Определение № 1660 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 445/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. Б. срещу решение № 1306 от 11.12.2024 г. по в.гр.д. № 2451/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 3432 от 11.06.2024 г. по гр.д. №10500/2022 г. на Софийски градски съд, ГК, I-22 състав, е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка против „ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 21.06.2022г., за разликата над 38 400 лева до уважения от първоинстанционния съд размер от 44 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до изплащането на сумите, както и в частта за разноските. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд правилно е преценил приноса на пострадалата, но размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Навежда доводи, че съдът неправилно е намалил присъденото обезщетение, като е изтъкнал, че травматичните увреждания са две, а е проведена само една оперативна интервенция, без да съобрази, че пострадалата е лишена както от възможността самостоятелно да се движи, така и да се обслужва. Твърди, че апелативният съд не е преценил правилно характера на увреждането, като не е съобразил, че едновременното увреждане на горен и долен крайник засяга различна функционалност. Счита констатациите в мотивите на въззивното решение, че пострадалата е имала нужда от чужда помощ само за 10 дни, за противоречащи на заключението на вещото лице, съгласно което през целия период на лечението, което за счупването на раменната кост е около 3 месеца, а за счупването на бедрената шийка – около 6 месеца, пострадалата е имала значителни затруднения в движението и се е нуждаела от помощ. Излага аргументи, че решаващият съд не е обсъдил и психическите последици на пострадалата от транспортното произшествие, а само е споменал, че не е доказано те да са извънредни. Сочи, че не е съобразена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като са споменати само застрахователните лимити, без да са съобразени и други икономически критерии като минималната работна заплата и инфлацията към този момент. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Следва ли въззивният съд да определя по-нисък размер на сумата за обезвреда на неимуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са обсъдени различни от обсъдените от първоинстанционния съд доказателства, при еднакво възприемане на всички факти от значение за спорното право? 2. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 от ЗЗД, според обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при конкретно нанесените вреди, техният характер, съдебната практика по сходни случаи и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането? 3. Отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалото лице следва да бъде определена - какъв е справедливият размер при пострадалия? Твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС №4/1968г. Поддържа, че въпросите са и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Ответникът по касация „ОЗК Застраховане“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 21.06.2022г., в [населено място], на ул. „Христо Силянов“, с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Ген. Никола Жеков“, в района на № 35А, възлиза на 38 400 лева, като дължимото обезщетение е намалено с 20 %, поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоносния резултат. Съдът е приел, че отговорността на шофьора е по-голяма, тъй като се е движил назад, като не е предвидил пресичането на пешеходци. Въззивният съд е установил, че пострадалата е получила закрито счупване на бедрената шийка и закрито счупване на горния край на раменната кост. Позовал се е на заключението на вещото лице, съгласно което до настаняването на пострадалата ищца в болнично заведение, започване на медикаментозно обезболяване и имобилизация на десния ѝ горен крайник, последната е изпитвала силна болка в областта на счупването, а след започване на лечението болката е намаляла до слаба и умерена при движение. Болката в дясната тазобедрена става била значителна до 28.06.2022г., когато е извършена оперативната интервенция. Посочил е, че страданията на ищцата са продължили през целия период на лечението, който за счупването на раменната кост е около 3 месеца, а за счупването на бедрената шийка около 6 месеца. Отчел е прогнозата за възстановяване, според която след зарастване на фрактурите и рехабилитационно лечение пострадалата ищца следва да възстанови състоянието си преди увреждането, без да се очаква инвалидизиране. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на дъщерята на ищцата, видно от които последната изпитвала силни болки по време на престоя си в болничното заведение, като причината да бъде извършена само една оперативна интервенция била, че месец преди транспортното произшествие ищцата е претърпяла инсулт. Съгласно тези свидетелски показания, престоят на пострадалата в лечебното заведение е продължил 8 дни, ръката ѝ е била обездвижена с ортеза за период от 40 дни, в домашни условия е била гледана от членове на семейството за около 40 дни, като разполагала с инвалидно легло и инвалидна количка, а след това е била на рехабилитация в Горна баня. Апелативният съд е отчел продължителността на болничния престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ от 21.06.2022г. до 01.07.2022г. и в МБПЛР „Сердика“ ООД – 28 дни от 19.07.2022г. до 16.08.2022г. Навел е доводи, че на обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически последици, които в случая не се доказва да са извънредни. Решаващият съд е взел предвид възрастта на ищцата – 78 г., както и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователното покритие към 21.06.2022г. Първият въпрос, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, е свързан с предмета на спора, но по него касационната жалбоподателка не е обосновала допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Въпросът не е свързан с критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а е израз на разбирането на жалбоподателката, че при възприемане на фактическите констатации на първоинстанционния съд, въззивният съд не може да прави различни правни изводи досежно справедливия размер на дължимото обезщетение. С третия въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационната жалбоподателка по същество оспорва законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд, а съгласно разясненията по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. правният въпрос трябва да е значим за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по втория материалноправен въпрос, обобщен от настоящия състав на ВКС като въпрос „относно приложението на чл.52 от ЗЗД“, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. Доколкото размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му във всеки конкретен случай, а от различно, спрямо даденото в т.11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено. Касационната жалбоподателка е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд