Определение № 4241 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. Б. от САК, срещу решение № 158 от 15.05.2024г. по в. гр. д. № 140/2024г. на Пернишкия окръжен съд. С него е потвърдено решение № 195 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 353/2023 г. на Районен съд - Брезник, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, [населено място] иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3009,89 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им недвижим имот - врем. неизп. нива от 14,809 дка, девета категория, местност „Ендък“, имот [№] по картата на землището, а по кадастрална карта: Поземлен имот с идентификатор [№], [община], [населено място], м. ЕНДЪК, за периода от 25.06.2020 г. до 25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът сочи, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и вследствие на това е достигнал до неправилен извод за неоснователността на предявения иск. В нарушение на съдопроизводствените правила не е изложил собствени фактически и правни изводи по спора и не е обсъдил всички заявени с въззивната жалба възражения на ищеца. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: Налице ли е предоставяне на част от съсобствената вещ за ползване на съсобственик, съобразно правата му и предназначението на веща, когато този съсобственик е сключил Договор за аренда №64/2015г. за 20г., а самият той я ползва не по предназначение, а за промишлени цели. Поддържа се, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение по приложението на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГК на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „ДЕЙНА“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат А. Д. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Ц. С. Ц. и ответното дружество „ДЕЙНА“ ООД, [населено място] са съсобственици на процесния имот при квоти 1/5 ид. ч. за Ц. Ц. и на 4/5 ид. ч. за дружеството. С договор за аренда № 64, том рег.№ 351 от 14.04.2015г., И. С. М., в качеството му на арендодател, е предоставил ползването на ниви с № 430012 в местността „Джерекарица“ с площ от 14 дка и нива с № 19028 в местността „Ендък“ с площ от 14,809 дка на дружеството. Като се е позовал на приетото по делото заключение на съдено- техническата експертиза и показанията на разпитаните свидетели К. К., Д. А., Р. П. и Г. С., въззивният съд е приел, че ответното дружество използва съсобствения имот за извършване на производствена дейност, но не е доказано, чрез действие или бездействие, да е осуетило достъпа на ищеца да ползва същия, съобразно частта си от собствеността. Посочил е, че от доказателствата по делото се установява, че процесният имот не е ограден изцяло и има безпрепятствен достъп до него, като разположените машини и материали, предмет на стопанска дейност на дружеството, са на площ по - малка от дела му съсобствеността. Площта на целия имот [№] по КВС е 14 809 кв.м. На тази площ на място има частична ограда за площ 11 586 кв. м. Незаградената площ е 3223 кв. м. В процесния имот може да се влиза от няколко страни безпрепятствено. От правна страна е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Посочил е, че съгласно разясненията на ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 31 ал. 2 ЗС, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай за ищеца не може да възникне право на обезщетение за лишаването му от прякото ползване на веща, доколкото не е доказал да е лишен от възможността да ползва съсобствения имот според неговото предназначение съобразно правата, които притежава от съсобствеността. Изложени са мотиви, че за да е налице вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС не е важно как и защо е използвана общата вещ, а само дали съсобственикът - ищец е бил лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. За да се приеме, че единият съсобственик осъществява лично ползване върху целия имот по начин да пречи на другите съсобственици да си служат с имота според правата им, е необходимо да се установи по категоричен начин, че само този съсобственик е обработвал имота, и след като по делото това не е доказано, то предявеният иск е неоснователен. Формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд. И по него не следва да се допуска касационно обжалване. Приетото от въззивния съд изцяло съответства на константната практика на ВКС по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно която ползването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин, който да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно препятстване би било налице, ако само единият от съсобствениците разполага с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално ползване. Възпрепятстване би било налице и ако се установи, че пречките са били създадени именно от другия съсобственик, както и да са били създадени умишлено. В конкретния случай, въззивният съд е установил, че достъпът до процесния имот не е бил забранен на ищеца, нито пък той е бил възпрепятстван по друг начин да го ползва, поради което следва да се приеме, че изводите на съда изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС. По същество изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК, предвид твърдението, че въззивният съд е формирал грешни правни изводи, поради неправилна преценка на правнорелевантни доказателства по делото. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани в тази фаза на касационното производство. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба - в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Водим от гореизложеното съдът