липса на доказателства за тяхното извършване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение