Определение № 170 от 16.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1981/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 234 от 11.07.2016 г. по т.д. №104/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 459 от 24.07.2015 г. по т.д. № 792/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място] 220 752.66 лв. с ДДС - неизплатена част от възнаграждение по Договор за дадена работа от 07.03.2012 г., със законната лихва от 02.10.2012 г. и 9 279.21 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 07.05.2012г. - 02.10.2012 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: 1. Когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, дерогира ли се изискването на чл. 236 ал. 2 ГПК да мотивира решението и да се произнесе по наведените в жалбата оплаквания; допустимо ли е препращане, когато първо - инстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника. Сочи постановеното от ВКС Р.№ 94/28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623/2013 г. на ІV г.о. и прави оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения, включително несъобразяване с Р.№48/31.03.2011 г. по т.д.№822/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. за необходимостта изпълнените СМР да отговарят на одобрения технически проект; несъобразяване с приетото в решението, постановено по воденото между страните т.д. №787/2012 г. на ПОС по спор за изпълнението на друг договор; непроизнасяне от въззивния съд по оплакването, че не е разгледано възражението по чл. 90 ЗЗД, своевременно заявено. По въпрос 2. Относно правомощията на въззивния съд и длъжен ли е когато пререшава спора, да обсъди всички доказателства, жалбоподателят посочва допуснато от съда нарушение и цитира постановените от ВКС:Р. № 411/27.10.2011 г. по гр.д.№1857/2010 г.на ІV г.о. и Р.№125/29.05.2012 г. по гр.д.№534/2011 г.на ІV г.о.;сочи необсъдените от въззивния съд доказателства и практика на ВКС:Р.№115/30.04.2013 г. по т.д.№ 805/ 2011 г. на ІІ т.о. за задължението за обсъждане доказателствата и доводите на страните и Р.№108/ 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2008 г. на ІV г.о. за задължението за обсъждане на експертно заключение. По въпрос 3. За задължението на въззивния съд за назначаване на експертиза, когато приеме, че от изслушаната не се установява факта, за който е допусната, жалбоподателят въз основа на данните по делото поддържа, че решението противоречи на т.3 от ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и на постановеното от ВКС:Р.№267/04.03.2014 г. по гр.д.№30/2013 г. на І г.о. Иска, ако не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречива практика на съдилищата: въззивното решение и цитираните решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] оспорва по същество жалбата, като неоснователна и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на всеки от които не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК, подадена в срок и редовна. За да потвърди решението в обжалваната от ответника част, въззивният съд, като е изложил свои съображения и като е препратил към мотивите на обжалваното решение по чл. 272 ГПК, е приел, че искът по чл. 266 ал. 1 ЗЗД е основателен за неизплатено възнаграждение 220 752.66 лв. с ДДС, и поради основателност на възражението на ответника за неизпълнени изцяло (в количествено отношение) СМР, възнаграждението е намалено с 19 162.68 лв. на основание чл. 265 ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че ответникът е оспорил иска с направени в срок възражения: неизпълнена в пълен обем работа; неприемане на работата; забавено изпълнение и установени скрити недостатъци при проверка, констатирала неизпълнени СМР (отклонение в количествено отношение), които възражения са обсъдени и частично уважени от първоинстанционния съд, като включително е установено неизпълнение в количествено отношение. Съдът е аргументирал, че ответникът не е направил в срок, тъй като не е посочил в отговора и в допълнителния отговор на исковата молба и затова не са подлежали на обсъждане от първо- инстанционния съд, възражението, че не дължи възнаграждение, тъй като от експертизата е установено, че има неизпълнени видове и количества работи - следователно осъществените СМР не отговарят на одобрения технически проект и възражението по чл. 90 ЗЗД. По възражението за прихващане със сумата 684 094.49 лв. - пропуснати ползи от спиране на работата на 10-те бр. инвертори през значителен период от време, следствие което ФВЦ е произвела по-малко енергия, което спиране се дължи на некачествено изпълнение на работите по процесния договор, въззивният съд е изложил, че не са събрани доказателства, че частичното неизпълнение в количествено отношение на СМР по процесния договор, е довело до спирането; и от заключенията на в.л. К. Б. не може да се направи извод за причинно-следствена връзка между спирането на работата на инверторите и неизпълнените работи по процесния договор, като съответните грешки в работата на инверторите само евентуално могат да се дължат на дефекти в изградената въз основа на договора кабелна мрежа и причините за пропуснатата енергия могат да са различни. За неоснователно е приел въззивният съд оплакването, че не е обсъден от първоинстанционния съд довода на ответника, че пропуснатите ползи са следствие от скрити недостатъци в изпълнението на Договор от 26.08.2011 г. за изграждане на Ф., по съображения, че за неизпълнение на този договор страните имат т.д. № 787/ 2012 г. на ПОС. С оглед изложеното, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. ГПК по първия въпрос. Жалбоподателят формулира въпроса съобразно своето виждане за доказаните в процеса факти, основава го на твърдения за факти, приети за установени от въззивната инстанция в противоположен смисъл: установено е, че не е налице пълно неизпълнение на работата, за която е сключен договора, а поради основателност на възражението на ответника по чл. 265 ал. 1 ЗЗД за неизпълнени в количествено отношение СМР, възнаграждението е намалено с 19 162.68 лв. и не е отпаднало задължението за плащане на възнаграждение за изпълнената и приета работа. С оглед допуснатото неизпълнение, което е в количествено отношение, не отговаря на данните по делото твърдението на жалбоподатателя, че не дължи възнаграждение, тъй като работата е изпълнена в отклонение на одобрения технически проект, както и твърдението за несъобразяване с решение по т.д. №787/2012 г. на ПОС, което решение е отменено, както се установява от решение №68/11.07.2016 г. по т.д.№ 1170/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. Д. на жалбоподателя, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакването, че не е разгледано възражението му по чл. 90 ЗЗД, своевременно заявено, не отговаря на данните по делото - на основание изложеното от ответника в отговора на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба, обосновано въззивният съд е приел, че такова възражение не е направено своевременно. С оглед изложеното не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика въпросът трябва ли въззивният съд да мотивира решението си и когато препраща към мотивите в обжалваното решение, както и по наведените в жалбата оплаквания и въпросът допустимо ли е препращане, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на ответника. Първоинстанционният съд е изложил съображения по релевантните за спора факти, обсъдил е относимите доказателства, както и направените в срок възражения на ответника; въззивният съд, за да потвърди обжалваното решение, е приел, че предявените искове са частично основателни, включително като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, като подробно е обсъдил и оплакванията и доводите на ответника, съдържащи се във въззивната жалба. Въпросът за правомощията на въззивния съд и за задължението да обсъди всички доказателства по делото, е релевантен, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Създадена е задължителна съдебна практика - ППлВС № 7/27.12.1965 г. и ППлВС № 1/10.11.1985г. и са постановени от ВКС по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции, включително посочените от жалбоподателя: Р.№411/27.10.2011 г. по гр.д.№1857/ 2010 г. на ІV г.о.;Р.№125/29.05.2012 г. по гр.д.№534/2011 г. на ІV г.о.; Р.№108/16.05.2011 г. по гр.д.№1814/2008 г. на ІV г.о., съгласно които съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235 ал. 2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото, като е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235 ал. 2 и 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС. Доколко с оглед изясняване на релевантните факти и обстоятелства решаващият съдебен състав е постановил правилно решение, това е касационно основание по см. на чл. 281 т. 3 ГПК, и не е основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По въпроса за задължението на въззивния съд за назначаване на експертиза, когато приеме, че от изслушаната такава не се установява факта, за който е допусната, е несъстоятелно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, основано на т.3 от ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и на Р.№267/04. 03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г. на ВКС, І г.о. Съгласно т.3 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен служебно да събере доказателства, включително експертиза, ако в жалбата е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна или е налице необоснованост на фактическите изводи или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна правна норма. Такива оплаквания във въззивната жалба не се съдържат, като поддържаните съображения в жалбата са за необоснованост на направените от съда изводи въз основа на посочените заключения на експертизата. Като обсъжда заключенията, жалбоподателят иска въз основа на експертизата на в.л. К.Б. да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между изпълненото изграждане на две кабелни линии по сключения между страните договор и спирането на работата, довело до непроизвеждане на определено количество енергия. При тези данни въззивният съд не е имал задължение служебно да назначи експертиза за установяване, че причината за спиране на работата на инверторите се дължи на твърдения от жалбоподателя факт; няма позоваване от жалбоподателя на процесуално нарушение, което да е попречило на използването на експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси, в който случай въззивният съд служебно да назначи експертиза, нито се касае за прилагане на императивна материалноправна норма, за което е необходима назначена от съда служебно експертиза и без оплакване във въззивната жалба. В първоинстанционното производство освен съдебно-счетоводна експертиза; комплексна технико-оценъчна експертиза; експертиза за техническата характеристика на кабелите от двете линии - първоначално и допълнително заключение, са изслушани техническа експертиза (л.298) за причината за спиране на работата(инж.К. Б.) и допълнителна експертиза (л.336) и доводите на жалбоподателя са относно обсъждането от съда на последните две заключения и за неправилен направен от съда извод, че жалбоподателят не е доказал че неточното изпълнение в количествено отношение да е причина за вредите следствие спиране на работата. Посоченото от жалбоподателя Р.№267/04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г. на ВКС, І г.о. е за неправилност на решението, основано на заключение на експертиза, своевременно оспорено и без същото да е преценено от съда и това решение е неотносимо към спора на страните по делото. С оглед посочената задължителна съдебна практика, искането за допускане на касационно обжалване по изложените въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение