Определение № 436 от 17.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 646/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 126/10.05.2012г., постановено по т.д.№ 57/12г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 250/03.01.2012г. по т.д.№ 490/2011г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] за приемане за установено, че не дължи сумата от 58845.05 лв., представляваща стойност на ел.енергия за периода 07.03.-21.04.2011г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сумите по издадени фактури и дебитни известия представляват цената на действително доставената електрическа енергия, поради което заплащането й се дължи от потребителя и съответно отрицателният установителен иск е неоснователен. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват изцяло съображения по съществото на спора. Правен въпрос не е формулиран, както и не са изложени конкретни доводи за неправилност на въззивното решение. Касаторът е поддържал единствено, че искът е доказан и основателен. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд